Текст: Станислава Айви
Фотография: Личен архив; Pexels
Южните части на Италия не са толкова популярни сред чуждестранните посетители, колкото други региони на страната. Но това не значи, че не са също толкова красиви. Калабрия е "пръстът" на италианския ботуш.
Заобиколен от Тиренско море на запад и Йонийско море на изток, той предлага 800 километра прекрасни плажове, многобройни национални паркове, живописни села и древни руини. Със сигурност една от най-големите наслади е и великолепната храна. Дълго време регионът страдаше от лошия си имидж на ширеща се организирана престъпност. Но нещата вече се променят – в Бадолато например ми разказаха за сватба на викинги, или иначе казано, голяма шведска група, дошла специално за щастливото събитие там.
Средновековният град се намира в стъпалото на ботуша на Италия, на около 30 километра южно от Катандзаро – столицата на Калабрия. Гордите жители, нари-чани Badolatesi, се радват на прекрасна гледка към дивата, естествена природа, която се слива с кристално синьото море и малките улички на тяхното градче. С голяма гордост ме развеждат и разказват истории, а след това се наслаждавам на най-вкусното десетстепенно меню, фантастична наслада на сетивата от паста, видове риба и месо.
През 1986 г., когато голяма част от селото вече е изоставена, Бадолато стартира инициатива за продажба на изоставени имоти с цел да върнеживот в общността. По онова време това е било нещо ново – paese in vendita, или "село за продажба" – и първоначално е обявено в римския всекидневник Il Tempo, като бързо привлича вниманието на медиите по целия свят. Други села в подобно положение също последват примера. Трийсет години по-късно Бадолато показва много положителни резултати – голяма част от градчето отново е населена, а хората никога не са спирали да бъдат изключително дружелюбни, както нашият гид Гуерино. Сред останалите малки градчета са Санта Катерина, Стило и Бивонджи – всичките с много дух, прекрасни улички и, за съжаление, доста малко постоянно население. Но пълно с хора, готови да подкрепят родното място. Като скулптора Антонио Тропиано, изключително признат в оригиналния си подход да създава красота от дърво под всякаква форма. Стило е бастион на византийска Калабрия, където се намира малкото архитектурно бижу Католиката. Бивонджи пък е живописен лабиринт от тесни улички, изпъстрен с безброй стълби, в хаотична смесица от стени и арки. Там се осланяме на местните за обиколка из огромната площ лозя, които имат и, разбира се, Козимо и неговата дъщеря Валентина, ни приветстват да пробваме колкото се може повече вино.
Смесицата на култури е нещо много харектерно за Калабрия. Палагорио е един от градовете, в които през XV в. се заселват албански общности "арбереши", бягащи от османците. Една от предпочитаните туристически оферти тук е "Обиколката на Арберия", която предлага преглед на кулинарните и културни традиции на албанското малцинство. Торе Сант’Антонио е сграда с история в Санта Катерина с широки градини на самия плаж, тази кула е предпазвала района векове наред, преди да се радва на туристическо внимание днес. Санта Катерина дело Йонио е град, богат на история – църквите му разказват за различни епохи и традиции, и със сигурност заслужават посещение. През годината с провеждат множество събития, но най-силно участие местните изразяват по време на Великден. С особено нетърпение се очаква "кунфрунта" – процесия, която завършва с емоционалната среща между Дева Мария и възкръсналия Христос, в присъствието на множество исторически братства.
Заслужава си да обикаляш целия район с кола, пътищата са адски красиви, а гледките – впечатляващи. Така можеш да отскочиш от другата страна на Калабрия, където нещата стоят съвсем различно. Тропеа е морски курорт с пясъчни плажове, разположен на залива на Света Евфимия – част от Тиренско море, на западното крайбрежие на Италия. През 2021 г. е обявен за „Най-красивото село в Италия" и е абсолютен факт, то е много по-развито, благодарение на устано-вения от години туризъм. Там разходката напомня повече Амалфи или Пулия, попадаме в последната вечер и на местния филмов фестивал. В крайна сметка обаче прекарваме най-много време, пробвайки вкусна храна в местен ресторант под зоркия поглед на любимеца Пабло – френски булдог с изключително забавно поведение и любов към хората. На следващия ден успяваме да отскочим и за кратка разходка до съседното градче Капо Ватикано, известно с плажната си ивица и отново спираща дъха гледка от по-високите части над плажа. Калабрия е изключително място с изключителни дух, храна и хора. А още по-силно я препоръчвам от март, когато ще имаме възможност за директен полет дотам и всичко това ще е буквално на ръка разстояние.