Covid-19 и дистанционното обучение

Екипът на "Образование без раници" и Кан Академия (Khan Academy) на български споделя важни наблюдения, размисли и съвети във връзка с дистанционното обучение.

Кан Академия е най-голямата образователна платформа в света, напълно безплатна, с интерактивни учебни материали и с инструменти за родители и учители.

Българската версия вече включва хиляди видео уроци и десетки хиляди упражнения и тестове по математика, физика, химия, биология, компютърни науки и програмиране, астрономия, здраве и медицина, философия, музика, световна история, подготовка за изпита SAT®.

Кан Академия е една от препоръчаните от МОН платформи до всички училища в началото на извънредното положение - и обучение.

Вижте мненията на:

Иван Господинов (ИГ), председател на "Образование без раници” (ОбР), обичан млад български учител, магистър по образователни науки от Великобритания и докторант по философия на образованието в Германия.

Станислава Гатева (СГ), координатор образователни проекти в ОбР, магистър по управление на проекти, психодрама директор и майка на 2 деца.

Венеса Маджарова (ВМ), славист, българист, педагог, експерт, връзки с обществеността в ОбР, госпожата по БЕЛ на осмокласниците от ЧПГДН "СофтУни Светлина” и братовчедка на третокласник, помагаща в дистанционното му обучение.

Севдалина Пеева (СП), главен редактор в ОбР и майка на две пораснали вече деца.

Мели Попова (МП), координатор локализация в ОбР, японист и скоро - родител; автор, редактор и водещ рубрика към онлайн списание за фентъзи и фантастика ShadowDance.

Мариета Радулова (МР), координатор локализация и проекти в ОбР, психолог и обучител, родител на две момчета, понастоящем във 2. клас и 8. клас; любител на пътешествията.

Розалина Лъскова (РЛ), изпълнителен директор на ОбР, магистър по право и бизнес администрация с опит от държавните институции в България и Германия и сфери като добро управление, реформа на администрацията, култура и изкуства; социален предприемач и горда кака и леля.

Какво показва извънредната ситуация до момента?

ИГ: Над 80% от учениците по света не посещават класните стаи за неопределен период от време. Повечето от тях живеят в държави, в които условия за дистанционно обучение няма. Много ученици от Европа и САЩ не се обучават, въпреки наличието на добри условия за това. Ситуацията до момента показва, че ние в България изобщо не се и замислихме за варианта да спрем образованието на децата си, въпреки че нито ние, нито някой друг очевидно, сме имали план за подобна извънредна ситуация. Учителите от цял свят се оказаха изведнъж във въздуха. Но българските учители просто запретнаха ръкави и започнаха да си строят самолет.

РЛ: И българските родители се впуснаха не по-малко ангажирано да разучават платформи, да следят онлайн часове и да помагат с домашни, изпратени дигитално. Въпреки че повечето от тях също трябва да продължат да работят от дома.

Как се справят родители, деца и учители с дистанционното обучение?

ВМ: Справят се добре, когато се усещат подкрепени. Нито една от споменатите групи не беше напълно подготвена. Но политиката, която МОН предприе, търсейки съвети и насоки от всички страни, включително организации като нашата, както и помощта, която оказваме, явно помагат и резултатите вече са повече от впечатляващи!

Често приемаме, че децата са по-подготвени за обучение от разстояние, само защото прекарват повече време в интернет. Но двете неща не са задължително свързани. Децата трябва да се научат да гледат на интернет и като място за учене. Родителите се чувстват несигурни в тази ситуация и не знаят как най-правилно да подкрепят децата си и техните учители. Именно затова правим и безплатни уебинари в помощ на родителите. Учителите, от своя страна, работят неуморно, за да бъдат възможно най-адекватни на ситуацията. Това се видя още в деня, в който обявиха извънредното положение - само няколко часа по-късно няколкостотин учители се включиха в първия ни помощен уебинар, който междувременно има над 30 хиляди гледания.

Ситуацията ясно показва нуждата от дигитализиране на българското образование, както и подпомагане на учителите за това. След епидемията образованието в България няма да бъде същото. Неговото осъвременяване тепърва започва, но една много голяма крачка напред вече е направена.

Доколко е готово българското образование да поеме в нова посока?

ИГ: То вече пое в посока, от която няма връщане назад. Всеки университет ще заложи в програмите си за учители повече акценти върху дистанционното и дигиталното образование. Трудовата характеристика на учителите по цял свят ще трябва да се пренапише, заради новата ни неотменима отговорност - тази да можем да реагираме в екстремни ситуации и да продължим работата си дистанционно. Образователната система в тази ситуация е най-живата част от обществото ни и този път включва и родителите в учебния процес. Сега е важно учителите и родителите да намерят общ език за всичко онова, което не им харесва в системата, и заедно да застанат зад множество реформи, било то вече започнати или не. Възможно е да се формира ново обществено мнение за образователната ни система и очакванията ни към нея.

С какво вашата образователна платформа е полезна на деца, родители, учители?

ИГ: Нашата платформа не прави компромис с ученето. Принципът в Кан Академия е да се учи без никакви пропуски в знанията. Никакви. Цялата платформа е изградена така, че въплъщава в себе си съвременни педагогически принципи - като ученето със собствено темпо, индивидуализиран учебен процес за всеки ученик, използване на данни за планиране на преподаването, автоматична обратна връзка за всеки учащ. Освен заложените принципи, нашата платформа предлага една напълно сигурна онлайн среда, в която учителски, ученически и родителски профили са в свързаност, която свързаност им позволява да проследяват учебния процес и да са информирани постоянно за ученето. Учителите могат в детайли да разгледат и индивидуалното учене на всеки ученик, и обобщените данни за цели класове. Идеята на Кан Академията е, че "всеки може да научи всичко, навсякъде, по всяко време и то напълно безплатно” - това е мотото, което ни води. Не е чудно, че по цял свят почти 100 милиона ученици, учители и родители са в Кан Академия и нямат нито технически проблеми, нито се чудят, какво е дистанционно обучение.

Мислите ли, че това, което се случва в момента, ни подготвя за нова образователна среда?

СП: Да, определено. Но сегашната ситуация не може и не трябва да се разглежда като революция, а като еволюционен скок. И учителите, и учениците се нуждаят от време, за да се научат да използват по най-добрия начин цялата палитра от нови инструменти, обогатяващи и надграждащи наложили се практики и методи. Практиката тепърва ще покаже какво и как е най-полезно за различните възрасти и различните дисциплини, какви са техническите ограничения и възможности.

РЛ: Изключително важно е МОН да анализира добре случващото се; да извлече изводи за в бъдеще. Дистанционното обучение вече показва, че едни инструменти са по-ефективни от други; че при работа с дигитални платформи няма как ученикът да си забрави домашното и това да не "остави следа”; че не учим само в класната стая; че не е нужно децата да започват точно в 7:30 ч. и да отделят точно по 45 минути на предмет, за да усвоят нужното за живота; че има алтернатива на скучното рецитиране на урока пред дъската; че не всичко в учебниците е нужно и въобще, че знанието не е само в учебниците и не е нужно да поддържаме тази остаряла система. Учителите все повече използват дадената им по закон свобода да избират как и с какво да преподават, а децата обожават това. Сега е нужно цялото общество да заявим, че  искаме повече свобода и гъвкавост във всички аспекти на образованието.

Какво бихте казали на всички притеснени родители, че децата биха могли да загубят учебната година?

МР: Първо бих им напомнила, че стресът винаги е бил нашият основен враг, който естествено води до страхове, тревожност и несигурност. Трябва да го преборим. Нека се замислим сериозно: децата не могат да "загубят годината”. Те могат само да пропуснат да научат някакъв брой неща за определен период от време. От друга страна обаче, неочакваните ситуации, смяната на средата и любимите за децата дигитални инструменти стимулират мозъка за изпробване на нови начини за учене и справяне с проблемите. Всъщност децата могат да научат много повече сега, тъй като използват повече източници и ресурси за информация. Ориентирането в множеството дигитални платформи и инструменти може да е сложно за повечето родители (и учители), но за децата е начин да развият добри дигитални умения и умения за самостоятелно учене. Те са особено полезни за тяхното бъдещо образование и кариерно развитие.

Така че, родители, отделете време и се информирайте за платформите. Изберете подходяща и я разучете. Защо не Кан Академия, която ще ви дава абсолютно точна обратна връзка за всичко, което детето прави в нея. После изберете конкретни теми, които смятате за важни, и направете план. Включете не само задължителните и "сухи” неща, но и любопитни и весели теми, свързани с уроците. И най-важното - обсъдете с детето вашите притеснения и идеи за учене, покажете му плана и го доработете заедно. Оставете детето да го следва. И си повтаряйте, че няма такова нещо като "загубена година” - има нови възможности за учене и умения за бъдещето! 

Възможно ли е децата да получат качествени знания изцяло онлайн?

МП: Да, разбира се, и това се случва от години. Възрастта на децата е от голямо значение - при най-малките получаването на знания изцяло онлайн е трудно без стабилна родителска подкрепа, докато при по-големите това е по-лесно. Засега обаче обучението на децата няма как да се случва изцяло онлайн за много дълъг период от време. Те имат нужда от социалния, от живия контакт, за да развиват различни умения. Дори децата, които се обучават изцяло вкъщи, не го правят само с помощта на онлайн инструменти и устройства. В крайна сметка не става дума само за знания, а и за практически и физически умения. Затова за съвременното ни общество най-пълноценното обучение е това, което използва комбиниран подход.

В каква степен онлайн обучението може да реши кризата с авторитетите, която в момента образователната ни система преживява?

СГ: Не съм сигурна, че има криза на авторитета. По-скоро учениците ясно показват, че системата има нужда да се промени. Време е възрастните да се запитат искрено защо учениците показват незаинтересованост към ученето. Защо ни е толкова важно, на нас възрастните, децата да заучават наизуст конкретно съдържание, в точно конкретен момент? Процесът на учене е строго индивидуален и личен, и изисква повече подкрепа, отколкото презентиране на ново съдържание. Иска ми се да виждам повече учители, които работят с учениците си на ниво процес. Това би означавало фокусът на работа да е не е толкова върху възпроизвеждането на конкретна информация, а върху развитието на уменията за учене, насърчаване на самостоятелността и индивидуалния напредък. Иска ми се да виждам все повече вдъхновени учители, които се чувстват свободни в работата си, не се страхуват да експериментират и да работят според нуждите на своите ученици. Ако това се случва по-често - бихме ли говорили за криза на авторитетите?

Как „Образование без раници" променя правилата на играта в образованието?

ИГ: Ние избутваме всички останали играчи напред. Ние задаваме критериите за качествено онлайн образование (не само съдържание) вече над 5 години. Ние "засипахме” българския интернет с най-добрите безплатни образователни клипове в света и най-мощните инструменти за онлайн обучение, свързани с това онлайн учебно съдържание. Ние изтествахме всички платформи (не само Кан Академия) в български класни стаи. И показваме на българските учители кои са най-добрите и как в България да се използват ефективно; обучихме хиляди само за последните седмици. Ние не спряхме да говорим с МОН за дигиталното образование. Продължаваме да пишем статии и да участваме в интервюта; имаме много общо с голяма част от съветите, които учителите и директорите получават в момента - както от институциите, така и от наши партньорски организации, така и лично от нас по телефона. Ние не просто променяме правилата, ние сме едни от тези, които задават правилата, и помагаме на другите да играят по тях.

Имам син на 4 години. От колко години можем да стартираме онлайн обучение и какво бихте ми препоръчали за тази възраст?

ИГ: За много хора ранното онлайн обучение е плашеща идея. Но нека погледнем тази идея през следната призма - нуждата всяко едно дете да изгради здравословни навици за работа с технологии. Тогава отговорът е - стартирайте онлайн обучение при първа възможност. Не бихте ли предпочели вашите деца да опознаят първо приложенията за учене и развиване на умения, преди да се сблъскат с елементарни игрички и клипчета в интернет?

РЛ: Напомняме обаче, че СЗО не препоръчва деца на възраст до 1 година да прекарват каквото и да е заседнало време пред екрана, а за децата във възраст 2-5 години е препоръчително да са пред екран не повече от 1 час на ден. Ние често обобщаваме и подобни съвети за родители, а наскоро публикувахме и препоръчителни дневни графици за планиране на деня на децата, докато трае дистанционното обучение. А зa децата на възраст между 2 и 6-7 години имаме съвсем конкретна препоръка - мобилното приложение Khan Academy Kids, което представлява набор от игри, песни, е-книжки и др. за учене на математика, английски език, логика, знания за природата, креативност и развитие на различни социално-емоционални умения. И то е, както всичко под "марката Khan”, напълно безплатно и без никакви реклами. Качественото образование за всички е наша мисия!

X