Пулия за начинаещи

Всички пътища тръгват от Бари, а после накъдето си поискаме.

Димитрина Иванова 25 ноември 2023

Фотография: Profimedia; Личен архив

Няма как да не се съглася с думите на руската поетеса Анна Ахматова, че Италия е сън, който се завръща при теб до края на живота ти, и няма значение в коя точка на Ботуша се озовеш, защото там наистина са овладели до съвършенство усещането за la dolce vita.

Затова, когато се чудехме къде да отидем на кратко женско пътешествие в началото на септември, да сложим вълнуващ край на лятото, избрахме Бари. Централният град на област Пулия е онази крайна точка, от която лесно се стига до малките селища в този район на Южна Италия. Бари е достъпен и заради евтините полети, които са само на час и половина разстояние от София. Придвижването от и до летището е лесно, защото има влак, автобус, както и специален шатъл (цената на билета е 4 евро), който е на всеки час и стига до Централната гара в новата част на града. Тя пък е на около 15-20 минути пеша от Стария град, където ни бяха препоръчали да си запазим апартамент.

И наистина – мястото, което бяхме букнали през Airbnb, се оказа на малък площад близо до пристанището. От покрива ни, който беше като тераса, се разкриваше гледка към морето и останалата част на квартала, а от терасата виждахме кафенето, в което започвахме сутрините си, заедно с местните хора, които изваждат столовете си на тротоара, събират се по съседски и, разбира се, говорят шумно. Намирайки се там, имахме възможност да минаваме многократно през тесните улици на Стария град, неведнъж се губихме из тях, а на някои се сливахме с тълпата, която се носи към по-популярните точки. Една от тях е катедралата "Св. Николай", където в криптата на храма са положени мощите на свети Николай Чудотворец. Именно там може да напишете свое съкровено желание и да го пуснете в специална ниша. Да, ние не се поколебахме да го направим.

Тесните и цветни улички из Стария град обаче на места се сливат в различни малки площади. Ние най-често ходехме до Piazza Mercantile, малко по-голям от другите и с богато разнообразие от места за хапване и пийване. Любимо обаче ни стана Mercantile Nove, малко уютно бистро за тапас и вино, където всичко беше много вкусно и успяхме да опитаме различни местни вина. Въпреки че тук всеки път имахме късмет с местата, се оказа, че за по-популярните ресторантчета е добре да се направи предварителна резервация.

Малко след Piazza Mercantile в посока Новия град се намира изключително впечатляващата сграда на Teatro Margherita, а веднага след нея е дългата няколко километра алея покрай брега на морето. Именно там се намира огромно виенско колело, а ако продължите още малко след него, ще достигнете и до малкия свободен плаж Pane e Pomodoro. Отново в близост до виенското колело се намира и Pinacoteca Metropolitana – най-голямата регионална арт галерия, където може да се разгледат произведения от различни колекции и различни периоди в изкуството.

Бари има какво да предложи и на онези, които обичат шопинга, като една от основните улици е Via Sparano, която започва веднага след излизането от Стария град към Новия и по права линия води до самата Централна гара. Именно по нея може да видите по-масови марки като Zara, H&M, Benetton и Guess, така и красивите витрини на Gucci, Prada, Max Mara и Louis Vuitton. Но в страничните улички може да бъдат открити и други модни съкровища. Някои хора избират именно този район за нощувки, особено ако са решили всеки ден да хващат влак за някоя избрана точка из Пулия. Добър вариант е да си наемете кола, което ще ви позволи да обиколите повече места в района – като малките и по-известни градчета Алберобело, Монополи, Остуни, Лече и други.

НАЙ-ИЗВЕСТНИЯТ ПЛАЖ

В един от дните ние решихме да се отправим към Полиняно а Маре, което се оказа само на половин час с влак. Билети може да се вземат директно от машините на Централната гара и струват 2,80 евро в посока. И ако Бари не е от най-instagrammable местата, то не може да кажем същото за известния плаж Lama Monachile, който беше и нашата цел. Малък, каменист и сгушен между скалите, до него се стига през каменисто стълбище зад моста Ponte Borbonico. Гледката тук наистина е изключително живописна, независимо дали ще го снимате отгоре, или ще се престрашите да се разположите сред тълпите от хора на самия плаж.

Времето, яркото слънце и спокойното море ни позволиха да се насладим няколко часа на това място, като предварително си бяхме взели свежи плодове и бутилка розе, за да се потопим напълно в усещането за dolce far niente, или изкуството да не правиш нищо. Знаят как да се наслаждават италианците на живота, но и ние не им отстъпваме понякога, нали. Освен с плажовете си, Полиняно а Маре посреща гостите си и с малките пасторални улички, а малко след Ponte Borbonico се намира паметникът на Доменико Модуньо, италиански певец, композитор, актьор и общественик, изпълнил известната песен Volare. Но кой ли не иска да лети, пеейки из тези китни италиански места, които те карат да забавиш темпото и да се наслаждаваш на хубавата храна, морския бриз и може би на освежаващ аперол в следобедните часове.

КАМЕННИЯТ ГРАД

Тъй като ние бяхме решили, че няма да обикаляме много извън Бари, бяхме сигурни в едно – че поне единият от дните ще отидем до Матера. Малко трудно се добрахме до информация как да го направим с влак, защото се оказа, че тази дестинация се обслужва от частна транспортна компания. Отново се озовахме на Централната гара, но в един от страничните ù входове, откъдето успяхме да хванем въпросния влак (цената е 5,70 евро в посока), с който обаче се прави прикачване в Алтамура, а пътят отнема час и четиридесет минути.

Изморително пътуване, особено когато е по-горещо, но пък този каменен град, който през 2019 година беше културна столица на Европа заедно с Пловдив, си заслужава всяка умора. От гарата, която се намира в новата част на града, бързо и лесно се стига до Piazza Vittorio Veneto, откъдето се разкрива част от Саси ди Матера, както наричат старата част. Спиращата дъха гледка си заслужи няколко снимки за спомен. След това се спуснахме надолу, където из вътрешността има малки ресторантчета и множество къщи за гости, защото много хора избират да нощуват поне една вечер тук.

Казват, че Матера е не по-малко романтична и приказна именно през нощта. Разхождайки се из често доста стръмните улички, решихме да се изкачим до катедралата Санта Мария дела Бруна, която се намира в най-високата част на хълм. От площада до нея се разкрива не по-малко красива гледка към Стария град и си представям колко невероятна би била тя и вечер. Единственият проблем, който ние имахме в Матера, беше, че не бяхме предвидили, че в ранния следобед в голяма част от местата за хранене кухнята затваря. Въпреки това успяхме да намерим поне една работеща и да хапнем, преди отново да се отправим към гарата, защото знаехме, че ни очаква още толкова път на обратно. Така че може би вариантът с нощувка си заслужава обмислянето. Но пък за краткото време в тази част на Италия успяхме да си вземем нещо хубаво от нея, като за начинаещи, но и да се вдъхновим за завръщане тук, за да имаме време и за останалите малки градчета, както и за по-голяма доза dolce far niente.

X