Текст: Мариета Филипова
Фотография: Pexels
Рекламната кампания е почти готова. Остават последни корекции по посланията, а генеративният изкуствен интелект предлага възможност за бързо създаване на нови варианти. За да получи по-точни предложения, служител предоставя на AI платформата цялото творческо задание. Заедно с него обаче може да бъде споделена и поверителна информация за продукт, чието представяне компанията подготвя от месеци.
Изкуственият интелект вече участва в създаването на рекламни визии, в обслужването на клиенти и в разработването на дигитални продукти. Ползата е безспорна, но границата между помощния инструмент и непредвиденото разкриване на данни понякога се оказва едно натискане на Enter.
В киберсигурността съществува понятие за този проблем – Shadow AI. То описва използването на AI инструменти за служебни задачи извън одобрените правила и контрол. Не става дума непременно за нарушение, извършено с лошо намерение. По-често причината е желанието да работим по-бързо, без да осъзнаваме какво точно предоставяме на външна услуга.
Да си представим козметична компания, която подготвя премиера на нов продукт. Екипът разполага с неиздадена формула, прогнозни продажби, ценова стратегия и подробен план за кампанията. Ако тези материали бъдат качени в неодобрен AI инструмент с молба за рекламни идеи, въпросът вече не е само творчески. Компанията може да е предоставила на външен доставчик търговска тайна и финансова информация, от които зависи конкурентното ѝ предимство. Това не означава, че всяко въведено съдържание автоматично става публично. Различните услуги имат различни условия за съхранение, използване и защита на данните. Рискът е, че организацията може да не е проверила тези условия, да няма договорни гаранции и дори да не знае, че информацията е напуснала контролираната ѝ среда.
Подобен въпрос възниква и при AI-генерираните реклами. Самото създаване на изображение не е проблемът. Проблем може да бъде използването на непубликувани продуктови снимки, конфиденциални творчески концепции или вътрешни бюджети.
Все по-често се обръщаме и към AI, за да напишем по-дипломатичен имейл, да обобщим дълга кореспонденция или да подготвим отговор до клиент. Но цялата кореспонденция може да включва лични данни или подробности. Разликата тук е съществена – да поискаме пример за учтив отказ е едно, да предоставим оригиналното писмо с имена, суми и приложени документи е друго. Първото използва възможностите на технологията. Второто може да създаде ненужен риск за хората и бизнеса.
Секторът на красотата например все по-често предлага дигитални консултации, виртуално изпробване на продукти и персонализирани препоръки. Представете си компания, която разработва собствено приложение за анализ на кожата. Разработчикът среща грешка и решава да поиска помощ от публичен AI асистент, като поставя в него част от изходния код, конфигурационни файлове или примерни записи от потребителската база. Ако в изпратеното съдържание присъстват ключове за достъп, пароли, лични данни или информация за вътрешната архитектура, последиците може да засегнат сигурността на цялата услуга.
Решението не е да се откажем от AI. За бизнеса това би означавало да пренебрегне технология, която вече променя начина, по който се създават продукти и услуги. По-разумният подход е да се определят одобрени инструменти, да се изясни какви данни могат да се обработват с тях и да се даде на служителите практическа ориентация, а не само списък със забрани. За отделния човек правилото е също толкова конкретно – преди да изпрати документ, код, таблица или снимка, да прецени дали съдържанието е предназначено за външен получател.
Изкуственият интелект може да бъде добър партньор в творческия процес. Но доверието към технологията не отменя отговорността към информацията, която ни е поверена. Именно в тази преценка се крие разликата между умното използване на AI и риска, който остава невидим до момента, в който вече е твърде късно.
За автора
Мариета Филипова е магистър по киберсигурност с над 10-годишен професионален опит в областта на мрежите и киберсигурността. Притежава международно признати сертификати, в това число и Certified Ethical Hacker (CEH). Професионалните ѝ интереси включват управлението на киберрискове, сигурността на изкуствения интелект и предизвикателствата, които новите технологии поставят пред организациите.