Фотография: Личен архив
За трета поредна година GRAZIA представя своя специален проект – GRAZIA Mother & Kids Awards, който е посветен на едни от най-важните етапи в живота на всяка жена – бременността и майчинството. Този проект цели да отбележи постиженията на компаниите и продуктите, които подпомагат майките, бебетата и малките деца по пътя на тяхното развитие и благополучие.
Журито на наградите включва изтъкнати специалисти в областта на педиатрията, здравеопазването и инфлуенсъри с експертиза в грижите за майки и деца. Днес представяме поредният член на журито - Весела Славчева, главен редактор сп. "Здраво дете", zdravodete.bg.
Има дългогодишен опит като журналист и главен редактор на водещи лайфстайл и здравни издания. Понастоящем е главен редактор на онлайн портала "Здраво дете". Работи още и в областта на ПР-а, комуникациите и организирането на събития. Като майка на две деца и чисто професионално се вълнува от идеята как детското здравеопазване и образованието могат да се променят така, че децата ни да растат по-здрави, по-образовани и по-щастливи, а родителите да бъдем по-спокойни и уверени.
От години си главен редактор на списание "Здраво дете". Според теб какво трябва да се промени в детското здравеопазване, така че децата ни да растат по-здрави, а родителите да бъдат по-спокойни за тяхното бъдеще?
От години – и професионално, и като родител – следя детското здравеопазване в България и вярвам, че най-важната промяна, за която трябва да се борим, е промяна на начина, по който системата гледа на детето – не като на пациент, а като на здрав човек, който трябва да остане такъв. Смятам, че тук има една ключова дума и тя е профилактика. Това означава повече инвестиции в превенция, редовни профилактични прегледи, активен скрининг за социално значими заболявания, ранно откриване на проблеми в развитието, както и сериозна подкрепа за здравословно хранене, двигателна активност и психично здраве още от най-ранна възраст. Системата ни все още реагира основно, когато детето вече е болно, вместо да предотвратява заболяванията. Нека поставим детето в центъра на системата – не като пациент, а като бъдеще – така ще отгледаме едно по-здраво и по-уверено поколение, а родителите ще имаме повече спокойствие за утрешния ден.
А в образованието?
И тук нещата са доста сходни като със здравеопазването. Най-голямата промяна, от която се нуждае българското образование, е да поставим детето като личност в центъра – не оценката, не учебната програма, не натрупването на самоцелни знания.
Днес системата често измерва успеха основно чрез резултати и изпити. А истинската мисия на образованието трябва да бъде да развива мислещи, уверени и емоционално стабилни млади хора. Това означава повече внимание към умения като критично мислене, работа в екип, финансова и дигитална грамотност, както и грижа за психичното здраве.
Необходимо е и по-голямо уважение към индивидуалните различия – всяко дете учи с различни темпове и има различни таланти и ролята на учителя е именно в това, да го подкрепи и мотивира.
Образованието не трябва просто да подготвя за изпит, а за живот. Ако успеем да изградим система, която насърчава любопитството, увереността и отговорността, ще дадем на децата ни не само знания, а стабилна основа за бъдещето им.
Често се съветваме онлайн относно здравни проблеми. Според теб кои са най-честите заблуди на родителите относно детското здраве?
Да, това е факт – родителите четем активно в интернет, а в последните години все по-често се консултираме и с изкуствения интелект по здравни въпроси. Най-голямата заблуда обаче е, че информацията е равна на диагноза. Дори когато тя е коректна, ние не сме специалисти и не можем да преценим цялостната клинична картина на детето си. Една от честите грешки е или да подценим симптомите („ще мине от само себе си"), или да изпаднем в излишна паника след прочетеното онлайн.
Онлайн източниците могат да бъдат полезни за обща ориентация, но не могат да заменят прегледа от специалист и професионалната преценка. Най-важното е родителите да използваме информацията разумно – като инструмент за по-добри въпроси към лекаря, а не като заместител на медицинската грижа.
Какво беше най-голямото предизвикателство за теб, когато за първи път стана майка?
Казват, че когато се ражда дете, с него се ражда и майка. Най-голямото предизвикателство за мен беше именно влизането в тази нова роля – с цялата ѝ отговорност (изведнъж осъзнаваш, че вече не си отговорен само за себе си), несигурност (дали се справям добре) и огромна любов (да видиш сърцето си да бие извън твоето)... По това време бях главен редактор на водещо лайфстайл издание и бях свикнала да работя на високи обороти, а първите месеци след раждането това рязко се промени и цялото ми ежедневие беше подчинено на нуждите на едно малко същество, което разчиташе изцяло на мен. Трябваше да се науча да забавя темпото, да приема, че не мога да контролирам всичко, да си позволя да не бъда перфектна… Но може би точно в това се състои порастването – в онези моменти, когато животът тихо ни пренарежда приоритетите.
Какво липсва най-много на младите родители в България и какво би ги посъветвала?
Липсват им спокойствие и увереност. Младите родители днес са залети от информация, очаквания и сравнения – в социалните мрежи, във форумите, дори в разговорите с близки. Често усещането е, че трябва да бъдат перфектни – а това създава излишно напрежение.
Моят съвет е да се доверяват повече на инстинкта си и да не се сравняват непрекъснато с другите. Всяко дете е различно, всяко семейство има свой ритъм. Родителството не е състезание, а път – и най-важното, от което детето има нужда, не е съвършен родител, а обичащ и стабилен възрастен.
Знаем как технологиите заемат все по-голяма част от живота ни. Как те влияят върху физическото и психическото здраве на децата?
Технологиите безспорно са част от ежедневието на децата и влиянието им е двустранно. От една страна, те дават достъп до знание, развиват дигитални умения, стимулират любопитството и могат да подпомогнат обучението по интерактивен и ангажиращ начин.
От друга страна, прекомерното време пред екран се свързва със заседнал начин на живот, проблеми със съня, затруднения в концентрацията и т.н. Липсата на движение и живо общуване може да се отрази както на физическото, така и на психическото здраве.
Затова най-важната дума отново е балансът. Технологиите не са нито враг, нито панацея – те са инструмент. Когато има ясни граници, личен пример от родителите и достатъчно време за игра, спорт и реални социални контакти, децата могат да извлекат ползите, без да плащат цената на прекомерната употреба.
Какво е ключово за психичното здраве на децата в училищна възраст?
Усещането за сигурност – и у дома, и в училище. Детето трябва да знае, че е прието, чуто и подкрепено, независимо от успехите или трудностите си.
Балансът между учене, почивка и свободна игра също е от значение. Прекомерният натиск за резултати може да доведе до тревожност и ниска самооценка. Децата имат нужда да грешат, да опитват отново и да изграждат устойчивост.
Не на последно място – откритият разговор за емоциите. Когато децата се научат да разпознават и изразяват чувствата си, те изграждат вътрешна стабилност, която им помага да се справят с предизвикателствата на порастването.
Кой е най-ценният урок, който децата ви са ви дали досега?
Да бъда безпричинно щастлива, вечно любопитна и да гледам на живота с широко отворени очи.