Под стъкления похлупак на любовта: историята на поетите Силвия Плат и Тед Хюз

"Мислим си, че пишем, за да доставим удоволствие на другите, а всъщност казваме неща, които отчаяно се нуждаем да споделим." - Тед Хюз

Фотография: Profimedia, Courtesy of Sotheby's

"Около нея витаеше сладникавият изкуствен аромат на лилии и пролетни цветове, но когато я хванах и я отведох от дансинга, вдишах истинския ù мирис, остър като мускус и сладко-кисел като от потта на похотлива сърна", може би точно така би си я припомнил в спомените си Тед Хюз. Жената, която ще го обича и презира едновременно. Силвия Плат.

Силвия, която при първата им среща го захапва по бузата, а на другата сутрин в стиховете си ще го нарече черният мародер, онзи, който ще я погуби. И донякъде предрича трагичния си край, макар и несъзнателно да върви по него от момента, в който като малко момиче трябва да се сбогува с баща си. Оттогава смъртта диша в сянката на очарователната американка, която с лекота пленява начинаещия тогава поет Тед Хюз. Сред танците, чашите с уиски и силната музика на едно от събиранията в Кеймбридж на 25 февруари 1956 г. двама млади творци започват да пишат първите редове от собствената си история, за да преминат през нея с любовта, която за тях се превръща едновременно във вдъхновение и проклятие. Четири месеца по-късно двамата си казват "Да" и влизат под онзи стъклен похлупак, от който само единият ще оцелее. "Сякаш той е идеалният мъжки двойник на мен самата", пише Плат на майка си и добавя, че Хюз е "единственият мъж, когото съм срещала тук, който би бил достатъчно силен, за да ми бъде равен".

С гласа на Силвия Плат шведската писателка Ерин Кулхед в книгата си "Еуфория" (изд. "Прозорец") се опитва да покаже сложния вътрешен свят на жената, която слага край на живота си едва на 30 години. "Единствен аз знаех за кръста, който носеше, знаех, че най-опасният за нея враг не се спотайваше зад стените на техните къщи, а самата тя го носеше със себе си с любов, като вена на пазвата", пък пише с думите на Тед Хюз Кони Палмен в книгата "Ти го каза" (изд. Colibri). След самоубийството на Плат той е смятан за лошия герой в техния филм и Палмен се опитва да представи друга гледна точка за съжителството на двамата писатели – за вдъхновението им един от друг, за намирането на собствения глас, за обичта им, но и за неизбежните вътрешни конфликти, без които пък нямаше да имаме онова, което са оставили като творчество след себе си. Защото, както е казвал самият Тед Хюз: "Мислим си, че пишем, за да доставим удоволствие на другите, а всъщност казваме неща, които отчаяно се нуждаем да споделим". И те двамата са споделяли достатъчно откровено – и с поезията си, и в писмата си, и в дневниците, всеки, показвайки своето светоусещане, своята история, своята любов.

ПЪТЯТ ЕДИН КЪМ ДРУГ

"Да умираш
ова е изкуство – като всичко останало.
Аз го правя прекрасно.
Аз го правя така, че се чувствам ужасно.
Аз го правя така, че го чувствам реално.
Излиза, че имам призвание."

"Лейди Лазар" е един от последните стихове на Плат, в който за пореден път изважда на показ демоните, които я разкъсват. Тя вече е имала своя опит за самоубийство и не крие колко често мисли за смъртта. Привлекателна, умна, амбициозна – такава я среща Хюз и е готов да понесе на плещите си страховете ù, да я изважда от паниката, да я научи да сънува и да ù оставя своето време и място за писане. "Просто не спирахме да пишем стихове един на друг", пише в писмата си Плат. Затова спонтанното решение да сключат брак толкова скоро след първата им среща изглежда като най-доброто, на което са способни и двамата в този момент. Прохождащи и в писането, и в любовта. "Искам да пиша, защото имам желанието да се отличавам. Не мога да се задоволя с това просто да живея", споделя Силвия Плат. Но връзката им с Тед съвсем не е безоблачна и често зареждат батериите на брака си, като правят рафтове за книги, местят мебели, грижат се за градината си, пускат корени някъде, после се местят. Но докато той с лекота пишел стиховете си, бързо печелел издателите на своя страна, тя често се затваряла с поредната си вътрешна криза и неспособността да напише и ред. И все пак там, между редовете и рафтовете, е имало и истинска силна връзка, щастлива. Плат често пише за радостта си от намирането на "голямата, взривяваща, опасна любов".

Въпреки че е била решена да изкарва прехраната си като писател и се е тревожела за зависимостта си от Хюз, нейни записки я представят повече като домакиня от 50-те години на миналия век, отколкото като феминистката икона, в която се превръща. "Боже мой, бих искала да готвя, да създам дом и да влея сила в мечтите на мъжа си."

Малко след сватбата си Тед и Силвия заминават за Щатите, където тя започва да преподава. Нещо, което ù отнема от енергията за писане, затова след още едно преместване и продължително пътуване двойката се завръща в Лондон. Именно там се ражда и първото им дете – Фрида. На следващата година Плат спонтанно абортира второто им дете, а по-късно, в едно от посмъртно откритите ù писма до нейния психиатър, тя пише за това, че Хюз ù е посегнал и затова го е загубила. Нещата започват да се влошават: майчинството я изтощава, домакинството я задушава, става маниакално ревнива, а депресията я прави още по-тревожна и уязвима. "Да се грижа за нейната несигурност беше като да се опитвам да защитя лисица от собствените си хрътки, докато лисицата ме хапе", споделя Хюз. Някъде по това време се ражда синът им Никълъс, но дори и той не успява да залепи пукнатините, които вече са се настанали в дома им.

"ЖИВОТЪТ Е САМОТА"

Точно тогава прага му прекрачва Ася Уевил, жената, която напълно променя живота им. Заедно с нейния трети съпруг, канадския поет Дейвид Уевил, Ася е поканена да прекара един уикенд с Плат и Хюз, които тогава живеят в Девън, Англия. Малко по-късно Тед пише в стихотворение – "мечтателят в мен се влюби в нея" и след няколко седмици се впуска в тази афера. С Ася дори заминават на пътешествие в Испания, и то точно там, където е бил меденият им месец със Силвия. При завръщането му бракът им напълно се разпада и най-трудният период за Плат се превръща в най-продуктивния. "Животът е самота, въпреки всички опиати, въпреки пронизителното веселие на "партитата" без цел, въпреки фалшивите ухилени лица, които всички носим. И когато най-после намериш някого, пред когото чувстваш, че можеш да излееш душата си, спираш шокиран от думите, които изричаш – толкова са ръждясали, толкова грозни, толкова безсмислени и хилави, че не могат да бъдат задържани в малкия тесен мрак вътре в теб толкова дълго. Да, има радост, удовлетворение и приятелство, но самотата на душата в нейното ужасяващо самосъзнание е ужасна и поразителна", пише тя.

Смъртта обгръща все повече сянката ù, за да я покани в себе си окончателно на 11 февруари 1963 г., правейки последен и този път успешен опит за самоубийство. Слага главата си във фурната, докато двете ù деца са на горния етаж. "Съпругата ти е мъртва", чува в телефонната слушалка думите Хюз и те винаги ще кънтят в главата му, защото проклятието не си е тръгнало с Плат. Седем години по-късно Ася Уевил ще направи същото, като се обгазява заедно с дъщеря им, която била едва на 4 години. "Както моята Лилит приживе се опасяваше, тя остана само бележка под линия в нашата история, сдоби се с апокрифен статут и това я превърна и посмъртно в изгнаница, каквато винаги е била. А биографите и екзегетите я осъдиха на литературно заточение, сякаш копирайки собствената ми липса на кураж и решителност да я призная", пише с гласа на Хюз Кони Палмен за поредната тежка загуба в животаму.

Единственото, което успява да го спаси, са децата и поезията. Отнема му десетилетия обаче да говори за връзката си с Плат. Колекцията Birthday Letters (1998) е неговият отговор на критиците, които се обявяват срещу Хюз за отношението му към нея, особено през 70-те години. Точно тогава той се жени повторно за Карол Орчард. В отговор на писмата, които се появяват през 2017 г., в които се твърди, че Хюз е малтретирал Плат, съпругата му заявява: "Твърденията, направени от Силвия Плат в непубликувани писма до нейния бивш психиатър, в които се предполага, че е била бита от съпруга си Тед Хюз дни преди да направи спонтанен аборт с второто им дете, са толкова абсурдни, колкото и шокиращи за всеки, който е познавал добре Тед". Въпросният психиатър е същият, който я е лекувал след нервния срив и опита за самоубийство през 1953 г., който е в основата на автобиографичния роман на Плат "Стъкленият похлупак".

НАСЛЕДСТВОТО

Каквато и да е истината, Тед наследява правото да управлява всичко, излязло изпод перото на Плат – и публикувано, и непубликувано. В книгата си, посветена на тях двамата, Ерика Вагнер пише: "Обстоятелствата на Хюз не бяха лесни. От една страна, той беше изправен пред артистичен дълг към работата на покойната си съпруга; от друга, имаше желанието да защити себе си и семейството си от набезите и обвиненията на пресата и четящата публика". През 1965 г. Хюз издава "Ариел", стихосбирка, написана от Плат, разкриваща битката ù с мрака на депресията и връзката ù с него самия. Той е обвинен в промяна на реда на стиховете в опит да запази репутацията си, затова през 2004 г. е публикувано възстановено издание. Синът на Плат и Хюз – Никълъс, пък последва трагичния път на майка си, отнемайки живота си на 16 март 2009 г., на 47-годишна възраст.

"Единственото нещо, което има значение, е колко сърце влагат хората и доколко пренебрегват страховете си да не бъдат наранени или унижени. И единственото, за което после съжаляват, е, че не са живели достатъчно смело, че не са вложили достатъчно сърце, че не са обичали достатъчно. Наистина нищо друго няма значение", гласи част от писмо, което Хюз пише на 24-годишния тогава Никълъс. "Как имаме нужда от друга душа, в която да се вкопчим, от друго тяло, което да ни топли", пише пък неговата майка и за нея тази душа винаги е била на Тед. Тя е имала нужда от неговия аромат, от неговата поезия, от неговата сила и насърчение, от някой, който да чете стиховете ù, но и да се грижи за нея. Искала е тази безусловната любов от Хюз, неговото приемане на сърцето й, тъй като е вярвала, че щом го дадеш на някой друг, никога не можеш да го върнеш. "Желая неща, които накрая ще ме унищожат." Поредна предизвестена реплика под стък"ления похлупак на любовта, в който сама се поставя.

X