Огледало с две лица

Как изглежда кризата в очите на българските жени – като задънена улица или като начало на нещо истинско и красиво? Ето отговорите...

01 януари 2019
Текст: Яница Йончева
Фотография: Guliver Photos


КРИЗА Е ЕДНА ОТ НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ДУМИ НАПОСЛЕДЪК. ОКАЗА СЕ, ЧЕ ТЯ ПРИСЪСТВА В ОБЩЕСТВОТО КАТО ПОСТОЯННА ВЕЛИЧИНА и под всякаква форма, но това не трябва да ни плаши, защото според известни психолози кризата е началото на решаване на наличен проблем. Установих, че до „криза” понякога стоят толкова глобални и съществени понятия като „морална криза”, „ценностна криза”, „криза на възрастта”, че започнах да изпитвам респект от нея. В списъка са още и суперактуалната в момента „финансова криза”, типично женската криза – „любовната”, а фактите допълват – обществена, газова, политическа, училищна, екологична, криза на брака... доста кризисно положение. Като част от модерно, актуално и типично женско списание, защото това е Grazia, ще се концентрирам само върху „финансовата криза”, която даже е световна, и типично женската – любовна та криза, която всяка от нас познава.

Потърсих подкрепа от 7 прекрасни дами, със 7 различни професии, финансово независими, търсещи и намерили любовта. Зададох им своите въпроси, получих техните отговори и се опитах да направя няколко извода за жената, кризата и любовта.
Според Илона Костадинова, 29 г., отдел “Маркетинг и реклама” в „Кенди“ ООД, финансовата криза определено съществува, въпреки че все още тя не е повлияла на стандарта й. Вероятно защото вярва, че истинската жена трябва да може да преодолее всяка една малка пречка в живота си, както и всяка една криза. За Илона любовната криза със сигурност е по-значима от финансовата, но пък на второ четене и тя, любовната криза, е „временно състояние на духа“. Разбира се, финансовите проблеми са я накарали да се откаже от някои безсмислени глезотии. Колкото до личната й интуитивна прогноза за влиянията от рецесията, тя смята, че „негативното влияние, което има върху строителството, може да се окаже благоприятно за свръхзастроената България“.

Пламена Иванова, 23 г., е логопед и прекаленото говорене за финансовата криза й се струва твърде стряскащо. „Ако трябва да отговоря лично, не намирам разлика в приходите си сега и преди кризата. Положително погледнато, може да я отразим като явление, чрез което да се отсеят най-добрите в дадена област - казва тя и допълва: - Млада съм и все още се опитвам да достигна най-високия стандарт за мен, така че финансовата криза не ми се е отразила... Но не искам и да чувам за любовна криза!“ Младостта и оптимизмът карат Пламена да вярва, че нещата винаги се подреждат и всичко се преживява, а след кризата настъпват... дните без криза. Засега тя се е лишила само от едноседмичното посещение на фризъор, но не мисли, че е фатално и всъщност се радва, че си купува по-малко ненужни неща.

Със същата оптимистична нагласа е и Анелия Гюбеклиева, 31 г., собственик на бар „Баскервил“ и детски клуб „Всички звездички“. Според нея „финансова криза има, но повече се говори за това и хората се ограничават в харчовете“. Тя лично се чувства щастлива и без материални глезотии, така че не смята, че нещо в стандарта й се е променило.
Признава, че далеч по-трудно би й било да съществува без любов. Убедена е, че след криза настъпва прераждане, затова се опитва да не се лишава от почти нищо и живее „на макс“. А иначе смята, че в България всичко става трудно, със и без криза, така че „ще мине бързо и, с повече положителна нагласа – неусетно“.

По-аналитична в разсъжденията си е Диана Енева, 35 г., която работи като държавен служител. „Да, има финансова криза. Забелязваш я по „малките” неща – любимият ти парфюм е станал по-скъп, ризата, която си си харесала, струва толкова, колкото една рокля преди 3 месеца, в супермаркета за 100 лв. купуваш само 5 неща, фигурките от „Междузвездни войни“, за които синът ти плаче, в Испания струват 5 евро, а тук можеш да ги намериш за 27 лв., и т.н.“ В отговор на рецесията Диана се старае да не купува неща, които не са й толкова необходими. „Вместо да ходя на маникюр два пъти в месеца, сега ходя само един път. Спрях да си купувам бижута всяка седмица. Вече не се возя на такси толкова често. Не водя детето в MсDonalds... Но не мога да се откажа от купуването на обувки – това е по-силно от мен“. Като повечето дами и тя смята, че „всички малко или много успяваме да живеем в свят на финансова криза, но малцина успешно преодоляват любовните кризи“. Спокойна и в очакване на новото начало и възхода, който настъпва след трудностите, Диана уверено потвърждава тезата, че финансовата криза не може да победи една истинска жена.

С много чувство за хумор и свежо настроение отговаря на въпросите ми Елена Георгиева, 32 г., мениджър в търговско представителство на френски текстилни предприятия за България. „Дали има криза? Естествено, джобовете ми все по-трудно се отварят и от тях все по-малко пари излизат, просто защото по-малко влизат. А и откакто си загубих портфейла, положението стана трагично.“ И за Елена кризата не се е отразила твърде сериозно на стандарта й, единственото, което й липсва, са повечето екзотични пътувания. Но докато няма любовна криза, всичко е наред. „Въпреки че любовната криза често е лекувана от шопинг терапия, а не съм чула любовта да лекува безпаричието“, шеговито допълва тя. А на въпроса какво настъпва след кризата, отговорът й е: „Първо трябва да оцелееш, за да разбереш какво настъпва.“

Разсъжденията на Павлина Маркова, 21 г., стажант-финансист, не се отличават много от тези на останалите дами в анкетата. Засега тя се е лишила само от повече чанти, но вярва, че това няма да е задълго, защото „след кризата настъпва оживление“.
А Елина Нушева, 34 г., координатор проекти в Globul, обобщава, че „чувството на несигурност и страх, което се поражда от кризата, не е вредно, а ще ни направи по-предпазливи и предвидливи.“

Самата тя e променила най-вече мисленето си, което е станало по-оптимално и практично. Вече се опитва да не пазарува просто ей така, а да си купува само онова, което наистина й е нужно и й харесва. „Моето мнение е, че ако сме гъвкави, разумни, имаме добра преценка за нещата и, разбира се, работим, кризата ще бъде по-скоро полезна и ще ни повлияе добре. А след нея... вярвам, че ще настъпи нещо хубаво и истинско...“

Е, оказва се, че докато си мислим, че живеем в мъжки свят, ние, жените, оцеляваме в кризата, като се концентрираме само върху най-важните неща, живеем за любовта и силно вярваме според инстинкта ни, че всичко, което се случва, ще бъде за добро. Само времето ще покаже – а дотогава... любов по време на криза!
X