Тайфуни с нежни имена
няколко момичета, които живеят с вятъра
В разгара на лятото фотообективът на Марица Колчева улавя четири чаровни дами, които практикуват екстремни спортове, даващи им не просто усещане за добър тонус, но също един по-различен философски поглед към живота, ето кои са те ...
 
Величка Моллова 

Kак започна да се занимаваш с уейкборд?
Някъде през 2010 г. Най-добрите ми приятелки започнаха да карат и отидох в парка да ги гледам. Странно какво ли съм си мислела – гледането не е дори в малка част толкова забавно, колкото да бъдеш действащо лице. Момичетата изглеждаха щастливи. Kак да не поискам и аз! 
 
Какво трябва да знаеш в началото?
Важно е да знаеш с какво се захващаш – колкото се може по-пълна информация за спорта. Колко си информиран, показва колко се интересуваш от същината. Според мен изключително важно е да се запознаеш и с неприятните страни – възможни травми, инциденти, опасности и начините за тяхното предотвратяване.
 
Какви други спортове практикуваш?
Посещавам фитнес, йога, обичам да тичам, а най-много обичам да карам сноуборд. Гмуркам се с акваланг при първа удобна възможност. Когато имаш за хоби един екстремен спорт, неизбежно се увличаш и по другите – вече карам от няколко години сноуборд, a уейкът е негова аналогия за лятото. Нямаше какво да ме спре да се науча да карам уейк. Все едно беше рецепта за безкрайно щастие. 
 
„Спортът те учи да бъдеш силен колкото умствено, толкова и ментално“

Какви са особеностите на този спорт?
Особено е, че уейкът е доста силов, с участието на цялото тяло. Хубаво е да си постоянно в добра форма. 
 
Някога било ли е проблем, че си жена?
Разлика между физиката на мъжа и жената има и това е факт. Проблем е, когато амбициите не съответстват на възможностите – хубаво би било да се отчитат спецификите на женското тяло
 
Колко често караш? Кое е любимото ти място за каране? 
Опитвам се да карам 2 пъти в седмицата. Живея в София и най-често карам на хидропарк „Казичане“. Пътували сме специално за каране в Турция, там има 3 уейк парка, и веднъж в Унгария. Любимото ми място засега е Анталия, там е космическо. 

Венета Захариева


Kак започна да се занимаваш с уиндсърф?
Неусетно се случи и някак естествено. В училище в продължение на години тренирах плуване и се състезавах. После в университета още първата година изкарах курс по ветроходство и наградата за най-добрите беше „екипаж на яхта“, която ходи до Принцовите острови (Турция). Яко съревнование падна тогава! Така срещнах двама от сегашните си незаменими приятели. Един юнски ден единият от тях ми се обади: „Купих си уиндсърф, хайде да го тестваме“.

Какво е най-важно да знаеш в началото?
Че е трудно, особено ако започваш да се учиш сам. Съответно трябва да се подходи с такава ментална нагласа. Това е комплексен спорт, за бърз напредък се предполага някаква първоначална двигателна култура. Разбира се, няма закономерност, всеки би могъл да се научи да кара сърф, а и сега има страхотна екипировка за начинаещи, има и инструктори с невероятен подход.
 
Някога било ли е проблем, че си жена?
Да, в началото. Тогава нямаше толкова уиндсърф училища по нашето море, а аз карах спортни лагери с отбора по плуване на университета на Равда. Там имаше само една сърф база и само един човек даваше сърфове под наем. Гледаше на мен с голямо недоверие. Отказваше да ми дава оборудване, когато се появи вятър, а знаеше, че се справям... Много я преживявах тогава тази ситуация. Две години мъки и на третата същият приятел, който ме запали по сърфа, започна да стопанисва въпросното сърф училище. Започнах да му помагам, ако някой закъса, докарвах сърфа, помагах в шиенето на скъсани платна, въобще съдействах в поддръжката на материала в изправност... в замяна, карах сърф при всяка възможност и когато имаше вятър. Няма да забравя един път, когато вдигах платното, за да тръгна (вече карах прилично по това време), трима чичковци с големи кореми седяха до колене във водата, сочеха ме с пръст, смееха се и викаха: „Не е за жена тая работа. Оставяй, оставяй!“ Разбира се, вдигнах си платното и ги оставих зад гърба си.
 
„Перфекционист съм и това оставя белег във всичко, с което се захвана“

Имала ли си момент, в който искаш да се откажеш?
Да, разбира се! Когато не можеш да практикуваш спорта, защото някой е отказал да ти даде сърф под наем, си склонен да захвърлиш всичко. За първата си дъска търпях страшни лишения, само и само да събера пари и да си я купя. Голяма инвестиция, а бях наясно, че на нашето море духа рядко и за кратко. Препълних една касичка и си я купих, тогава струваше 300 марки, нечувано голяма сума.

Какво е общото между уиндсърфа, фотографията и адвокатската професия? Пречат или си помагат различните ти увлечения?
Общото е, че един човек ги упражнява и трите. (Смее се.) Всичко е въпрос на моментни приорите-
ти. Когато съдът не работи, съм уиндсърф инструктор. Когато няма прогноза, пътувам, за да снимам или работя по личен проект в студио. През останалото време активно адвокатствам, този занаят е причината да мога да си позволя сърф оборудването ми да е последен модел. И трите начинания са си предизвикателство, което много обичам. Смятам, че хората трябва да сме мултифункционални, само така се борят инерцията, апатията и безразличието. Взимането на бързи решения в различни ситуации от ежедневието калява духа ни.

Остава ли ти достатъчно време да караш? Кое е любимото ти място за каране?
Любимото ми място за каране е остров Гьокчеада в Турция. Там има спот за каране на вълни, има и спот за фристайл, или „паркет“, както го наричаме, като у дома си съм там. Признавам, последната година карах по-малко. Имах болен член от семейството, за когото се грижех денонощно. Имаше моменти, в които успявах да се отскубна, но пред болестта и страданието всичко остава на заден план. Тук искам да използвам да споделя едно лично послание: Обичайте родителите си, грижете се за тях и споделяйте миговете, които животът ви подарява, защото не се знае дали ще има утре заедно. Моментите с близките са много важни и зареждащи! 

Срещата с Илиана Стоилова и Яна Харизанова очаквайте утре...

Фотография:
Марица Колчева
Текст:
Владимира Николова


Майко мила! Разговор с Елисавета и Красимира ...още>>

Клиниката Lucky Huntс нов сертификат...още>>

Тайфуни с нежни именаЧаст II...още>>

Новата кралица Кардашиянгрозното пате на арменския клан...още>>

Закуска за шампионис Екатерина Карабашева...още>>

Константина Живовас покана за среща...още>>

Гласуването продължава....Кои са вашите фаворити?...още>>

Четири успешни дамив разговор за града на бъдещето...още>>

В света на: Диляна Георгиева...още>>

Животът е един от най-сложните! -  Част V...още>>

Животът е един от най-сложните!  Част IV...още>>

В света на: Ивелина от Frichic...още>>

Отново най-добрите„Жена на годината“ 2014...още>>