Последната вила на Карл Лагерфелд излиза на търг

Ася Иванова 30 юни 2025

Фотография: Profimedia

На 15 километра от Париж, скрито сред стари дървета и стени, които пазят тишина и спомени, се намира едно място, в което времето сякаш е спряло. Това лято обаче то ще започне да тече отново.

Вилата в Лувесиен – последният личен дом на Карл Лагерфелд, ще бъде продадена на търг. Не какъв да е, а по почти забравена традиция: търг със свещи, при който сделката се финализира, докато бавно догарят две восъчни свещи, отброяващи последните минути. Символично, почти ритуално. Както би му подхождало.

Закупена през 2010 г. и обитавана в абсолютна дискретност до смъртта му през 2019 г., къщата е разположена в парк от 20 декара – с три отделни постройки, тенис корт и басейн, обградени от зеленина и тишина. В нея няма показен лукс – има премерен финес. "Той вложи всичко в тази последна къща; наистина я обичаше. Наричаше я истинската версия на самия себе си", казва Аманда Харлех – неговата муза, довереница и близка приятелка.

Основната сграда е сдържана отвън и елегантна отвътре. Дизайнерското студио, заемащо голяма част от първия етаж, служи като своеобразен олтар на неговата естетика – място, в което модата се е срещала със спомените.

Сред най-личните щрихи е малка стая, в която Лагерфелд е пресъздал детската си спалня – с леопардови стени, точно като в Хамбург. Не каприз, а знак. Код към миналото, което остава част от нас, независимо колко бляскаво изглежда бъдещето.

"Имотът е създаден за уединение – за дискретност и анонимност", казва Жером Кауро от нотариалната кантора Arias, която организира продажбата. И точно в това има нещо дълбоко красиво: след живот, прекаран под светлината на прожекторите, Лагерфелд избира да се оттегли в дом, който пази. Който не говори, а слуша.

Първоначалната цена е определена на 4,6 милиона евро. Но как се оценява пространство, събрало последния шепот на един гений?

Домовете разказват историите на онези, които ги създават. А тази вила говори за тишината зад иконата. За човека отвъд черните очила. И за това, че понякога най-големият лукс е просто да останеш насаме със себе си – сред дървета, стени и спомени.

X