Тайфуни с нежни имена
Част II
Mиналата седмица ви запознахме с две дами, които практикуват екстремни спортове, а днес ви споделяме историите на другите две от тази фантастична четворка, която позира пред обектива на Марица Колчева. 
 
Илияна Стоилова



Kак започна да се занимаваш с уиндсърф? Кога и как се запaли?

Качих се за пръви път на дъска, когато бях на 6. Баща ми постоянно ни подкупваше с всякакви вкуснотии, за да поседим на дъската поне за 10 минути. Като цяло родителите ми ме запалиха. Разказаха ми за семейство тюлени монаси, които по това време обитаваха острова „Свети Иван“ до Созопол. В съзнанието ми те представляваха магически същества, които денем се превръщат в монаси и имат свръхестествена сила, и много исках да ги видя. Островът ми се струваше толкова далече, въпреки че реално е на около километър от Созопол, но когато си малък, всичко е огромно и представлява приключение. Стигането до острова беше една от най-големите ми мечти и затова бях и толкова мотивирана да се науча да карам.
 
Какво е най-важно да знаеш в началото?
Най-важното е да разбереш, че не става отведнъж, важно е да усвоиш балансирането на дъската и да координираш ръцете и краката, тъй като спортът е доста сложен координационно.
 
Някога било ли е проблем, че си жена?
Имаше случай на регата в България, където бях в Топ 3, но тъй като бях единственото момиче, не ме включиха в общото класиране и награждаване. Това си беше удар под кръста.

Какво е общото между уиндсърфа и дизайна, двете ти големи страсти?
Уиндсърфът ми дава една безгранична свобода, въобще практикуването на екстремен спорт сред природата изчиства съзнанието, има положител- но физическо и психическо влияние и това много ми помага в процеса на креативната работа. Много обичам да работя по някой проект, точно след като съм карала - когато еуфорията премине, съм още по-концентрирана.
 
Кое е най-хубавото на твоя спорт?
Карането на уиндсърф създава силна връзка с природата, научава те да я уважаваш и разбираш. Нито един тренировъчен или състезателен ден не е еднакъв. Винаги условията зависят от природата и това, което тя ти е подготвила. Научаваш се да взимаш решенията бързо и със замах, защото нямаш време за колебание, научава те да бъдеш силен, изобретателен, защото има доста ситуации, в които креативността е водеща на вода – от спасителни акции до техника на изпълнение на дадена маневра, трик и т.н.
 
Кой е най-хубавият ти спомен от каране?
Моментът, в който имаше шест делфина под борда ми. Не мога да опиша какво огромно щастие е да срещнеш афала - сивите делфини. Не- вероятни извънземни същества, тол- кова изящни, весели и колективни. Искаха да се състезаваме, правеха ми номера на вълните с най-перфектния синхрон, който може да се наблюдава в нашия свят.
 
Имаш ли любим филм за сърфисти?
Drift, Chasing mavericks, Atlantic – страхотен филм за уиндсърф и прекосяването на Атлантика.

Практикуваш ли други спортове?
Сноуборд, лонгборд, миналата година започнах да се занимавам и с кайтсърф, но съм още новобранец.
 
Какво още не знаем за теб?
Имам собствено сърф училище, казва се „Акаша“. Страшно ми допада да преподавам и да споделям с останалите това, което обичам и, разбира се, да предавам нататък. Децата са ми любими, в момента подготвяме някои от тях за състезнания и много се вълнувам.
 
Яна Харизанова



Kак започна да се занимаваш с водолазен спорт? Кога и как се запали?
Два са факторите, които наклониха везните към водолазния спорт – баща ми и Кусто. Баща ми винаги е обичал водата. Моретата с него никога не са били скучни. За нас с брат ми ходенето на море означаваше опознаване на морските дълбини. Въоръжени с един надуваем дюшек, маска и шнорхел, прекарвахме часове във водата. Кусто се намеси в живота ми покрай научнопопуляр- ните поредици, които се излъчваха по националната телевизия в неделя по обед. Когато видях, че има начин да стоя под вода, без да ми се налага да излизам на повърхността, бях убедена, че искам да опитам.
 
Какви са особеностите на дайвинга? Какво е най-важно да знаеш в началото?
Много е важно, когато човек започне да се гмурка, да не бърза. Гмуркането е като шофирането, изисква време и много практика, а и четене. Този спорт е специфичен и ако човек е решил да го практикува, трябва да отдели време и усилия, за да може да му се наслади.
 
Колко често се гмуркаш? Кое е любимото ти място за гмуркане?
Последните три години доста рядко. Забременях, родих прекрасен син и нещата малко се промениха. Преди бременността заминавах май месец и се прибирах септември, като съм правила по минимум три гмуркания всеки ден. Направо си живеех под водата - рай! Не мога да кажа, че едно-единствено място ми е любимо. Гмуркала съм се по много пъти на едни и същи места. Всеки път виждаш нещо различно, което те омагьосва. Обожавам Созопол, Ахтопол, Приморско, Несебър и Варвара. Жестоки места!

Колко най-дълбоко си се гмуркала? Много ли е тъмно надолу под водата?
Най-голямата дълбочина, до която съм слизала, е 47 метра и си беше светло като бял ден. За мен дълбочината не е определяща за едно гмуркане. Надълбоко ходиш по две причини, или поне в Черно море: кораби и поставяне на рекорди. Потъналите кораби са много интересни и усещането да плуваш из тях е страхотно, но аз предпочитам майката природа. Рибки, медузи, рачета, водорасли...
 
Какви други спортове практикуваш?
В момента съм инструктор по Body Sculpt, ходя на фитнес и тичам. Занимавала съм се с карате и бокс, но вече съм възрастна за боеве и предпочитам да го давам по-леко.

Имаш малък син. Учила ли си го вече да плува?
Още не, но пък не мога да го изкарам от банята, така че, мисля, ще му се получи. Много бих искала да му покажа морето, така както моят баща ми го показа навремето.

Плуваше ли, докато беше бременна? А гмуркала ли си се?
Ходех на водна аеробика, която силно препоръчвам. Опитах се да плувам, но коремът ми беше невъобразимо голям и много ме затрудняваше. Гмуркането не е препоръчително по време на бременност.

Какво още не знаем за теб?
На 31 години съм, чистокръвен Скорпион. Възпитаник съм на НСА със специалност треньор по голф. Няколко години бях главен секретар на Българската Синиърс голф асоциация, което е доста различно занимание от гмуркането, но пък натрупах доста опит и невероятни познанства с хора от различни краища на света. Не мога да живея без приятелите си и като цяло съм много социална. Абсолютно болна съм на тема спорт. Тренирам по седем пъти в седмицата, че понякога и отгоре и обичам големи кучета!

Фотография: Марица Колчева
Текст: Владимира Николова
 


Майко мила! Разговор с Елисавета и Красимира ...още>>

Клиниката Lucky Huntс нов сертификат...още>>

Тайфуни с нежни именаняколко момичета, които живеят с вятъра...още>>

Новата кралица Кардашиянгрозното пате на арменския клан...още>>

Закуска за шампионис Екатерина Карабашева...още>>

Константина Живовас покана за среща...още>>

Гласуването продължава....Кои са вашите фаворити?...още>>

Четири успешни дамив разговор за града на бъдещето...още>>

В света на: Диляна Георгиева...още>>

Животът е един от най-сложните! -  Част V...още>>

Животът е един от най-сложните!  Част IV...още>>

В света на: Ивелина от Frichic...още>>

Отново най-добрите„Жена на годината“ 2014...още>>