Фотография: Ирина Йорданова - Irra
Валерия Стоянова, позната още с артистичния си псевдоним Lerie, е момиче, което живее с музиката. Родена в семейство на музиканти, тя свири и пее още от дете, а на десет години вече излиза на сцената на Зала 1 на НДК редом до Васил Петров. Оттогава животът ù е низ от сцени, репетиции и безсънни нощи над пианото. Днес – вече на 18, Валерия пише собствени песни, усъвършенства свиренето и пеенето си, като не спира да търси своя собствен звук и почерк.
Кога разбра, че музиката е неразделна част от теб?
Разказвали са ми, че като малка не съм можела да заспя, освен ако татко не ме е разнасял на ръце, пеейки измислени от него (доста шантави) "приспивни" песнички. А по думите на баба – явно съм изнасяла концерти в хола с репертоар от всички песни на Майкъл Джексън (на измислен английски, разбира се). Съзнателният ми такъв момент обаче беше, когато за поредна вечер се прибирах изтощена от училище, но въпреки това оставах до късно със слушалки, без да усетя, че минават часове, докато слушах любимата си музика. Не мога да опиша точно как ми въздействаше, но беше по-силно от всичко останало.
Какво те провокира най-силно да седнеш пред пианото и да започнеш да създаваш музика?
В един подкаст бях слушала как говорят точно за това – че хората често сме вглъбени твърде много и единствено в себе си, а около нас има хиляди красоти и хиляди истории, които чакат да бъдат разказани, стига да ги забележим. Не искам да звуча сякаш имам зад гърба си 20 албума и 20 книги на различна тематика. (Смее се.) Просто през повечето време пиша, когато нещо негативно ме е жегнало или когато нещо искрено ме е трогнало, а за крехкия си опит виждам колко е важно да не спирам да се опитвам да създавам и да намирам нови и нови вдъхновения.
А какво ти дава увереност да следваш мечтата си, въпреки трудностите?
Вярвам, че увереността идва от действията – това да спазваме обещанията си към себе си. Ясно, че това понякога е трудно, но то и затова е хубаво да следим цялостния прогрес, за да не се концентрираме върху лошия ден. Няма нужда да се борим с трудностите, а да продължаваме въпреки тях и винаги да се опитваме да бъдем по-добри хора от вчера. За мен сякаш най-важно е накрая на деня да си припомням, че Господ винаги помага и има съвършен план за всеки от нас.
Как се роди идеята за "Всеки ден" и какво е чувството да работиш вече с голям екип зад себе си?
Идеята за песента се роди по време на songwriting camp-а на Muze, където бях предизвикана да изляза от комфортната си зона и в рамките на ден да създам нещо искрено и енергично заедно с невероятни артисти. Неповторимо е чувството да видиш как една идея оживява и се превръща в песен само за няколко часа. Muze ни дадоха безценен опит и до ден-днешен продължават да вдъхновяват с начина, по който вярват в нас и в изкуството, в това, че трябва да се стремим към своята индивидуалност и да не спираме да търсим себе си. Оказва се много приятна задача, когато ги имам до себе си като едно голямо, прекрасно семейство.
Ако сега трябва да споделиш плейлиста си, кои артисти ще открием вътре?
Плейлистът ми е много разнообразен – от Рахманинов и Гершуин до съвременни поп и r&b артисти като Sasha Keable, Leon Thomas, Daniel Caesar, Trombobby, в последно време не мога да спра да слушам D’angelo, много специален човек в живота ми ме запозна с неговото творчество и може би оттогава албумите Brown Sugar и Voodoo не са излизали от плейлиста ми.
Какви неща ти носят радост извън музиката – хобита, места, хора?
Извън музиката обичам да прекарвам време с близките си, да пътувам – дори просто за уикенд някъде, където не съм била. Обичам вечерните разходки и късните тренировки във фитнеса. Обичам да се уча да готвя с милите ми баба и дядо, които са ме научили на още толкова много неща, останали с мен и до днес. Винаги ми е радост да се прибера в Стара Загора и да ги видя – да ми припомнят детските ми стихчета и читателските дневници, които сме писали и рисували по цели лета с баба. Връщането към детството и радостта от малките неща за мен са също толкова ценни, колкото и стремежът към новото и непознатото.
Ако можеше да посъветваш нещо онова по-малко момиче Валерия, което тепърва започва да вярва в себе си, какво би ù казала?
Бих ù казала да спре да се интересува от това какво мислят хората, и да вярва, че е способна на много повече, отколкото си мисли. Да не губи увереност, дори когато нещата не се случват веднага, защото всяка крачка има смисъл. Може би щях да ù покажа колко невероятни музиканти ще срещне по пътя си и колко красива музика ù предстои.