Фотография: Иван Стефанов
Тази година ще бъде година на трансформация за Галин. Година, в която ще го видим в съвсем нова светлина, по начин, по който не сме и подозирали, че е възможно. Или може би винаги сме очаквали? Година, в която той се променя – като артист, като музикант, като изпълнител и дори като човек.
Когато в началото на март Instagram профилът му остана напълно празен, стотиците хиляди фенове и последователи започнаха да търсят причини за на пръв поглед изненадващото изчезване. Навръх рождения си ден той се завърна, но с маска, за да скрие лицето и да покаже душата си. След тринайсет години на върха Галин е готов да направи следващата голяма крачка с първия албум в дискографията си. Траклистът на "Чупи бариери" съдържа осем чисто нови сингъла, в които ще чуем поп, рок и още по-различно модерно звучене, защото музиката отдавна не се ограничава и слага в рамки сама. Всяка от песните върви ръка за ръка с мащабно концептуално видео, а в това към водещия сингъл от албума виждаме и първите открития на Галин в Alpha Music – LIDIA, SIMONA, ADAM и DESSITA. Този проект обаче е не само нова музикална ера за Галин, но и личен преход към неговото ново Аз.
За първи път той е готов да разкрие душата си и най-съкровените си истории, доказвайки, че успехът никога не се е дължал на неговата визия, а на емоциите и посланията – отвъд обществените бариери, отвъд комерсиалните очаквания и отвъд генерализираните представи за смелост.
Изненадваш публиката с първи албум след над 10 години на музикалната сцена. Защо точно сега?
Винаги съм искал, когато издам албум, да бъде нещо много по-различно от това, което правят останалите в музикалния бранш. Забелязвам, че най-често се пускат 2-3 нови песни, а всичко останало са хитове отпреди години. Искаше ми се първият ми албум да бъде с концепция, с изцяло нова музика и послание. Причината да се случи толкова късно е, че през последните години бях изцяло отдаден на изпълнителите в моя музикален лейбъл – исках да се съсредоточа и да развия тяхната кариера. Затова си позволих да оставя на заден план издаването на албум, което си е доста работа и време. Въпреки това не смятам, че съм закъснял, и мисля, че моментът е перфектен.
В първия тийзър след завръщането ти в социалните мрежи видяхме как "старият" Галин е застрелян от новото ти Аз. Има ли всъщност някаква разлика между двамата?
Има. Така нареченото ми ново Аз е много по-мъдро, улегнало и най-вече смело. Искам да разкрия душата си. Да чуете и да ме усетите, с което се надявам и да ме "видите" по нов начин. През годините много пъти съм бил обвиняван, че причината за успеха ми се дължи изцяло на визия. Ето защо в този албум хората няма да видят нито веднъж изцяло лицето ми, нито тялото ми по провокативен начин. Искам единственото, което ги докосва от мен, да бъдат гласът ми, емоцията и идеите.
Какви бариери искаш да счупиш?
Най-вече тези, свързани със стила на един артист и начина му на изразяване. Като творци да си позволим да дадем на музиката повече от нас, без да се страхуваме дали се вписваме, дали го очакват, дали се харесва. Бариерите да правиш нещата така, както другите очакват от теб, а не както ти ги чувстваш и искаш. Иска ми се да дам пример на всички да не се стремят само към комерсиалното, а да дават израз и на по-ексцентричните си идеи. Искам да насърча хората да опитат да загърбят всички ограничения, които обществото им налага и по-често да дават израз на истинските си чувства и това, което е в душата им.
Силно ли е напрежението винаги да създаваш хитове, дори това да означава издаване на песни, в които самият ти не се откриваш на 100%?
Напрежението винаги го има. Страхът от това да не разочароваш феновете е най-голямата сила и най-голямата слабост на един артист. Сила, защото точно това напрежение те провокира да ставаш все по-добър. И слабост, защото същото нещо много често може да ти изиграе лоша шега – от притеснение да не сбъркаш, да не започнеш да следваш идеи и модели, които не съответстват на теб, но смяташ, че ще бъдат добре възприети и към конкретния момент са модерни.
Мислиш ли, че като цяло сме заобиколени от бариери – в отношенията, в разбиранията, в музиката?
По пътя ми дотук съм срещал много хора в различни сфери, които дълго време не са се осмелили да излязат от комфортната си зона. Може би дори на моменти и аз съм бил от тях. Немалко хора в годините са ми споделяли, че искат да се изявят в нова област на живота и кариерата си, но не смеят от страх, че няма да бъдат възприети. Оказва се обаче, че често комфортната ни зона всъщност не е толкова комфортна. Страхуваме се да я напуснем, за да не бъдем осъдени. Вярвам, че настават нови времена и общоприетите бариери, за да се "впишем", няма да бъдат актуални още дълго. Щастлив съм да виждам, че има все повече млади хора (каквато е нашата публика), които приемат различията в музиката, в изкуството и в себеизразяването. Адмирирам го и силно се надявам да се засили още повече. Винаги е имало две страни и винаги ще ги има. Реалист съм, но бих се радвал все повече хора да избират да бъдат от тази на аплодиращите и приемащите.
Това ли е най-личният ти проект до момента? Има ли в него песни, в които се чувстваш повече уязвим и себе си, и може би разказваш истории, които не си до този момент?
Винаги съм приемал музиката си лично и рядко съм действал просто за да има нещо. Може би този албум е наистина от най-личните ми проекти, защото вложих наистина много енергия, както и целият останал екип, който работи по него. Всички дадоха максимума от себе си, надявам се това да се усети. Дали има по специална песен в албума? Със сигурност бих могъл да посоча "Звъня ти, ало". Направихме я за една вечер и не ме е срам да призная, че когато прочетох текста, се разплаках и реших да запиша гласа си веднага. Целият запис направихме за може би около 20 минути и в край на сметка финалната версия остана с него. Абсолютно всеки друг път съм презаписвал, понякога и по няколко пъти, за да съм сигурен, че ще го изпея по най-добрия начин, но този път знаех, че по-добре от това няма как да бъде, защото е истинско и емоционално. Защото цялата емоция остана в гласа ми.
Защо реши да скриеш част от лицето си и да се появиш с маска?
Смятам, че имах нужда от някаква промяна и ребрандинг. Споделих ви, че доста често съм се сблъсквал с обвинения, че музиката и гласът ми не са нищо особено, а успехът ми се дължи на визия и провокация. Иска ми се, скривайки лицето си за този албум, да докажа, че в мен има много повече. Освен това очите често лъжат, така че искам да провокирам хората да се концентрират върху другите сетива. Слушайте, чувствайте… и разкажете.
Какво мислиш, че хората не знаят за теб, но ще разберат, след като чуят "Чупи бариери"?
Мисля, че ще затвърдят това, което вече знаят. Ще разберат колко по-луд съм, отколкото са предполагали. (Смее се.) Шегата настрана, май няма нещо, което да не знаят за мен и да не са разбрали в годините.
Какво очакваме след тази голяма стъпка?
Повече хора да се вдъхновят от смелостта ми и също да дадат израз на най-смелите си креативни идеи и чувства.