Текст: Наско Фотев
Фотография: Profimedia
Прочетох десетки портрети за Валентино. Някои отпреди тридесет години, други отпреди три седмици. Откакто дизайнерът ни напусна на 83-годишна възраст, на 19 януари, редица определения за него отново започнаха да циркулират в медиите, надпреварвайки се кое от кое по-гръмко – сякаш искат да го впечатлят. "Последният император", "Истинският котюриер на звездите", "Легендарният дизайнер", "Пионерът в италианската Alta Moda", "Неподражаемият майстор на стила".
Всичко това, разбира се, е логично, но не носи почерка на искрения Валентино Гаравани. След множеството изгледани интервюта смея да твърдя, че той не би искал да опише себе си в този маниер. Не от скромност или пък защото определенията не са верни, а защото суперлативите не са нито елегантни, нито красиви. А както той сам споделя: "Обичам красотата, вината не е моя." Избрах да пиша за него, както съм го правил и досега, когато съм споменавал името му – чрез детайли. Този път обаче няма да разискваме силуета или гамата на новата колекция, а ще се опитаме да отдадем чест на личността и таланта му с малките щрихи, изградили необходимостта от големи определения.
ТЕЛЕЦ
Датата е 11 май 1932 г. и под звездите на Телеца, във Вогера – градче на около час от Милано – се ражда Валентино Гаравани. Независимо дали вярвате в астрологията или не, в неговия случай нещата се подреждат по учебник и от дете се превръща в абсолютна репрезентация на зодиакалния си знак. Нетърпелив, инатлив и целеустремен. Всеизвестното му увлечение по лукса започва още в ранно тийнейджърство, когато той го разбира по-скоро като необходимост. Поръчва на родителите си кожени обувки, които да се изработват специално за него. Те се занимават с електротехника и са достатъчно заможни, за да задоволят желанията му. Подкрепят го и в целия му житейски път.
Когато го "късат" на годишен изпит по математика в гимназията, се налага да се яви отново месеци по-късно. Във времето, което има за подготовка обаче, той решава да пробва късмета си и предлага свои дизайни на бутик, който да ги изработва. Оттам му се доверяват, а продажбите са изключително успешни. Валентино и семейството му приемат това като знак, че талантът му не трябва да бъде погубван, и го изпращат да учи в Париж. Към този момент френската столица е единственото място, където висшата мода има значение за елита. Италия, където работната ръка е значително по-евтина, е по-скоро шарената и второразрядна алтернатива за ежедневни "парцалки". Младият дизайнер има обещаващи заложби и се развива със страхотно темпо, но начинът на живот, който Париж му предлага, не му приляга. Интегрира се бързо, запознава се със знаменитите буржоа, принцеси и състоятелни бизнесмени, но ниското му заплащане – дори и донякъде компенсирано от издръжка, отново идваща от родителите му – не позволява на Гаравани да изпълнява своите "астрални задължения", както подобава. Той иска да посреща гости в охолство, да обгрижва, да изповядва вярванията си за етикет сред разкош. Наративът на изстрадал артист не му приляга. Затова се мести обратно в Италия, този път в Рим – където може да е себе си без извинения или сдържаност.
VALENTINO RED
Централна локация, модели, които идват от Париж, за да участват в ревютата му, и вкус, който е всичко, но не и достъпен за масите. Валентино е харесван от критиката, но колкото и клиенти да привлича в началото на кариерата си, не успява да покрие разходите за ексцентричните си творчески прищевки. С помощта на баща му, привлякъл и още инвеститори, бизнесът не фалира, но е принуден да се премести в по-малко, но отново престижно ателие. Там прекарва следващите няколко години, утвърждавайки името си, докато през 1960 г. не прави своя звезден дебют на червения килим. По това време Елизабет Тейлър е в Рим, за да снима "Клеопатра", и решава да отиде на премиерата на друг иконичен филм от периода – "Спартак" – в бяла вечерна рокля с етикет Valentino Garavani. Оттам нататък следва стремглавото развитие за дизайнера, който рано осъзнава значението на "celebrity approved". И макар една бяла рокля да е вход към славата на Валентино – както медиите тогава определят, червеното се превръща в синоним на името му. Страст, желание, любов, огън. Все асоциации с червеното, все качества, които Валентино иска да даде на жените, облечени в разкошните му дизайни. Защото, както клишето стотици пъти е потвърдило, добрата мода продава фантазия.
JET SET
Валентино Гаравани, за разлика от повечето дизайнери, живее по същия начин, по който живеят и клиентите му. Пътува много, храни се в най-добрите ресторанти, притежава изключителни маниери, образован е, знае как трябва да изглежда, какво, как и кога да каже. Отлично разбира лайфстайла на хората, за които твори, защото и той е част от него. Бронзовият му тен и прилежно прибрана коса се превръщат в константни елементи от образа му и, подобно на Карл Лагерфелд, се превръща в икона сам по себе си. Папараците следят как си почива в Капри или пък се разхожда с Джаки Кенеди – именно той създава булчинската ù рокля, която носи в деня, когато става Джаки Онасис. Да носиш Valentino е символ на статус. Купуваш бранда, за да се самоопределиш с десетилетната му история на лукс и качество, но и за да си "откраднеш" частица от непринудения италиански гламур на Гаравани.
V КАТО VICTORY
80-те с почти комичните си обеми и найлонови якета, последвани от 90-те с раздърпания гръндж, хероинов шик и секси минимализъм, не са най-благоприятната среда, в която човек би си представил копринените вечерни рокли на Валентино. На теория – да, на практика – не съвсем. В средата на 80-те Valentino е най-успешният износител на италиански стил в света, продаващ мода за над 385 милиона щатски долара годишно. През 90-те, въпреки тоталния естетически дисонанс, Valentino преоткрива нишата, която първоначално го прави популярен, и се разполага точно там – при известните и богатите. Това е и времето, в което Анна Уинтър става главен редактор на американското издание на Vogue, променяйки фокуса на списанието от модели, снимани в близък кадър, към известни актриси, политици и певици, снимани в домовете си, на работното място или в екстравагантен едиториал. Известните личности стават още по-значими за успеха на индустрията, а Валентино е там, за да "облече" момента. Няма червен килим или награди – без значение "Оскар" или "Грами", които да минат без Джулия Робъртс, Гуинет Полтроу, Дженифър Лопес, Холи Бери, Кейт Бланшет, Ан Хатауей или която и да е звезда на момента в котюр на Valentino. Той облича победите им, а те неотменно се стараят първият ред на ревютата му винаги да блести, взаимно валидирайки таланта си.
МОПС? ПОНЕ ПЕТ
След оттеглянето си от подиума през 2008 г., отпразнувано с финално шоу в Париж и тридневно празненство в Рим, Валентино продължава да живее със ъщия замах и удоволствие. Заедно с дългогодишния си партньор Джанкарло Джамети обикаля света, прекарва повече време във вилите си, достойни за пощенска картичка, и се радва на мопсовете, които го съпътстват през по-голямата част от живота му. Обича да има поне пет, кръщава специална линия от Valentino на един от тях – Oliver, а впоследствие решава, че всички трябва да имат имена, започващи с "М". Докато работи, те ходят на работа с него. Докато си почива, те го придружават в 14-местния му частен самолет в компанията на специалния им личен готвач. Когато излизат на разходка из Рим, един се вози с него и Джанкарло, другите са в специална кола, която ги следва. Защо? Защото Валентино иска така, може да си го позволи и не е необходимо да оправдава решенията си пред никого. А мопсовете са просто поредният детайл, подчертаващ неговата необикновена философия за хедонизъм и любов към живота. Дори и след пенсионирането си обаче Валентино не престава да се интересува от едноименната марка, като винаги подкрепя новите творчески директори начело – Мария Грация Киури, Пиерпаоло Пичоли, Алесандро Микеле.
КРАСОТА
Той е дизайнер, чиято визия формира модата в мащаб, труден за представяне днес. Създава мода, която остава в историята като пример за най-висока проба елегантност. Оставя зад себе си биография, която може да се ползва като наръчник за живот без извинения. Неговата дързост, откровеност, класа и способност да създава красота остават като непреходни символи в модната история, но и като живи съхранители на световния културен ритъм. Красотата с точка накрая е нещо, което трудно можеш да достигнеш в действителност, където интерпретацията и мнението надделяват над истината и знанието. Може да не звучи особено демократично, но когато Валентино изгражда своето име, именно категоричността му в търсенето на красота е най-висшата добродетел. Оттам нататък всеки би могъл да придава или отнема значения.