Фотография: Bill Miles
Когато говорим за успешни съвременни трилъри, изпълнени с изненадващи обрати, психологическо напрежение и женски персонажи, които не можеш да забравиш, името Лив Константин се откроява все по-ярко. Зад този псевдоним всъщност стоят две сестри – Лин и Валъри Константин, чиито романи вече са преведени на над 29 езика и се продават в десетки държави по света. Дебютното им заглавие "Последната госпожа Периш" се превърна в бестселър за отрицателно време, изстрелвайки ги на върха на класациите. След това Рийз Уидърспун го избра за книжния си клуб, а Netflix предстои да го адаптира в сериал с Дженифър Лопес в главната роля.
Сега, когато библиографията им се разраства с предистории и продължения, двете сестри отвориха вратата зад кулисите на творческия си процес и разказват какво се случва, когато две жени пишат една история... на разстояние от няколкостотин километра.
Как се появи идеята за "Последната госпожа Периш"?
Разхождахме се заедно и започнахме оживена дискусия за развода, за това колко често съпругът напуска жена си заради по-млада, по-вълнуваща нейна версия. Замислихме се – какво, ако тази по-млада версия е била на сцената доста преди развода? Тогава едната от нас каза: "Няма ли да е чудесно, ако изобщо не се получи така, както тя си го е представяла?" Погледнахме се и казахме едновременно: "Ето я следващата ни книга!".
Усещате ли натиск да постигнете или надминете успеха на "Последната госпожа Периш" с всяка следваща книга?
Когато писахме втората си книга, със сигурност усетихме силен натиск поне да постигнем същия успех. Понякога беше наистина изтощително. След това, разговаряйки с други автори, разбрахме, че това е често срещано явление именно при втората книга.
"Последната госпожа Периш" стана част и от книжния клуб на Рийз Уидърспун.
Бяхме изключително развълнувани. Няма съмнение, че това допринесе за много по-голямата видимост на романа. Освен това Hello Sunshine на Рийз Уидърспун и всички автори от нейния клуб продължават да ни подкрепят.
Имате ли любим герой от "света на Периш", с когото се свързвате най лесно, за да започнете да пишете?
Винаги имаше най-много коментари за Амбър – героиня, която читателите обичат да мразят. Решихме, че ще е забавно да разкажем нейната предистория, какво е правила, преди да се насочи към Джаксън Периш. Първоначално не планирахме да пишем продължение на "Последната госпожа Периш". Често на събитията ни питаха дали ще има такова, но вярвахме, че историята е завършена. Въпреки това харесахме Дейзи Ан, която беше представена в предисторията на Амбър. Тя беше искрата, която ни накара да говорим за продължение.
Планирате ли трета книга от поредицата?
Обмисляли сме идеята.
Как навигирате целия процес, като живеете в различни щати?
Всяка сутрин говорим по FaceTime и обсъждаме какво ще напише всяка от нас в деня. След това си изпращаме написаното, редактираме се взаимно и правим предложения. И така продължава ден след ден, докато не бъде завършена първата чернова. После започва същинската редакторска работа – развитието на сюжета и решаването на проблеми. Минаваме през няколко кръга, докато не усетим, че ръкописът е готов за предаване.
Случвало ли ви се е да не сте съгласни относно сюжет или развитие на герой? Как решавате творческите различия?
Случвало се е. Още в началото се договорихме, че винаги ще обсъждаме всеки проблем спокойно и с уважение. Всяка от нас излага своята гледна точка. В почти всички случаи стигаме до взаимно решение, защото най-важното е кое е най-доброто за историята и героите. В редките случаи, когато не можем да се споразумеем, оставяме решението на редактора ни.
Как протича типичният ви ден, когато работите по нов роман?
Сутрин се чуваме и определяме коя глава ще пишем за деня. Следобед обикновено сме приключили и си изпращаме главите за редакция и коментар. След това отново разговаряме, за да обсъдим какво е написано и къде се намираме с напредъка. Понякога говорим и за развитието на историята – дали върви в правилната посока и дали са нужни промени.
Приписвате разказваческите си умения на историите на баба ви от Гърция – вдъхновили ли са директно някоя от сюжетните линии или героите ви?
Не директно, но всички нейни истории ни звучаха толкова екзотично, защото се развиваха на такива да лечни места като Египет, Гърция... Като деца още не бяхме ходили в Гърция, така че тези далечни места при даваха допълнителна дълбочина към нейните разкази. Освен това тя беше и страхотен разказвач, което може би подсъзнателно ни е повлияло как да изграждаме напрежение и ритъм в историите. Смятаме, че произходът и културата влияят на всеки писател. Нашите женски героини със сигурност са повлияни от жените в живота ни, особено от майка ни и лелите ни, които бяха много силни, но живееха в свят, където мъжете имаха повече възможности. Историите и героите ни са изградени около тази тиха сила, която се изправя срещу несправедливостта и нечестността.
Професионалният опит в маркетинга и политиката оформя ли писането и начина, по който изобразявате властта, манипулацията и имиджа?
Професионалният ни опит определено е повлиял на начина, по който подхождаме към разказването на истории и изследването на властта, манипулацията и имиджа. Както политиката, така и маркетингът са свързани с убеждаване, възприятие и стратегия. Пренесли сме част от тази динамика в нашата художествена литература. В маркетинга сме виждали как се изграждат наративи, как се създава имидж, как се изкривява истината. Политиката ни показа как действат механизмите на влияние – как се формират и разрушават съюзи и как амбицията често преминава границите на етиката. Това ни помага да пишем сложни, пресметливи и морално амбивалентни герои.
Има ли автор, чийто стил особено много харесвате или който е повлиял на писателския ви глас?
И двете обожаваме Сюзън Хауъч и нейното брилянтно използване на гледна точка. Как те кара да се поставиш на страната на един герой и да споделиш неговата омраза, а после обръща всичко, когато видиш света през очите на друг. Също много харесваме Дафни дю Морие заради дълбочината на нейното развитие на героите, богатите атмосферни декори и майсторското владеене на тона.
Кое е най-голямото предизвикателство при съвместното писане на трилъри – поддържането на напрежение, ритъмът или единството на гласа?
За щастие, единният глас никога не е бил проблем за нас. Стиловете ни са много сходни, а щателният ни редакторски процес гарантира единност. Най-голямото предизвикателство е винаги да сме с една крачка пред читателя. Придобихме репутация с неочакваните обрати и винаги се стремим да предложим нещо ново и изненадващо.
Кой от героите ви беше емоционално най-труден за писане?
Слоун от "Съпругата на сенатора". Тя живее с хронично заболяване и искахме това да не я определя изцяло. Трудно беше да намерим баланса – да покажем нейната уязвимост, без да я сведем до болестта ù. Книгата ни отне двойно повече време от обикновено и трябваше напълно да я пренапишем, така че читателят първо да срещне Слоун в нейния силен и жизнен период.
Вдъхновявате ли се от реални хора или събития при изграждането на героите? Усещате ли определени теми да се повтарят в книгите ви, съзнателно или не?
Нашите книги идват от въображението. Дълго време обмисляме идеи и концепции, преди да се спрем на такава, която наистина ни докосва. Не базираме героите си на реални хора, но черпим вдъхновение от човешкото поведение, актуални събития и ежедневни динамики. Често се връщаме към темите за идентичността, предателството и маските, които хората носят. Очаровани сме от връзката между власт и уязвимост, особено в личните отношения. Много от нашите истории изследват и тънката граница между привидността и реалността, докъде ще стигне някой, за да защити или преоткрие образа си.
Има ли книга, която бихте искали да е получила повече внимание?
"Преследвачката" е книга, която бихме искали да получи повече внимание. Излезе в разгара на пандемията и турнето ни за нея беше отменено, което затрудни общуването с читателите по обичайните начини. В нея е един от любимите ни обрати, който все още изненадва читателите и се гордеем с него. Бяхме развълнувани да я видим адаптирана във филм на Lifetime тази година и се надяваме, че това ще я направи по-достъпна за нови читатели.
Предстои да видим и екранизацията на "Последната госпожа Периш".
"Последната госпожа Периш" е в процес на разработка от Netflix. Дженифър Лопес ще играе главната роля, а режисьор е Робърт Земекис. Нямаме търпение да го видим на екрана!
Четете ли рецензии, ревюта и коментари? Без значение дали са положителни или отрицателни.
Винаги е удовлетворяващо, когато рецензията покаже, че дадена книга е докоснала читателя. Отрицателните са част от професията. Четенето е субективно и не всяка история ще се хареса на всеки. Опитваме се да не ги приемаме лично и се фокусираме върху невероятната общност от читатели, които отделят време да се ангажират с нашата работа. За това сме наистина благодарни.
Можете ли да ни подскажете какво да очакваме?
Току-що завършихме още една предистория от света на Париш – The Making of Jackson Parrish ("Създаване то на Джаксън Периш"). Разказва събитията и изборите, които го оформиха като човека, когото читателите обичат да мразят. Това е историята на неговия произход и излиза в аудиоформат този септември. Що се отнася до това какво следва, ще продължим да пишем истории, изпълнени с обрати, тайни и психологическо напрежение. Книги, които се надяваме да продължат да вълнуват и ангажират нашите читатели.