Bring the Bloggers: Нощ в пустинята Сахара с Иван Панкев

Силвия Канин 03 октомври 2019

Представяте ли си да прекарате нощ в пустинята Сахара? Да изкачите безброй върхове? За един човек приключенията са начин на живот, те са неговият въздух, всичко онова, което го изпълва. Това е Иван Панкев, мъжът, който може да спре дъха на всеки със своите прекрасни снимки и видеа, които заснема по време на своите пътешествия.

Решихме да поканим точно него на втората конференция Bring the Bloggers, организирана от нас и колегите ни от MissBloom, за да изпълни с историите си нашия Travel панел. Малко преди да се запознаете лично с него по време на Bring the Bloggers ви предлагаме да се потопите в света му от живописни преживявания и да посетите блога му ivanpankev.com

Четете и мечтайте за следващата дестинация...


Как изглежда нощта в пустинята Сахара?

Нощта в пустинята Сахара е тиха, спокойна и лишена от светлинно замърсяване. Това, което е впечатляващо там, са изгревите и залезите. Ако тогава погледнеш от върха на някоя пясъчна дюна безкрайното пясъчно море, оцветено в амалгама от жълто, оранжево, розово и лилаво, никак не е трудно да си представиш, че се намираш на Марс.

Пътешественикът има ли по-различна душевност от тази на останалите хора?

Това с душевностите е мътна работа. Сещам се за един виц: 

"- Скъпа, ние богати ли сме душевно?

- Не, скъпи...богати сме духовно, а душевно сме болни."

Но майтапът настрана. Предполагам, че сме различни по някакъв начин.

Хората често ме питат: "Защо пътуваш, какво те кара да го правиш?" А пък аз, да си призная, не разбирам съвсем въпроса. Нищо не ме кара, не бягам от нищо, не бягам към нещо. Това е вътрешна потребност, един вид глад, а пък никой иначе не пита "Защо ядеш?".

Bring the Bloggers: Нощ в пустинята Сахара с Иван Панкев


Човек е човек, когато пътува... Ти можеш ли да си близък с хора, които не обичат  да пътуват и да откриват нови места?

Разбира се, че мога да съм близък с хора, които не обичат да пътуват,... стига да нямат нищо против да слушат моите истории. Ха-ха! Най-голям е кръгът ми от приятели, с който ни свързва страстта към планината, но то и това си е пътуване. Освен тях и пътуващите сигурно остават няколко човека, с които съм приятел от дете, когато сме споделяли други интереси.

Някои от приключенията ти звучат истински приключенски. Страхувал ли си се някога преди да поемеш подобно пътуване?

Да направиш първата крачка винаги е трудно. Страхувал съм се преди началото на всяко едно от по-дългите ми и екстремни пътешествия, а много често и по време на тях. Само глупаците и лудите не изпитват страх. Пък и дестинациите, които избирам, и начинът ми на пътуване не са от препоръчваните на масовите туристи и неведнъж страховете ми са били оправдани. В Колумбия се опитаха да ме оберат, като ме заплашиха с нож, в Иран присъствах на сделка с опиум, в Азербайджан ме замерваха с камъни, в Нагорни Карабах за малко да ме арестуват, полицаите в Абхазия отказваха да ме пуснат да пътувам на стоп, защото "ще те ударят по главата, наръгат, застрелят, оберат".

Каква е инвестицията в техниката, която винаги носиш в теб?

Навсякъде пътувам с моя фотоапарат Nikon D7100 и три различни обектива. Когато го купих, моделът тъкмо беше пуснат на пазара и съответно беше подобаващо скъп. С времето цената му падна, но все пак говорим за няколко хиляди лева. Освен това от известно време нося и една камера тип GoPro.

johnnie


По колко време обработваш снимките си?

Не отделям много време за обработка на снимки, първо, защото не ми остава от пътешестване и семейни задължение, и второ, защото според мен фотографията е много повече от Photoshop.

Колко кадъра правиш средно на едно пътешествие?

Броят на кадрите зависи от няколко фактора и най-вече от продължителността на пътешествието. Когато потеглям с еднопосочен билет и нямам представа кога ще се върна, въпреки че живеем в цифровата ера, броят на картите памет в мен е ограничен. Тогава ми се налага да съм "пестелив" и си водя сметка. Примерно от пътешествието на стоп до Иран и обратно (141 дни) се върнах с около 15 000 кадъра. От друга страна, когато съм си в България и отида за един уикенд в планината, се случва да навъртя 500.

johnnie


Може ли хоби като пътешествието да се монетизира успешно?

В чужбина има много примери за това, но България е малка страна, съответно малък пазар, и не е толкова лесно. Все пак в последните години се забелязва значителен прогрес в тази посока. Доказателство за това е фактът, че събития като Bring the Bloggers се организират все по-често. 

Кое е най-голямото предизвикателство в поддържането на блог като твоя?

Най-голямото предизвикателство в поддържането на блога ми е да намирам нужното време (а понякога и мотивация) да сортирам снимки, да обработвам видеа и да пиша статии достатъчно регулярно, за да се поддържа интереса на читателите.

 

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA