![](https://www.graziaonline.bg/Content/ImagesDatabase/p/804x0/crop/both/f4/f409994d4bac42a5bc50f1e0048a5168.jpg?quality=85&404=default&v=02)
Текст: Маги Пашова
Фотография: Profimedia
Темата за захарта несъмнено вълнува много родители и най-вече това дали трябва да бъде изключена изцяло от менюто на децата, или може да се намери баланс. Точно за това ни разказва Маги Пашова, която e нутриционист с интерес към семейното хранене и захранване. Тя е част от екипа на сайта www.mamasum.bg, автор е на книгите „По-здрави бебета" и „Рецепти за щастлива бременност" и вярва, че храната трябва да носи преди всичко полезност, т.е. енергия и хранителни вещества, но и наслада.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: КАК ДА ВЪЗПИТАМЕ ДЕЦАТА СИ В КРАСОТА?
КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ СЪС ЗАХАРТА?
Тя е продукт, който не предлага никаква хранителна, а само енергийна стойност (калории). В този смисъл не е храна, която има нужда да включваме в менюто си. Особено в това на най-малките. Когато хапват храни с добавена захар – като бисквити, десерти, подсладени напитки, те се засищат бързо. В същото време храните, които са им дали чувство за ситост, не са внесли в телата им полезни вещества като витамини, минерали, фибри и др. Важно е също да отбележим, че захарта не е „отрова" или „наркотик", както може да прочетете на някои места в интернет. Макар и да няма място в едно идеално ежедневно меню, епизодичното хапване на нещо сладко в малки количества няма да навреди на никого.
КАК ДА РАЗБИРАТЕ ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ЗАХАР В ЕТИКЕТИТЕ НА ХРАНИТЕ?
Регулациите у нас задължават производителите на храна да посочват на етикета количеството въглехидрати и каква част от тях са под формата на захар. Затова в информацията на етикета на всеки хранителен продукт може да видите следното: „Въглехидрати...., от които захари..." Важно е да запомните, че информацията се дава на 100 г продукт и допустими за прием от деца са съответно: 7 храни, които съдържат по-малко от 5 г захар на 100 г продукт; 7 напитки, които съдържат по-малко от 2.5 г на 100 г продукт.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ЖИВОТЪТ Е ИГРА, ОСОБЕНО КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА ДЕТСКАТА СТАЯ
![57](/Content/ImagesDatabase/e2/e22bd87aae44457998f069b2d21f20de.jpg?v=1&maxwidth=760&)
КАКВО ЗНАЧИ ДОБАВЕНА ЗАХАР?
Понятието често обърква хората. Допълнително объркване внася маркетирането на някои подсладители като „здравословни". Всички сте попадали на реклами за „здравословни бисквити/десерти" и т.н. Истината е, че всички подсладители са еднакви без значение какви качества им се приписват. Всяка захар или подсладител, без значение дали е кокосова захар, кафява захар, оризова захар, сироп от фурми, агаве сироп, кленов сироп и т.н., се считат за добавена захар и се преработват от организма по един и същ начин. Може да прочетете, че „естествените подсладители" като кленов сироп или кокосова захар са по-полезни, защото съдържат минерали.
Истината е, че количеството на тези минерали е толкова нищожно, че за да усвоите нещо, трябва да приемете доста над допустимия дневен лимит захар, което само по себе си се счита за вредно. Ето защо всички концентрирани подсладители – захар във всичките ù цветове и видове, мед, всякакви сиропи и нектари, се считат за добавена захар. Такива са също млечните захари лактоза и галактоза, когато са добавени отделно към храни и напитки – например под формата на суроватъчен протеин. Не на последно място за добавена захар се счита фруктозата от плодовете и зеленчуците, ако последните се консумират под формата на сок, смути, концентрирано плодово пюре или паста. И тук става още по-объркващо, защото фруктозата в целите плодове не се счита за добавена захар, а тази в соковете и смутитата се брои за такава.
Защо е така? Отговорът е лесен. Когато се консумират цели плодове, плодовата захар в растителните клетки се освобождава по-бавно, приетото количество цял плод е по-малко. В допълнение, фруктоза се съпровожда от фибри, които още повече забавят нейното освобождаване. Когато се консумират плодови сокове/смутита/нектари, фруктозата вече е била освободена от плодовата клетка при обработка на плодовете. Количеството, което се приема, е много по-голямо, а фибрите отсъстват. За да си го представите, спомнете си, че за чаша сок от ябълка са необходими 3–4 ябълки, а ако плодът е цял, детето трудно ще изяде повече от една. Ето защо Британската здравна служба (NHS) и Американската педиатрична асоциация не препоръчват сок да се дава на деца под 1 годинка. За деца между 1 и 5 години съветват да се предлага разреден с вода плодов сок. Препоръчват също такъв да се пие от отворена чаша, а не от биберон, човка или сламка, за да се намали ефектът върху зъбния емайл. Според същите указания деца над 5 години могат да пият и неразреден плодов сок, но е препоръчително дневният прием да не надвишава 150 мл.
За жалост регулациите не изискват да се посочват отделно естествените и добавените захари. Затова може да видите, че едно кисело мляко има например 4 г захар на 100 г продукт. Това обаче е естествена млечна захар лактоза, която се съдържа във всички млечни продукти и не се брои за добавена захар. В тези случаи освен информация за въглехидратите и захарта трябва да гледате и списъка с продукти в изделието. Ако на етикета на това кисело мляко няма захар или друг подсладител, значи тези 4 г са лактоза, т.е. естествена млечна захар. Ако обаче млякото е подсладено, тогава освен лактозата, то ще съдържа и добавени захари под някаква форма. Освен информацията за въглехидрати и захар, следете и отделните съставки в продукта.
Финално, не изпадайте в крайности и паника, ако детето хапне нещо сладко или епизодично превишава посочените лимити за прием на захар. Стига това да не се случва ежедневно, не е проблем. Не бъдете твърде изискващи, защото рискувате да превърнете храната във враг, а това никога не води до добри резултати. Колкото по-позитивно и приемащо е отношението ни към храната, толкова по-спокойни са децата и по-балансирано е храненето им.