Фотография: Ангел Захаринов
Стайлинг: Ирина Георгиева
Грим: Алина Шайхлисламова
Коса: Михаела Кочева за салони Inspire
Гардероб: Гащеризон LЕ МÊME, обици Funky Disco, пръстени Pollyline от Punto Art Bazaar
Много хора и медии изфабрикуваха заглавия, използвайки различни етикети като "силно момиче", "герой" и какво ли още не. Все си мисля, че най-вероятно без да си дават реална сметка какво реално е преживяла и продължава да преживява. Едва ли някой може. И аз не мога. Но все пак е вярно – Кристин Илиева е и силно момиче, и герой. И модел, и инфлуенсър, и човек, който си заслужава да познаваш лично. Тя носи светлина, дори когато говори за мрак. И ми се искаше да тръгнем именно в тази посока. Не към катастрофата, а към пътя след нея. Не толкова към физическите и емоционални белези, колкото към наученото от тях, към мечтите и поредния изгрев. Защото след всяка буря винаги, ама винаги, изгрява яркото слънце.
Когато се чухме в първия разговор за корицата, сподели, че си мислила по въпроса и си си представяла подобен проект, но си се притеснявала за частта с интервюто – какво да се говори, какво ще кажеш. За какво ти се говори, какво искаш да кажеш?
Ще бъда абсолютно откровена с отговорите на всички въпроси. Заявявам го още в началото. Истината е, че вече много ми писна да говоря за едно и също, катастрофата, та катастрофата. Изтърка се вече. Случилото се ми взе много, но и ми даде много. Мирогледът, разбирането, усещането ми за живот се промениха коренно. Искам да говоря за силата на духа, желанията, нагласата, възприемането, осъзнаването и най-вече за трудностите, болката, загубата, травмите, белезите, отхвърлянето и саморазрухата.
И за Кристин, която можем да видим зад кадър, а не в заглавията.
За мен Кристин е една абсолютно невероятна жена. Носи в себе си воля, вяра, вдъхновение и какво ли още не. На моменти дори се питам от къде има тази сила и светлина в себе си.
Трябва ли ù още нещо?
Мисля, че само още малко самочувствие и вяра в самата нея.
Странно е да се говори в трето лице, но в даден момент май не е съвсем лошо да се погледнеш отстрани.
Истината е, че на мен така ми е много по-лесно. Случвало се е да пиша описание за пост в социалните мрежи и изведнъж да превключа на "тя" или "нея".
Блуза, топ и пола-панта лон KESEI, бижута и пола - архив на стилиста
Аз си мисля, че е част от промяната. Провокиран от друг разговор в броя, наистина се замислих как доста пъти я приемаме за края на света, а тя е по-скоро неизбежна.
Както ти казах, ще бъда откровена. Промяната наистина е нещо неизбежно. Дори и най-елементарната ситуация в живота може да ни преобърне, така че нещо в нас да се промени. Просто на тези, които не го приемат, все още им е рано, но и те ще стигнат там. Чист пример съм аз самата. С всяка следваща година все повече и повече се променям, и то осезаемо. Но то е, защото много се старая и работя върху себе си.
Знам, че обичаш да четеш. И това ли е част от работата?
Не мога да си представя да нямам книга подръка. От две години насам почти няма вечер, в която да не чета. Трудно е книга да остане в мен, по-скоро в дадена книга може да има нещо, което да взема и да ми повлияе. "Алхимия на съзнанието" на Пламен Топузов е такава. След време пак ще я прочета.
Вярваш ли, че привличаме това, което мислим?
Абсолютно! Животът ме е поставял в много такива ситуации и вече се научих да слушам интуицията си. Ако лоша мисъл мине през ума ми, веднага я прогонвам.
Няма как да не попитам. Каква е твоята версия на историята?
Уоу. (Поема въздух.) Този въпрос ме удари директно в сърцето и емоциите. Имало е да става, станало е. Масово хората иззлобяват след нещо такова. При мен се случи обратното. Загадка е и за мен откъде черпя тази сила и желание за живот. Преди 3-4 месеца бях на консултации при ортопеди, всички до момента ми казваха ужасни, неприемливи неща. Да не се оперирам. Да си остана така, с десен крак, който не мога да сгъна изобщо. Никой не мисли за безкрайните последващи болки и дискомфорт. Един ден ще имам деца. За съжаление, при мен случаят е особен и не е рутинна операция. Ако не го направя, няма да мога да заведа детето си в парка. Хукне ли нанякъде, няма да мога да го догоня. Това особено много ми тежи. Има моменти, в които се чувствам толкова изтощена физически, психически да не говорим. Няма да споделям каква е Кристин всъщност, за да не ми се знаят слабите места.
Очила Jimmy Choo от Sky Optic, корсет GOUD
Тогава ще те питам как изглежда силата? Под един скорошен пост казваш, че е време да си я върнеш.
Да съм самоуверена, да съм на мястото си. Просто казано – да съм в енергията си.
Губила ли си я някога всъщност?
Доста често. Дори и сега.
Преди няколко дни беше споделила и цитат, който намеква, че е важно да разкажеш the story of suffering, за да помогнеш на останалите, но и да направиш опит да продължиш напред.
Дълго време събирах смелост да започна да го правя. Хората, които ме следват, мислят, че всичко е зад гърба ми и вече съм добре. Ами, не. Изминах много, много дълъг път, 44 операции с пълна упойка на краката ми. И, не, това не е краят. Има още. През годините се случваше да ми пишат хора, просто споделяйки тяхната история, травма и болка. Аз бях там, отговарях и се надявам да съм помагала. И до ден-дне шен е така. Вече вярвам силно, че това е мисията ми в живота. Да помагам на хората. Психически да бъдат добре, здрави и силни. Аз самата рухвам на моменти. Неизбежно е.
Болката или увереността е по-лесна за показване? И в социалните мрежи, и по принцип.
Лично аз, признавам си, не съм от хората, които имат маска. Експресивна съм и веднага се разбира как се чувствам. Доста често не могат да ме разчетат правилно, което понякога е плюс. Чувала съм, че съм надута и надменна. Е, точно такава не съм. (Смее се.) За мен човек, който покаже слабост, независимо мъж или жена, ми се издига в очите. Това го прави истински.
Какво място има интернет в живота ти?
Огромно. Преди 3 години в bio-то си бях написала "not an influencer". Много се жегвах, когато някой ми кажеше, че съм инфлуенсър. Аз съм модел. Вече и инфлуенсър. Харесвам този факт, гордея се с него. Иска ми се да бъда по-активна, но имам нужда и от време за себе си. Занимавам се също с естетика и недвижими имоти. Освен това се опитвам да бъда добро гадже и майка на Мечи (изключително сладкото кученце на Кристин, което беше с нас през целия ден на снимките – бел. ред.). Започнах да споделям неща, моменти и мисли от живота ми. По-дълбоки, истински, а не само колко готин аутфит имам или къде в чужбина съм. Именно тези постове ме зареждат, но и ми взимат доста енергия. Освен че споделям болката, мъката и трудностите си, много хора откликват и аз винаги съм там за тях, давам от себе си. Съответно след един такъв пост имам нужда от 1-2 седмици да презаредя. Луна в Риби, какво да ти кажа.
Мислиш ли, че хората искат да виждат повече истински моменти?
Определено. И на мен ми се иска да започна да снимам повече. Мисли, трудни моменти, хубави моменти, но все още не мога да се престраша да говоря. Писането ми е силата за момента. А как ми се иска да изляза на сцена и да надъхвам хората за живота и вярата и смисъла и истината да сме тук.
Признавам, че ми се е случвало в отговор на нечия трудна житейска история, да започна да я преживя вам лично, но да не мога да реагирам с думи. И после да се обвинявам, че не подхождам адекватно.
Разбирам те напълно. Харесва ми да пиша, всъщност обичам. Именно заради това все още не мога да се престраша и да започна да говоря пред публика.
Шапка Raya Baix & Явор Байчев, Чоукър Funky Disco, Топ LЕ МÊME
Значи си по-скоро overthinker, отколкото импулсивен персонаж?
Ами ако съм и двете? Голяма борба ми е. Импулсивна съм, но в последната година много преработвам и все още продължавам. Имала съм ситуации, в които бих реагирала много импулсивно, а всъщност запазвам поведение и самообладание и много се радвам, гордея със себе си. Overthinker-ът в мен не мисля, че може да се поправи.
Това взима или дава?
След тези всички операции с пълна упойка станах по-сензитивна. Трудно можеш да ме излъжеш. Усещам адски много и това ми заема от времето. Премислям нещата от всеки възможен ъгъл, понякога ми пречи.
Кога беше последният път, в който излъга себе си за нещо?
Днес.
За какво?
Залъгвам се, че съм добре, а всъщност не съм. Да видим дали като повториш една лъжа 100 пъти накрая става истина. Намирам се в малко странен етап от живота си, където имам нужда да се убеждавам за някои неща, да постъпвам зряло, правилно, а не импулсивно. Да слушам разума повече, отколкото сърцето.
Миналата година ми сподели, че все повече имаш желание да се завръщаш към редовните моделски ангажименти, още ли е така?
Винаги ще е така! Това е моето нещо, моята страст, моята любов, това съм Аз. За съжаление, няма как да бъда модел на пълен работен ден от България. Трябва да замина за няколко месеца и да бъда налична в дадения град, за да ходя по кастинги. На този етап от живота ми по-скоро не мога да го направя.
Това ли е първата ти любов?
Кое? Моделството? Сякаш беше вчера, когато започнах. Щастлива и благодарна съм за всеки ден на снимачната площадка.
Има ли поне малко истина във всички истории за моделите и индустрията, които сме чували?
Масово хората си мислят, че жените биват подлагани на провокации, тормоз и т.н. Истината е, че всъщност мъжете модели са най-големите потърпевши от модната индустрия. Живеейки в моделски апартамент, шансът да ти сложат някакъв химикал за оредяване на косата също е много голям.
Промени ли се бизнесът в сравнение с преди години?
Скандално много. Не съм толкова на "ти" с нещата както преди, но кастингите минават изключително трудно. Клиентът вече не се интересува чак толкова от визията ти, как изглеждаш, колко си висок, какъв цвят са очите и косата ти, а от това колко последователи имаш в Instagram. Това за мен не е мода.
След всяка буря изгрява слънце, нали? Какво е усещането, когато слънцето изгрее и замени облаците?
Чакам го да се задържи, да не е само моментно.
Корсет GOUD, пола - архив на стилиста, обувки Zara, очи ла Jimmy Choo от Sky Optic
Трябва ли да си представим пълното щастие, за да го догоним? Възможно ли е изобщо според теб?
Мога много да говоря, пиша, обосновавам и да давам примери по темата, но нямаме нужното пространство. (Смее се.) Много е важно какви думи използваме на ежедневна база, също и мислите, които имаме. Аз съм от хората, които визуализират и нещата се случват. Рано или късно.
Хубаво ли е да се мисли от другата гледна точка? Винаги ли има само един правилен отговор?
Една от най-пагубните грешки е егото. Човек трябва да мисли и за човека отсреща. Когато бях на 16-17, гледах един сериал, който промени отношението ми към хората генерално. Поуката, която си взех, е да бъдем добри, търпеливи, разбиращи и да имаме уважение към човека отсреща, независимо дали е семейство, партньор или непознат. Не знаеш как се чувства, през какво преминава. Нека не се държим по начин, който на самите нас не би бил приятен.