10 важни въпроса за кожните алергии и техните отговори

Дава ни ги дерматологът доц. Жана Казанджиева.

Велина Василева 10 октомври 2021

Кожните алергии засягат удивително голям процент от хората. Затова решихме да попитаме специалиста как да ги разпознаем, как да ги лекуваме и каква козметика да използваме. На въпросите ни отговаря доц. д-р Жана Казанджиева, специалист-дерматолог в Кожната клиника на МБАЛ „Александровска", както и в клиника „Евродерма". Доц. Казанджиева е член на борда на Европейската академия по дерматология и венерология и на Българското дерматологично дружество, където е и председател на секцията по Дерматоалергология.

Д-р Казанджиева, според данни на СЗО 1/3 от населението днес страда от алергии, а прогнозите са, че до 2050 г. процентът ще нарастне до 50%. Над 48% от хората с алергични реакции имат и кожна изява. Какви са главните причини за възникването на кожните алергични реакции и как точно можем да ги установим?

СЗО изтъква като причини урбанизацията, контакта с много и различни козметични и хигиенни продукти, употребата на множество дезинфектанти и измивни средства, храните и лекарствата. Контактните алергични екземни реакции са сериозна причина за дискомфорт и е необходимо грижливо да избираме продуктите, които нанасяме върху кожата.

Какви са външните кожни изяви, които най-често се наблюдават?

Най-честа изява на алергичните кожни реакции са обривите на съответното място на контакт, обикновено придружени от силен сърбеж.

Каква е връзката между имунната система и развитието на кожна алергична реакция?

Най-краткият отговор е: „Значителна". По-сложно и по-подробно: често срещата на кожата с чужда субстанция провокира отключването на защитна възпалителна реакция. Това се постига с помощта на имунната система чрез сложни имунологични реакции, в които участват имунокомпетентни клетки.

Каква е разликата между чувствителна, реактивна/нетолерантна кожа и кожа с алергична проява (например контактен дерматит)?

При нетолерантната кожа преобладават субективните усещания. Пациентът по-скоро „чувства" дискомфорт и има съвсем минимални промени по кожата си. При острия контактен дерматит в засегнатите участъци се появяват обриви, характерни за екземните процеси – кожата е възпалена, с червен цвят, с малки мехурчета и множество следи от разчесване. При хроничната екзема се наблюдава уплътняване на кожата, често малки ранички и пъпчици, които на дерматологичен език се наричат рагади и папули.

Какви са вашите препоръки при тези състояния? Има ли разлика в ежедневната грижа за кожата при всяко едно от тях?

Лечението е различно. При чувствителната, нетолерантна кожа се нуждаем основно от специализирана козметика, без консерванти, оцветители и емулгатори. При нанасянето и пациентът трябва да усеща комфорт като „втора кожа". При контактния дерматит се касае за сериозна диагноза, която изисква епикутанно тестуване за уточняване на причинителя и след това дерматолозите изписват подходящи противовъзпалителни средства за овладяване на заболяването и разбира се базисна емолиентна терапия.

Има ли дерматологични и естетични процедури, които трябва да се избягват?

На практика почти всички процедури дразнят допълнително кожата. Както при нетолерантната кожа, така и при контактния дерматит се избягват повечето естетични процедури. За овладяване на възпалението може да се включи фототерапия в специализираните звена в дерматологичните клиники.

Според обширно проучване децата, които са израснали във ферми или в селата, имат по-разнообразен микробиом и по-добър имунитет от децата, които са израснали в градска среда. Какво е вашето мнение по въпроса, каква е ролята на микробиома и кои фактори му влияят най-силно?

Това е допълнение на старата „хигиенна хипотеза". При нея се твърдеше че децата, израснали във ферма, се борят с паразити и бактериални инфекции и това образно казано „отклонява" от алергични реакции. Днес към тези проучвания се добави и микробиома, който е значително по-балансиран в селската среда. Проблемът е, че микробите по нашата кожа са твърде много и затова в момента сведенията са откъслечни и е рано за генерални обобщения.

От вашата практика, кои са най-силните алергени, които провокират кожни реакции?

За мен отговорът е лесен, защото в България аз обобщавам резултатите от вече 12 национални кампании за епикутанно алергологично тестуване. Ето топ 7 алергените от нашите данни: никел, кобалт, хром, перувиански балсам, колофон, бои за коса, парфюм микс 1.

По какъв начин влияят факторите на околната среда (замърсяване, стрес, UV лъчи...) върху склонността към алергични прояви и силата на тяхната изява?

Факторите на околната среда са изключително важни. Ще дам за пример едно проучване: сравнение на кожния микробиом в 3 града (2 в Китай и 1 в САЩ) при деца с атопичен дерматит и здрави деца показва, че този микробиом може с почти 100% сигурност да покаже от кой град идват децата, а микробният индекс за кожата базиран върху 25 бактериални рода може да диагностицира атопичен дерматит с точност до 95% за всеки град поотделно. Неслучайно се прогнозира, че един ден кожният микробиом ще бъде допълнение на пръстовия отпечатък, заради начина, по който отразява промените в организма и околната среда.

За финал, какви съвети за грижа за кожата бихте дали?

Да не забравят, че според изчисленията всяка жена в Европа ползва минимум 12 козметични продукта дневно (сапуни, пасти за зъби, червила, крем, лак, почистващи средства, лосиони, сенки, спирала и т.н.). Ако приемем, че всеки продукт има средно 14 съставки, това означава, че върху кожата си всеки ден нанасяме около 168 различни вещества. Изводът е ясен – трябва много да се внимава в избора на основните козметични грижи за кожата и да се използват продукти подходящи за особеностите и уникалността на конкретния тип кожа. Ако се появят проблеми с използваната козметика, обърнете се към специалист дерматолог. Има тестове, които ще подскажат причината и съответно лекарства и козметика, които са подходящи за нетолерантна кожа и ще възстановят нарушената кожна бариера.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

X