Текст: Наско Фотев
Фотография: PR
Всеки, който някога е обзавеждал апартамент, къща, вила или каквото и да е било, знае колко много време отнема заниманието. Правилните възглавници за дивана, които да са хем удобни, хем стилни, но не прекалено trendy.
Достатъчно плътните завеси за спалнята, които да затъмняват добре, но и да не събират много прах. Подложките за чаши, които да подхождат на всички маси в пространството. Както гласи народната мъдрост, не е една беля. И все пак идва моментът, когато холната масичка е избрана, доставена и сглобена и трябва да поставиш нещо върху нея. Свещ, ваза, поднос… Coffee table book!
Онези великолепни издания с твърди корици и стотици гланцирани страници, побиращи в себе си крупно количество мода, фотография, интериорен дизайн, архитектура, кино. Подаряваме ги като easy way out всеки път, когато приятел смени апартамента си. Обикновено при покупката не аргументираме избора си с много повече от "Красиво е." Поставяме ги на видно място, за да забавляват гостите ни, докато забъркваме коктейлите, овкусяваме салатата или слагаме последния щрих
върху собствената си визия. Не влагаме особена мисъл в действителната им стойност, която значително надминава самоцелната естетическа наслада.
Книгите, които поставяме на холната си масичка, казват много повече за нас, отколкото предполагаме. Те са своеобразна илюстрация на нашите интереси, вдъхновение, обекти на възхита. Инструмент за хората, които сме допуснали в дома си, с който да достигнат до нас, да дадат посока на разговора, да се избавят от възможната неловкост. Стивън Мейзъл напри-
мер е сигурен conversation starter, без значение коя негова книга или фотография разглеждаш. Социалната функция на coffee table книгите е неоспорима не само защото "разтопяват ледовете", а и защото играят ролята на статус символ. Често чуваме, че можеш да си направиш извод за човека с помощта на хората, с които е заобиколен. За изкуството важи
същото. Изкуството, с което избираш да запълниш естествения си хабитат – твоя safe space – е също толкова красноречиво за личността ти, колкото приятелският ти кръг.
Фактът, че изобщо създаваш възможността в дома ти да се говори за изкуство, демонстрира добър вкус. Всичко това е особено ценно във времена като настоящите, особено за модата. Vogue публикува AI модели в рекламното съдържание на печатното си издание, ultra fast fashion корпорациите налагат своето влияние все по-осезаемо,
индустрията се политизира от грешния край и статутът на модата като изкуство, придобит толкова трудно и все още нестабилно утвърден, се разклаща ден след ден. А няма грам съмнение, поне в моето съзнание (надявам се и във вашето), че модата е абсолютно пълнокръвно изкуство, заслужаващо да се отнасят с него като такова.
Най-лесният път към успешното съхраняване на изкуството е поддържането на интереса към него. В случая една coffee table книга прави чудеса. Поддържа разговора жив, удивлението – ежедневно, а изкуството – част от личността. И това е чудесна първа стъпка. Надявам се следващия път, когато купувате красива книжка за апартамента на приятел, да ви е малко по-трудно – не защото трябва да е сложно или претенциозно, а защото трябва да е осъзнато. Защото има значение какво купуваме, с какво се обграждаме и как се вдъхновяваме.