На борда на спасението
с д-р Гари Паркър
Близо три десетилетия денталният хирург от известната документална поредица „Корабът на спасението“ по TLC обикаля някои от най-трудните и опасни за живот региони в света. Какво е чувството да подадеш ръка и да върнеш - в буквален и преносен смисъл - усмивката на едно човешко същество, д-р Паркър сподели ексклузивно за GRAZIA
 
GRAZIA: Д-р Паркър, колко време прекарвате на Mercy Ship годишно и на колко души успявате да помогнете в този период?
Гари Паркър: Живея на борда на кораба последните 29 години, това е, така да се каже, моят дом... Въпросът ви е труден, тъй като понякога ми се случва да вляза в операция, която продължава 12-14 часа, на следващия ден пък тряба да направя 3-4 по-малки интервенции, всяка от които по няколко часа, така че не е лесно да обобщя. Може би, грубо казано, за година на кораба правя между 400-550 операции.
 

G: Гледайки документалната поредица, със сигурност, ставаме съпричастни към емоциите и ситуациите, с които трябва да се справяте в ежедневието си, кажете ни обаче какво не успяваме да видим и да почувстваме от позицията на зрители?
ГП: Случва ми се да мина през множество полярни емоции, виждайки хора, които са страдали или продължават да страдат, хора, които може би ще си отидат, защото не са имали достъп до елементарна хирургическа намеса. Понякога съм сърдит, фрустриран, тъжен, поплаквам си, трудно овладявам емоционалната енергия, която ме връхлита, когато се сблъсквам с човешко същество, което страда, особено знаейки, че съществува нетолкова труден отговор за преодоляването на това страдание. Не че като общество не разполагаме с решение на тези проблеми, но освен да ги назоваваме, трябва и да ги превърнем в наш приоритет, за да може все по-малко да минават през това. Мисля, че това е нещо, което аз и колегите ми на кораба преживяваме всеки ден, вероятно това е по-трудно доловимо от екрана.
 
G: Има ли недостатъци работата ви, ако можем да ги наречем така, разбира се?
ГП: Когато се налага да се справяш с кризисни ситуации и нуждите на хора, изпаднали в тях, е много трудно да се върнеш към условията на нормалните болници, където всички имат естествен достъп до медицинска грижа. Може да се каже, че това по някакъв начин спъва обичайния ход на работата, който бих имал в развитите или развиващите се страни. От друга страна, на кораба живееш и работиш в общност, съставена от 30-40 националности, разнообразието е сериозно, разбира се, има и своите предизвикателства, но също благоприятства развитието на светогледа ти, възможността да разбираш хора с различен на твоя начин на живот и мислене, това е такова богатство, че би било тъжно човек да се откаже от него.
 

G: Доколкото зная, пътувате по света със семейството си...
ГП: Да, нашето пътуване е съсредоточено предимно в Западна и Централна Африка, понякога в Южна Африка, където сме и в момента, не обикаляме света, но сме концентрирани в един от най-бедните региони в глобален мащаб. Решението е трудно, особено за децата ми. Дъщеря ми е на 21, синът ми на 18. Двамата имаха доста необичайно детство, растейки на кораб, посещавайки училище на борда. Разбира се, животът на кораб има и своите недостатъци. Синът ми много страда, че не може да се радва на нормално игрище за футбол, например. Когато със съпругата ми Сюзан се качихме на кораба, дори не предполагахме, че ще прекараме 29 години, пътувайки с него. С всяка година придобивахме все по-нови и ценни умения за справяне с обстоятелствата в тези бедни региони, след това ни се стори важно да ги използваме и да помогнем на други да ги овладеят.
 
G: Най-уникалният случай, с който сте успели да се справите на борда на кораба?
ГП: Мислил съм над този въпрос... Може би честният отговор ще е, че не мога да избера един конкретен случай, но ще ви дам пример с човек, който в момента се намира с нас на кораба. Младо момиче от Мадагаскар, изгубило значителна част от лицето си заради бактериалната инфекция „Нома“ (причинява се от едноименна бактерия, намираща се в устната кухина). Хората от развитите страни сме ваксинирани срещу нея, а и разполагаме със свободен достъп до медицинска грижа. Много деца в Африка обаче страдат от това, губят лицева тъкан, очи, нос, бузи, уста... Само за седмица. Около 90% от тях умират, само 10% успяват да оцелеят. На кораба може да видите немалка част от преживелите заболяването, като това 27-годишно момиче, което в началото криеше лицето си със специално покривало, беше толкова отдръпнато и срамежливо. Лечението й започна, когато хората я приеха каквато е. Често съдим за някой по външния вид, но щом тези хора си кажат: Аз нямам нос, но все още съм тук и имам стойност, разбираме, че за тях съществува надежда... Зная, че те може да се излекуват отвътре, бидейки приети, обичани, обгрижвани. Истинското им лечение започва много преди влизането в операционната. Какъвто е и случаят, за който ви споделих.

G: Какво си пожелавате за 2016 година?
ГП: Това е чудесен въпрос! Надявам се започнатата от Lancet Comission и Harvard School of Public Health инициатива да се разпространи по целия свят, за да може да се преборим за необходимостта от хирургическа намеса по същия начин, по който се борим срещу маларията, туберкулозата, СПИН-а, от които реално страдат около 9% от хората в световен мащаб. Ако успеем чрез нея да постигнем достъпна и навременна хирургическа грижа, около 33% от смъртните случаи и неработоспособността при хората с увреждания ще бъдат разрешени. Това са моите надежди за 2016-а - опция, която ми се струва технически и финансово обезпечима. Ако съумеем да го направим, ще подобрим както качеството си на живот, така и перспективите на хората по целия свят. 


Обгрижена с любовИва Софиянска-Божкова блести от корицата ни...още>>

Гатака? Просто генетика...още>>

Да помогнем на една майка!.Ева се нуждае от вашата помощ!...още>>

Мечти в цвят корал...още>>

Лято в Пирин- защо да не опитаме...още>>

Бионсе взривява светаR’n’B кралицата –  ексклузивно за семейството...още>>

Време е за промянаВ България често говорим за изоставени деца...още>>

Камерън ДиасНе се нуждая от мъж и дете, за да бъда щастлива...още>>

Man on the Moon...още>>

Гръцка фиеста с ouzo paraliaТрадиционните цветове на южната ни съседка – синьо...още>>