Фотография: Севдалина Кинова
Майчинството рядко изглежда като всички онези перфектни снимки, които виждаме в социалните мрежи и могат да потиснат всяка от нас. Понякога е шумно, хаотично и изтощително, и точно затова – толкова истинско.
Художничката Неда Малчева превърна именно тази реалност в своя запазена марка. Повече от десет години тя споделя цветни комикси, в които с много самоирония и хумор разказва за ежедневието на майките. И всичко е без розов филтър и без преструвки. Точно каквото е и у дома. Неда е майка на три деца и автор на книгата "Ще видиш ти, като родиш", издадена от "СофтПрес". За майчинството без идеализация, за хумора като спасителен пояс и за историите, в които толкова много родители се разпознават, говорим с Неда в следващите редове.
Много майки се разпознават в твоите шаржове и истории. Какви са отзивите след като прочетат "Ще видиш ти, като родиш" – по-често "смях се" или "разплаках се"?
Границата между смеха и плача е доста тънка и въпреки че се старая главно да изкарам смеха от читателите си, често пускам по някоя сърцераздирателна тема, която би могла да просълзи някого. Масово отзивите за "Ще видиш ти, като родиш" бяха "смях се със сълзи", което означава, че съм покрила и двете реакции. (Усмихва се.)
Чувстваш ли, че с тази книга правиш услуга на бъдещите майки или пукаш розовия балон, в който може да живеят?
Не мога да кажа, че правя услуга на някого, поне аз не го усещам така. Не мисля също, че майките живеят в розов балон, напротив, абсолютно им е ясна картинката. Проблемът обаче е, че много от тях вярват, че този розов балон е стандартът и вероятно те бъркат някъде. И ако е услуга това, че чрез мен виждат живота извън балона, реален и съвсем нормален, тогава се съгласявам, че им я правя. По-важното е, че последователите ми не осъзнават, че те правят услуга на мен. Нищо че съм качена на изкуствения пиедестал на хилядите последователи в социалните мрежи, аз съм в съвсем същата роля като тях и всеки един коментар, всяко едно съобщение успокоява мен. Въздъхвам, по начина по който въздъхват те, когато видят моя карикатура.
Какво остана неразказано и споделяш във втората част на "Ще видиш ти, като родиш"?
Втората част е естествено продължение на бебешкия период с момента, в който децата вече са пораснали и са готови да тръгнат по пътя си в детската градина, да бъдат заведени на почивка, да ви се потръшкат малко и да станат повод да бъдете осъдени от друга майка. Това са, общо взето, темите на втората част, но ако ме питате – съвсем малка част са от всичко, което има да се изкаже. Аз винаги съм кратка, но искам да зачекна важни и актуални теми, които да породят някаква мисъл и дай Боже – действие.
Коя част от книгата беше най-трудна за писане – тази смешната, или болезнено честната?
В днешно време е трудно да се разсмее човек, въпреки че аз не търся умишлено смешни фрази, за да го направя, а просто карам направо и разказвам истината. Най-трудно ми е, когато трябва да говоря за сериозните теми, разбира се. А хем е лесно, защото съм афектирана, като всяка друга майка, и мога да избълвам хиляди редове. Просто много искам да го поднеса с добър и разбираем тон на хората.
Имаше ли момент, в който се уплаши как ще реагират хората на нещата, които поднасяш без филтър?
Не знам има ли човек публикуващ в социалната мрежа, който да не се притесни какво ще кажат хората. През годините съм се мятала по такива рискови каузи, за които съм била на сто процента сигурна, че ще ми "отрежат главата". В крайна сметка, с годините узряваш за това, че нито можеш да угодиш на всички, нито да бъдеш разбран от всички. Аз вярвам, че обхващам значими теми, които си струват диалога. Диалог, защото под всеки мой пост тръгва такъв и това е много хубаво. Е, докато тонът не излезе от рамките на нормалния и възпитан такъв. Не мога да отрека, че нещата ми "без филтър" не се харесват от всички. Чела съм го, чувала съм го лично, за което дори съм благодарна, защото не се плаша от критика. Това е моят начин, а тези, които го следват, са моята правилна аудитория. А аз предпочитам да е малка, но да бъде правилната, което не важи в момента, въпреки желанията ми. (Усмихва се.)
След три бременности и две книги, чувстваш ли, че си разказала всичко, или темата за майчинството никога не се изчерпва?
Всичко не мога да им разкажа, но моята философия е, че темата за майчинството е редно в даден момент да се изчерпа и да поемем отново живота си не само като майки, а като просто жени. За мен самата вече темата за майчинството започна да се изчерпва и това е съвсем нормално. Цялото ми изкуство върви по моята времева линия, децата растат, ти се променяш и развиваш като личност и е редно да има някаква градация. Реално в профила ми има материал от 14 години, абсолютно достатъчен на всяка една новодошла при мен майка да си напълни душата, както се казва. Има моменти, когато нещо се случва вкъщи и си казвам: "Ехх, това защо не съм го рисувала досега?", та със сигурност не можеш да разкажеш всичко и на всеки.
С три деца, колко често водиш вътрешен диалог "Спокойно, Неда, дишай…". Колко секунди трае той?
Е, на секундите ме загубихте. (Смее се.) Този диалог никога не спира, лошото е, че понякога от вътрешен минава на фаза външен и това не е добре, особено ако около мен има хора. Лошото на майчинския мозък е, че е претоварен от емоции, тревожност и задачи, че в дадент момент няма свободно за вътрешни диалози. Само те липсват там. Ако можеше да говори, този мозък щеше да каже любимата ми фраза: "Майка си търсиш тука!".
Имало ли е момент, в който хуморът те е спасявал буквално на косъм от срив?
Тук сигурно ще разочаровам всички ви, но не! Хуморът е страхотен лек, но не е панацея. Родителски сривове си имам всеки ден, със и без чувство за хумор. И може би точно защото ги имам, както и чувство за хумор, явно решавам, че трябва да ги превърна в илюстрация. Надявам се обаче хуморът ми да е спасил някоя друга майка. Той няма как да предотврати срива. Има как да потуши и излекува раните след него.
Какво е най-голямото разминаване между представата за майчинство и реалността?
Контролът. Само това е нещото, което се разминава. Винаги предвиждаш, пренареждаш в главата си всичко, изчел си, изгледал си и вярваш, че си подготвен, защото всеки сценарий в главата ти е под контрола ти. Дойде ли моментът на истината, ти става ясно, че има неща, които просто няма как да контролираш, нито да организираш, защото просто не всичко зависи от теб. По тази причина репликата: "Всичко е въпрос на организация", оглавява класацията ми за най-неподходящи фрази, които можеш да избълваш пред една майка.
Кое е най-абсурдното нещо, което си чувала в майчинска група?
Ох, едно ли да е? Чела съм какво ли не, да речем, че това е една от причините да не членувам в много такива. Най-абсурдното нещо за мен ще си остане нападателният и назидателен тон, с който подхождат една към друга. Абсурден съвет ще го подмина, преглътна, но никога няма да преглътна абсурдното отношение, което се лее между жените в онлай пространството.
Кой е най-нелепият родителски съвет, който самата ти си получавала?
Да му лея куршум, да го набия, за да знам защо реве, да го оставя да реве, че да се научи и още куп подобни. Разбира се, те са нелепи според моя мироглед. Аз вярвам много в емоционалната подкрепа на децата, особено в ранна възраст, и всеки съвет, свързан с назидание или лекуване чрез езотерични методи, ме вади извън кожата ми. Ако леенето на куршум можеше да лекува емоционалните травми на децата, които светът им е нанесъл, нямаше да живеем в свят с насилници, нестабилни и емоционално неинтелигентни хора.
Ако децата ти нарисуват комикс за теб, какво ще има в него?
Мисля, че няма да се различава особено от моите сюжети. Доста от тях са както през моя, така и през техния поглед. В контраст с вечно зяпналата ми уста и ужасена физиономия по карикатурите ми, аз се старая да съм много дипломатична и спокойна. Изчерпа ли ми се търпението, заприличвам на героинята си. И тъй като те са израснали с карикатурите ми и обвързват героинята с мен, за тях съм смесен образ – приемат ме като карикатура и, за щастие, носят това чувство зад хумор, което им помага да са над нещата и с кеф да ги изопачават. Сигурна съм, че всички ще ме нарисуват дори още по-гротескно от оригинала. Дано поне едно се сети да ме нарисува блага и добра, че да убия представата на хората за мен!
Има ли нещо, което никога няма да иронизираш?
Да, има много неща, с които никога не бих се пошегувала, и те са нечие страдание, болестите и детската болка. Хуморът не е за омаловажаване на трагедии. Няма да иронизирам и избора на една майка да се бори, независимо колко различен е нейният път от моя. Мога да се подсмихвам на абсурдните съвети в интернет или на фалша на социалните мрежи, но никога няма да се подиграя на майка, която плаче от безсилие или се бори за здравето на детето си. Иронията ми винаги е насочена към егоцентризма, преструвките и изкуствените стандарти, които сами си налагаме. Тя е лек срещу суетата, а не оръжие срещу уязвимостта.