Надя Ламбрева is living the (LA) dream

... без филтър, защото този град изважда най-доброто от нас.

Невена Дякова 30 април 2023

Фотография: Виктория Сиракова
Стайлинг, гардероб и грим: Надя Ламбрева
Коса: Marchella Jean
Ретуш: Теди Грозданов

"Също както една труднодостъпна жена, Лос Анджелис изисква от теб да го заслужиш", ми каза Надя, когато я попитах за първите ѝ седмици в Града на ангелите. Той е нейна мечта от първия път, в който го посещава преди повече от 5 години. От цели 3 Лос Анджелис е неин дом и по-важното – мястото, приютило мечтите ѝ за кариера в творческия сектор. Именно креативната вибрация на града е причина тук Надя да се чувства в свои води, нищо че в началото на престоя си не е сигурна дали ще остане, дали ще се впише, дали ще свикне с леката студенина у някои местни. За артист като нея (Надя прилага уменията си в сферата на рекламата, но не само!) градът е възможност за среща с единомислещи, но също за работа с големите на деня. Звездите, които иначе познаваме само от екрана – на телевизора, киното, смартфона… ѝ възлагат персонализирани поръчки, купуват изкуството ѝ, вдъхновяват се от духовните практики, които споделя в социалната мрежа Instagram.

На хиляди километри разстояние от родината, но сякаш намерила твоето място под Слънцето, така ли се чувстваш в Ел Ей?

Определено Ел Ей е моето място… поне за момента. Аз съм морско дете и за мен беше важно да съм близо до водата. Лос Анджелис е също креативен център, пълен с идеи и колоритни личности, което ме зарежда изключително много. Чувствам, че тук мога да бъда напълно себе си, без филтър.

Кога пристигна тук и какво те доведе в Града на ангелите, без ясен план и с еднопосочен билет?

Интуицията ми. Тя ме доведе тук на 20 ноември 2019-а, няколко месеца преди да започне пандемията. Просто знаех, че това е моето място от първия път, когато посетих града през 2017-а. Преди три години, когато се преместих, беше изключително решителен момент в живота ми и нямах много какво да губя. Реших, че е време да поема този риск и беше по-скоро ситуация от типа "сега или никога".

Спомняш ли си първите си дни там… какво срещна като реакция у хората, какво откри в заобикалящата те среда, което те накара да останеш до днес?

Спомнях си ясно как първите дни прекарах в малка квартира, сама, без да познавам никого. Не знаех какво да очаквам, но знаех, че съм на прав път. Първите месеци тук бяха въпрос на оцеляване, хората ми се сториха студени и всеки водеше битките си сам. Какво ме накара да остана до днес обаче? Волята ми и това, че обожавам този град и енергията в него. Вярвам, че също както една труднодостъпна жена, Лос Анджелис изисква от теб да го заслужиш. Смятам и се надявам, че съм успяла.

Яке Hope Lamber, бижута Nina Berenato, корсет и пола - личен архив

Опиши ни един твой ден от последно време… с какво се различава той от фазата, в която бе току-що появила се в града?

Към днешна дата животът ми е доста по-различен от този преди три години. Обичам спокойните сутрини с кучето ми и разходките до плажа. Старая се да живея здравословно, така че започвам всеки ден с медитация. Работните ми дни започват около 8-9 сутринта и съм щастлива да отбележа, че ежедневието ми е свързано с креативни дейности, което винаги е било моя мечта. Дните ми са динамични, но често се старая да ги завърша с книга, рисуване, готвене и момент на спокойствие. Моето малко арт студио е моят личен рай и крепост, където намирам време за себе си и за личните си креативни проекти. 

В центъра на интересите ти са модата, изкуството и духовните практики, междувременно работиш в сферата на рекламата. Как намират всички те пресечна точка в динамичното ежедневие на една сравнително млада калифорнийка?

Интересното на всички тези занимания е, че във всички тях има доза креативност и въображение. Чрез медитацията и другите практики успявам да открия нови идеи, да стимулирам и заредя ума си с нова енергия и мотивация. Това впоследствие помага на работата ми. В рекламата се занимавам с креативната част на бизнеса. Там постоянно научавам нови неща и съм изправена пред предизвикателства, които разтягат мускулите на въображението ми. А рисуването е едно търсене на самата мен и е моята лична терапия, начин да преоткривам себе си и в същото време да се свържа със света чрез това, което създавам. Така че всички те са неизменна част от живота и ежедневието ми и се допълват идеално.

В предварителния ни разговор ми сподели, че си работила по лични проекти за дизайн на обувки на известни личности. Разкажи ни повече за тях и впечатленията ти от контакта с големите в Холивуд?

Да правиш изкуство за някой, за когото то има дълбоко и важно значение, е винаги много специално преживяване. Определено беше чест за мен да работя по проекти, свързани с хора, за които като дете бях чувала само по телевизията. Тогава ми се е струвало, че те са сякаш част от друг свят. Когато обаче се докоснеш до този друг свят, разбираш колко общо имаме всички като човешки същества. Със сигурност един от проектите, който беше важен за мен, е когато създадох специален чифт обувки за съпругата на Уил Смит. Когато проведохме разговор, той наистина оцени изкуството ми. Да чуеш признание от толкова успешен артист е наистина уникално, а самият той излъчваше много добра енергия. Тази история ми показа, че изкуството е универсален език, който може да свързва хора от различни държави и с различни житейски истории.

Спомена, че идваш в Америка без семейство и приятели… как се създават контакти и връзки в една висококонкурентна среда, как успя ти самата?

Не е лесно със сигурност. Имам късмета да имам приятели в България, които са ми като семейство и е трудно да съм далеч от тях. Едно от най-големите предизвикателства на това да бъдеш имигрант е именно създаването на нови връзки и приятелства. Трудно е да намериш такива, подобни на дългогодишните. За мое щастие, успях да срещна много специални хора, които са основна част от живота ми тук. Щастлива съм да споделя, че и екипът, с който заснехме сесията за изданието, е български и се състои от едни от най-близките ми хора в Ел Ей, а именно фотографката Виктория Сиракова, косата е благодарение на талантливата Марчелла Джийн и Лили Лилова, която е прекрасен фотограф и видеограф. Обувките пък са дело на прекрасните INGILIZ, български бранд в луксозния и sustainable fashion сегмент. Забавен факт за самите снимки е, че ги заснехме в петък, 13-и, което се оказа на късмет. Това, което ми помогна да създам тази среда, е, че винаги съм се опитвала да съм отворена към света, хората и възможностите, които са навсякъде около нас.

Палто Hope Lamber, пола H&M, ботуши INGILIZ, бижута Nina Berenato, риза - личен архив

Сбъдва ли се лесно Американската мечта? Защо според теб някои хора се връщат в България, огорчени от факта, че в страната на неограничените възможности не са постигнали очакваното?

Аз лично не вярвам в идеята за Американската мечта, която е определена преди време от някой друг и е неговата идея за успех. Не мисля, че е лесно да сбъднеш мечтите си, но процесът става приятен, когато мечтата ти е свързана с това, което обичаш. Според мен много хора може би са недоволни от това как определени световни системи и структури функционират и със сигурност има много неправда, но ние самите държим основната отговорност към себе си и мечтите си. За мен единствената причина да не постигнеш това, което искаш, е, че не е твоето най-искрено желание. За много хора може би Америка не е мястото, винаги е най-важно да следваш сърцето си и да си щастлив, било то в Лос Анджелис, България или някъде другаде по широкия свят.

Кои са текущите проекти, върху които работиш ти самата, и къде може да видим дрехите и обувките, които създаваш? А да си купим твоя картина?

В момента се подготвям за соло шоу и евентуално ревю, на което да представя и рисуваните дрехи. А що се отнася за изкуството ми, може да бъде намерено в Instagram - @hopelamber, и уебсайта ми: www.hopelamber.com. Обичам да общувам с нови хора, особено когато имат любопитство към изкуството, така че когато някой има интерес да създам картина, се свързва директно с мен чрез социалните мрежи или имейл.

Има ли неща, които ти липсват в живота към момента, или си в хармония с настоящето?

Със сигурност има неща, които бих искала да присъстват в живота ми и се боря за тях. Определено обаче не чувствам липси към момента. Често се фокусираме над нещата, които искаме, и губим представа за това, което вече имаме. Благодарна съм за всичко, което присъства в живота ми, и нямам търпение да видя какво ме чака занапред.

Освен артист си още рейки специалист… кога се сблъска с тази практика и защо е важно човек да намира баланса на енергиите в себе си?

Вълнувам се от различни практики, които помагат на духа и тялото да бъдат в оптимална позиция, за да се справят с ежедневните предизвикателства. Една от тях е рейки, която открих преди години, докато живеех в Тексас. Това е древна японска практика, която балансира енергийните точки в човешкото тяло. Силно вярвам, че преди да се появят на физическо ниво, неразположенията ни се формират на енергийно. Мозъкът, умът и тялото са свързани и е важно да се третират като едно цяло и да се грижим за тях поравно. Живеем в много забързани времена и особено сега е от огромна важност да обръщаме внимание на менталното и на духовното си състояние. 

Вярно ли е, че в момента пишеш книга? За какво ще бъде тя?

Обичам да пиша и бих искала да сумирам наученото до момента в книга и да го споделя с тези, които имат интерес. Книгата е насочена именно към оптималното човешко съществуване и личностното развитие, което обхваща тяло, ум и дух. 

През цялото време, докато скролвах през IG профила ти… си мислех, Боже, колко силно ми напомня това момиче на Мила Кунис, Марион Котияр, Ема Стоун, може би дори Фрида, която рисуваш от време на време… сравнявали ли са те друг път визуално с личност, на която може би си искала да приличаш?

Това е много приятен комплимент, благодаря! Да, сравняват ме с различни известни дами. Понеже ми се случва често, исках да разбера защо и се оказа, че има част от начина, по който мозъкът ни функционира, която обича да асоциира лица с познати такива. Мисля, че за първи път някой споменава Фрида… тя е една от любимите ми исторически фигури в световното изкуството. И тя е била артист с много колоритен вътрешен свят. Фрида ме вдъхновява заради силата на духа си и любовта към красивото и нестандартното. Друго вдъхновение за мен е Одри Хепбърн, най-вече заради умението, което е имала да трансформира болката си в любов чрез танц и актьорско майсторство.

С какво най-силно би искала да оставиш ти самата следа в света един ден и защо?

Бих искала да оставя след себе си изкуство, което да напомня за силата на човешкия дух, да мотивира и разказва истории. Но най-вече бих искала да оставя добра енергия у хората, които срещам. Да им напомням, че не трябва да приемат живота и себе си твърде сериозно, но в същото време да знаят, че всички имаме нотка божествено в себе си. Надявам се и изкуството ми да е като мост между двете части на нашата собствена природа – божественото и чисто човешкото… иначе всеки трябва да е наясно със своето собствено защо. Моето е защото гореспоменатото ме кара да се чувствам удовлетворена и храни духа ми. Няма нищо по-хубаво от това да създадеш нещо, което да събужда емоция или да подлага под въпрос светогледа на наблюдателя. Смятам, че повечето от нас сме тук, за да се движим колективно напред. Затова личният успех не е нищо, ако не допринася по някакъв начин за колективното благополучие. 

X