Фотография: Profimedia, Pexels, личен архив
Най-хубавото нещо, което можете да направите, отправяйки се към Малта, е да оставите очакванията си извън багажа. Не е необходим и предварителен план за опознаване на острова, защото липсата на график създава онзи безгрижен ритъм, който тук преминава по крайбрежни алеи, скалисти плажове и малки цветни улички. Малта е чудесна идея за дълъг уикенд, особено през есента, когато времето е достатъчно топло, за да ни подари лято. Още малко, точно преди най-студените месеци. И няма нужда от дълги и изморителни туристически обиколки, защото тук всяка къща, всяка цветна врата с големи красиви дръжки, всеки скалист плаж носят морския и толкова бохемски полъх на острова.
По-близо до брега
Въпреки че може би мнозина биха предпочели да нощуват в столицата Валета, по-добре изберете Слима или Сейнт Джулиънс. Курортните градчета комбинират традиционната архитектура с новопостроените елегантни сгради, но и тишината на малките улички с шума на дългите крайбрежни алеи и множеството места за хапване. Делят ги около 15-20 минути пеша покрай приказна гледка към скалисти плажове и морето, което обгръща развълнувано малките парчета земя, върху които местните хора са толкова доброжелателни към туристите. Освен това официалният език е английски и е лесно да се разбереш с всеки, но пък доста често се чува и малтийският, който напомня на арабския, но се долавят влиянията от италиански и френски. Именно защото е разположена на този кръстопът между Европа и Африка, в сърцето на Средиземно море, Малта сякаш е попила от няколко различни култури и това я прави толкова автентична и пъстра откъм архитектура, хора и история.
Тихият град
Точно това най-осезателно ще усетите, разхождайки се из старата столица Мдина, която наричат Тихия град. Тя е разположена на хълм във вътрешността на острова, но пък от стените ѝ се разкрива красива гледка към голяма част от Малта и, разбира се, морето. Самите те са издигнати през XI век, за да защитават града от вражески атаки. Сега ровът в подножието им е превърнат в градини, в които може да отдъхнете и да видите мястото от друга гледна точка. Отделете си поне един следобед, за да се изгубите из тесните улички, които са като лабиринт, от който няма да искате да се измъкнете. Въпреки че на почти всеки ъгъл ще видите табела с надпис да се пази тишина заради жителите на града (които са не повече от 300 души), глъчката от туристите и трополенето от конските карети, които разхождат желаещите да обиколят мястото по този начин, оттеква по паветата и сградите. А те са богато украсени със средновековни фенери, типичните големи дръжки по вратите в най-различни форми и с ярките цветове на вратите, капаците на прозорците и затоврените тераси.
В сърцето на Мдина на малък площад се намира внушителната катедрала „Свети Павел", която се отличава с бароковия си стил и е видима от цяла Централна Малта. След разходката задължително обядвайте или вечеряйте в Coogi’s, което се намира в една от малките улички и крие уютна градина и тераса с приказна гледка. В менюто му има предимно италиански ястия, но и традиционния за Малта заек, както и специални предложения за вегани. Другото по-известно място, но по-скоро с изкушаващите сладкиши, е Fontanella Tea Garden и въпреки че може да се наложи да поизчакате за маса, си заслужава – и заради локацията, и заради храната.
По-смелите могат да се разходят и из Музея на изтезанията, който се намира точно на входа на Мдина, но ако възстановките на екзекуции не са ви по вкуса, може просто да пропуснете влизането.
По следите на терора
Още с излизането от главната порта на Мдина може да се влеете в съседния до него град Рабат. Ние го направихме, за да стигнем до известните катакомби „Свети Павел", които са служили за погребални комплекси и често е нямало значение дали в тях се полагат евреи, християни или езичници, и дори цели семейства. Освен погребалните ниши, покрай които се минава по тесни и ниски коридори, може да се видят надписи, рисунки, а на места дори и кости. Да, мястото носи тягостно усещане и ако не ви се влиза във всичките над 20 катакомби, може да го направите само в първата, която е и най-голяма. Но пък най-добрият начин да оставите всички емоции, които би предизвикало това място, е да се отправите към най-близкия площад, където ще откриете Parruccan Confectionery – щанд с традиционни малтийски десерти и най-вече каноли с най-различни вкусове. Възрастният сладкар веднага ще ви предложи да опитате хапка карамел с ядки или домашна нуга, за да подготви вкусовите ви рецептори за останалите сладкиши.
По цветовете на Валета
Неделния ден ние посветихме на столицата, до която от Слима се стига с ферибот за има-няма 5 минути плаване по вода, а самите корабчета са на всеки половин час. Може да си вземете направо двупосочен билет за 2,80 евро, без точен час за връщане. Още със стъпването на брега Валета посреща туристите с автентичните стари къщи, изградени от жълтеникав варовик, и с цветните им тераси, но и с малките улички, които на места са доста стръмни и носят вайба на тези в Сан Франциско. В централната част из тях се крият различни кафенета и малки ресторантчета (може би е излишно да казвам, че повечето са италиански), а един уличен музикант веднага запя „Моя страна, моя България", след като разбра откъде сме. На един от щандовете с бижута пък ни посрещна българка, която ни направи на място колиета с камъчета, които ние си избрахме. Такава е атмосферата тук, приятелска и непринудена. По-туристически настроените със сигурност ще искат да посетят катедралата „Свети Йоан", която е построена през XVI век като монашеска църква, за да служи на Ордена на рицарите хоспиталиери. Именно в нея е разположена картината „Обезглавяването на Свети Йоан Кръстител" от живелия в Малта италиански художник Караваджо, която е и единственото подписано от него произведение.
На чай с мечето Падингтън
Има много места, на които денят ви да започне с чаша ароматно капучино, топъл кроасан или авокадо тост, но не пропускайте Carolinas Petit Café & Tearoom. Не само заради изключително кокетната атмосфера с чашите чай по стените и тавана, но и защото още с влизането ще видите мечето Падингтън, с което да изпиете следобедния си чай. Вкусните десерти затрудняват в избора, но пък и солените фокачи и кишове си заслужават. Мястото се намира точно до пристанището в Слима, а около него има и много магазини, ако ви се ходи на шопинг.
Другото ни откритие беше Sea Salt Gourmet Takeaway – място, което предлага бургери с октопод, прясна паста, миди и невероятно вкусни пържени картофи. Перфектният обяд, който си подарихме и споделихме на скалите по брега на морето с бутилка вино. Перфектният завършек на този уикенд в неочаквано вълнуващата Малта.
