За 14-годишната си кариера фоторепортерът и фотограф Скот Шуман се е превърнал в антрополог на стрийтстайла, затова феновете очакват с нетърпение всяка нова публикация на The Sartorialist не само за модно вдъхновение, но и заради забавните коментари към снимките. Логично е, че фотографът е решил да събере резултатите от работата си в печатно издание. Авторът на новия визуален екскурзовод по Индия споделя пред Vogue как се развива проектът му.
Миналия месец, в профила си в Instagram, Шуман обяви излизането на четвъртата си книга „The Sartorialist: India". „Невероятно се радвам, че най-накрая ще ви покажа корицата на моята книга. Големи градове, малки села, борби, Седмици на модата, музикални фестивали и обикновения живот, който може да се види по улиците - всичко това стана част от проект, в който, надявам се, съм успял да уловя увлекателното многообразие и еволюцията на тази красива страна” - така Скот обяснява идеята си. За фотографа това е и почит към страната, която не го пуска вече десет години.
За пръв път вие пристигате в Индия през 2008 г. на Седмицата на модата в Делхи и оттогава често се връщате. Защо избрахте тази страна за тема на книгата?
Изхождах от напълно егоистични мотиви – харесва ми да ходя там! Тръгвайки на първото си пътуване до Индия през 2008 г., очаквах да видя нещо типично, но реалността нямаше нищо общо с това, което знаех от книгите и списанията. Невъзможно е да посетиш тази страна веднъж и да твърдиш, че си видял всичко там, трябва постоянно да се връщаш. Излезе така, че колкото повече научавах, толкова повече любопитството ми се разгаряше и през 2014 г. се роди идеята за книга. Тогава не събирах материал специално за нея: от 300-те страници на изданието в сегашния му вид, тогава бял свят бяха видели само около десет снимки.
Индия се променя стремително и аз исках да уловя тази разнородност, преди да се превърне в поредната световна сила. За да направя книгата си различна от други подобни издания, реших да покажа това, което самият аз съм видял, затова традиционната „стара школа" Индия е представена в изданието заедно със съвременната.
Събирали сте материали за книгата из цялата страна - в Мумбай, Калкута, Гоа, Лех, Джайпур, Алисар, Варанаси, Пудучери, Чандигарх и други населени места. Има ли места или моменти, които си спомняте най-много?
Спомням си един човек, когото снимах насред пазара за цветя в покрайнините на Калкута. Беше рано сутринта, а по лицето му имаше блясък. Когато го попитах защо изглежда така, този човек се усмихна хитро и отговори: „Рейв". Не очаквах това.
Как се избягва клишето, показвайки Индия от традиционната ù страна?
Не съществува някаква си една Индия, тя не може да бъде поставена в строга рамка. Целта ми беше да покажа именно това многообразие. Не се опитавх да направя книгата образователна, това не е енциклопедия на всичко, което трябва да знаете за Индия. Просто се опитвах да се озовавам в различни ситуации и да направя снимки на това, което ме е вълнувало или ми се е сторило красиво.
Както казахте, целта ви е била да покажете текстурата на Индия. Да снимате хора от отдалечени села и жители на модните столици по света - това две различни неща ли са?
Вече имах опит със снимките в Перу, Китай и Африка, така че не се притеснявах за качеството на снимките, които правех в индийските села. Въпреки че често езиковата бариера се превръща в проблем, аз съм добре с невербалната комуникация. Щом човек разбере, че сте искрено настроени, тогава всичко върви като по часовник. Най-трудното беше да намеря добри водачи, които да са готови да ме разведат из нетуристическите места. Исках да видя местните ферми и пазарите за цветя и те много се разстроиха, когато разбраха, че не се интересувам от статуите и храмовете, които са любими на масовия турист.
Как избирате кого да снимате? Има ли някакви черти извън границите и националностите, които търсите у хората?
Да, това е външната харизма. Моите герои могат да бъдат големци или обикновени „малки" хора, общителни или потайни, но трябва да има нещо специално в тях. Вземете например мъжа на корицата на книгата. Направих тази снимка на много отдалечено място, в самите покрайнини на Джайпур. Но погледнете косата му, очилата, цигарата... Когато минавах край него, той седеше точно в същата поза. И не се изненада, когато го снимах, сякаш дори очакваше това. Някои хора са готини, това е всичко - мисля, че е невъзможно да се обясни.
Въпреки че тази книга не се отнася точно за нея, често сте могли да наблюдавате модата в Индия - просто по улиците или по време на Седмицата на модата. Какво мислите за нея?
Когато става въпрос за индийската мода, хората обикновено започват да говорят за ярките цветове, но това е такова клише! Струва ми се, че тук са събрани всички ключови елементи на добрия дизайн: тъкани, цветове, щампи и пропорции. Веднъж, на пазара в Крауфорд в Мумбай, срещнах компания от мъже, облечени в костюми, изработени от тънък памучен материал, наречен „мадрас”, с щампа, комбинираща различни видове каре. Не знам дали това е направено умишлено или не, но изглеждаше много готино. В Раджагад направих снимка на жена в сари, драпирано така, както е характерно за този регион. Знам, че тя е направила това от съображения за функционалност, но предната падаща част на костюма ù приличаше на елемент от котюрна рокля.
Кое ви кара да се връщате в Индия отново и отново?
При всяко следващо пътуване не знаеш какво те очаква – това ми харесва най-много. Когато ти се струва, че най-накрая разбираш всичко, което се случва, изведнъж се отваря нещо ново. Всеки отговор повдига още повече въпроси и веднага щом започнеш да се убеждаваш себе си, че това посещение е последното, подсъзнателно започваш да мечтаеш за следващите открития. В моя случай това е така наречената средна зона - регион, който не съм успял все още да проуча добре.