Фотография: PR
Все си мисля, че на някакво високо енергийно ниво отдавна не приемаме случайностите за наистина случайности. Свикнали сме да ги разглеждаме като план на съдбата, като нещо по-голямо. И всяко убеждение в истиността на твърдението не е излишно. Няма значение дали това е механизъм за успокоение, или по-скоро начин да си обясняваме процесите, реакциите и т.н., хубаво е да знаем, че има повече детайли, че случващото се е част от по-мащабен пейзаж, че има логика в алгоритъма.
Връзките са навсякъде. И точно те са в основата на настоящата история, която започна доста по-лирично, отколкото звучеше в главата ми.
Началото на септември. Преди малко сме кацнали на летището в Милано и вече пътуваме към хотела. Шофьорът се шегува с нас, че "is driving the Italian stylе" – тоест почти не се движи заради задръстването, но ако има нещо, което сме научили във времето, е, че понякога не е лошо да забавиш темпото. Интересен контраст, защото срещите, които ни предстояха в следващите дни, бяха всичко друго, но не и на бавни обороти.
Приливът на хора, умове и идеи (може първите букви на "people", "minds" и "ideas" да са щастливо стечение на обстоятелствата, but you get the point) започна още на следващата сутрин, когато станахме част от специален панел с участието на архитекта и инженер Карло Рати, дизайнера Том Диксън и Масимилиано ла Ровере, вицепрезидент на дизайна в глобалния екип на компанията.
Карло Рати обича градовете и тяхната структура, техния ритъм, пулс и начин на съществуване. Името му е сред най-разпознаваемите в областта на градското планиране, а работата му се фокусира върху интелигентните системи и скъсяването на дистанцията между естествения и изкуствения свят. Тема, която, харесва ни или не, ще става все по-актуална. Наскоро той дори получи номинация за куратор на международното архитектурно изложение на Венецианското биенале, подчертаваща интереса му към иновативния дизайн и съвременните форми на предприемачество.
Пред публиката Карло даде страхотен пример с лагуната – как тя никога не е била място за огромен човешки поток, но посредством различни видове интелигентност, се превръща в символ на красотата на Венеция. Темата на тазгодишното биенале е посветена именно на алтернативните форми на мислене. Защото условията се променят, а архитектурата, която е в контакт с околната среда, ни помага да се адаптираме към новото. Получава се нещо като верижна реакция. След това Рати показа различни проекти, свързани с отпадъците в Азия, пожарите в Калифорния и т.н. Любимият ми обаче е Луси – напълно автоматизирана лодка-робот, която се управлява сама, за да наблюдава промените в Амстердам. Странно, защото около половин час по-рано споделих как нидерландската столица е може би любимият ми европейски град.
Когато на сцената се качи Том Диксън с типичното британско чувство за хумор, той започна разказа си от детството в Лондон и факта, че изобщо не е проявявал интерес към дизайна. Нормално, след като се има предвид, че по това време градът е доминиран предимно от музикалната култура и пънк влиянията. Изведнъж мечтата му да стане пожарникар остава назад и започва да навлиза в по-техническата част на нещата, виждайки възможността да сглобява и разглобява различни елементи като суперсила.
За разлика от Италия, дълго време в Обединеното кралство например няма музей, посветен на дизайна, няма дизайн списание или дизайн култура. Докато някой не открива вълнение в превръщането на идеи в луксозни продукти. Том не крие, че се "научава" да бъде дизайнер чрез серия от грешки и срещи с артисти от целия свят, а разбирането на светлината и архитектурните модели превръща разпознаваемата му естетика в обект на желание, участник в copy-paste игра с големи брандове и шанс за демонстриране на физическа сила, когато решава да остави 100 стола на случайна лондонска улица. Ясно е какво се случва с тях.
Още със заставането си пред публиката Масимилиано започна да говори за промяната. Толкова проста и в същото време толкова сложна концепция, защото животът е постоянен цикъл на трансформации. Нищо че сме свикнали да намираме комфорт в ритуалите, в шаблоните, в познатото. Трудно променяме навици. Ако всяка сутрин в продължение на години палиш цигара с първото кафе за деня, не става въпрос само за рутина. И не е лесно да пренапишеш сценария, но все някой трябва да подаде първата реплика.
Към момента над 41.5 милиона пълнолетни пушачи са направили прехода към бездимно бъдеще, а IQOS се превърна във водещ бранд, който предефинира не само индустрията, но и концепцията за промяна. Продуктът отдавна е преживяване. Вече е и пространство, което те кара да се чувстваш по определен начин. Той е трансформативният дизайн. Той изгражда идентичност, а тя прави стъпки напред – точно като портфолиото на компанията.
Детайлите изграждат дизайна и смисъла, а също и маркетинг стратегиите, които биха могли да се определят като "иновативни".
Иновациите бяха лайтмотив и по време на специална конференция във Индустриалния център на PMI в Креспеляно, Болоня, където няколко ключови фигури от управлението на компанията взеха участие в дискусия по различни въпроси.
Всички споделиха различни истории, подходи, стратегии за развитие и прогнози за бъдещето на бездимните продукти. Водещата амбиция е те да стават все по-достъпни и до 2030 г. да представляват 2/3 от нетните приходи на компанията. С други думи тя променя правилата на бизнеса си и насочва голяма част от ресурсите и операциите към диалог с навиците на потребителите и по-подходящите алтернативи за тях. И ако през 2014 г., когато PMI пуска IQOS за първи път на пазара в Италия и Япония, известна част от обществеността проявява скептицизъм, то към края на миналата година бездимните продуктите са налични на 97 пазара в целия свят, а около 34 от 41.5 милиона възрастни използват водещата бездимна алтернатива на компанията. Някой мисли за тях.
Именно това ми се стори най-ценното от времето, прекарано в Италия – връзките между хора, идеи, технологии и иновации. Въпреки че на повърхността може да изглежда така, в нито един от разговорите не ставаше въпрос само за бизнес или само за дизайн. Или само за корпоративната история. Видяхме различни светове, които резонират помежду си и именно в синергията случват въпросната и така желана трансформация.
Ще попитам отново, но къде другаде можеш да коментираш с някого поредицата "Хари Потър", а на следващия ден в съвсем случаен разговор с технологични специалисти от Париж тя да се появи като тема на разговор, но в контекста на изкуствения интелект? Поредната случайност? Не мисля. Изглежда, че PMI Connects it all.