Фотография: Вирджиния Рекърдс
Мина доста време от момента, в който за първи път се оказахме отвяни от гласа на Михаела Маринова. Още в самото начало публиката беше категорична, че има причина всички да искат да крещят текста на дебютния ѝ сингъл "Стъпка напред". Тя пееше, но в същото време предизвикваше размисли, страсти и немалко други чувства за живота, любовта и съществуването като цяло. Всъщност минали са точно десет години от този момент. Десет години на успехи, щастие, разочарования, радости и болки, в които тя успя да се докаже като суперзвездата Михаела Маринова, макар че най-вероятно никога не би използвала точно това определение за себе си.
С течение на времето се появиха "Не ти ли стига", "Един срещу друг", "Листата падат", "Сериал", "Само ти" и десетки други запомнящи се сингли от нейната дискография, но аз сякаш все се връщам конкретно към тръпките, които ме изненадаха след първите няколко секунди от "До безкрай". Тогава разбрах, че започва нова ера, която не само ѝ отива страшно много, а в която тя наистина – твори, създава, наричайте го както искате – от сърце и душа. Вече по-дръзко и категорично, но все пак с усещане за себе си. Подобно на всяко излизане на сцената.
В текста на любимата ми песен от третия ѝ студиен албум "Черна пеперуда", Михаела заявява, че е готова да получи "Цялата любов". И ето че в момент, в който пътищата на живота и музиката ѝ се пресичат, тя представя може би най-личното си парче – „100 мечти". Последните десет години са били време на израстване, търсене и сбъдване на въпросните мечти. И ето че момичето, което изпя Broken-Hearted Girl на Бионсе по време на кастинга в X Factor, вече е щастливо сгодено за "мъжа на живота си", предстои да излезе на сцената за големия си юбилеен концерт на 12 септември и пуска едноименния сингъл, посветен на любовта, която не те разрушава, а също като най-големите лични миражи, идва и те събира, когато си готов за нея.
В текста на „100 мечти" споделяш, че дълго време си чакала да се сбъдне точно тази мечта – да откриеш истинската любов. Колко дълго наистина?
Достатъчно, за да мога да оценя това, което имам в този конкретен момент. Преминах през каквото трябваше и сега живея още една мечта! Текстът и музиката написах за два часа в студийна сесия с румънския хитмейкър Mr. Gun. Радвах се като малко дете, което иска да направи изненада и подарък на любимия човек.
Вярваш ли, че трябва да си представиш тази голяма и истинска любов, и наистина да я поискаш, за да дойде при теб?
Вярвам, че нещата се случват и идват при теб, когато им е времето и когато си готов за тях – нито по-рано, нито по-късно. До този момент ефектът на манифестирането важи с пълна сила в живота ми. Сбъдването на мечтите ми до голяма степен се дължи освен на моя труд, постоянство и дисциплина, и на много силна вяра. А това да не си сам по пътя и да имаш човек, с когото да го вървиш, е безценно.
Пак в текста споменаваш, че си останала за малко в миналото, но той е успял да те открадне и доведе обратно в настоящето.
Нещастието е част от процеса. Има уроци, които трябва да научим. Има чувства, които трябва да изпитаме, за да можем да се калим. По този начин разбираме какво търсим и какво искаме за себе си. През болката достигаме до истината. Благодарна съм, че срещнах човек, с когото споделяме една истина.
Трябва ли наистина да я заболи душата, за да може после да се почувства така, както я възпяваш сега?
Като артист, лично за себе си установих, че болката ме вдъхновява повече от радостта. Странно е, но е факт. От болката можеш да извлечеш много повече муза. На душата тогава ѝ се пее най-много, защото иска да се излекува, да се изцели. „100 мечти" е моята изповед към него и любовта, която топли сърцето ми.
"Концертът ще е отражение на абсолютната ми същност. Цялата музикална палитра, емоционалност като артист, вярвания като човек"
Как се случи запознанството с твоя вече годеник?
Запознахме се ден след 8 март. Бях излязла с приятелки и се наложи да бъда техен шофьор цяла вечер. Беше много забавно. Танцувахме и тъкмо когато бяхме застанали пред диджейския пулт и се раздавахме на макс, той се появи. Влезе през входа и започна да се оглежда особено. Буквално погледите ни се засякоха на секундата. Ще прозвучи налудничаво, но в този момент видях бяло сияние над него. И така, малко след запознанството ни, усетих силна мъжка ръка, която просто ме хвана и ме взе със себе си.
Историята е забавна, защото няколко месеца по-късно, когато си разказвахме историята, всеки през неговата призма, разбирам, че и той ме е видял веднага – и то с лилаво сияние, което е цветът на най-високата и най-силната чакра. Няма случайни неща. (Смее се.) От ден първи и двамата знаехме, че искаме да градим семейство заедно. Така подходихме и към връзката ни. Заживяхме светкавично бързо с думите „Ако не сега, кога?”. Следвахме естествения ход на нещата и вътрешния си порив, без ограничения. А аз като жена със силна интуиция знаех, че този момент на заветното „да" няма да е много далеч.
Къде го каза на глас?
Случи се на специално наше място, където се събираме цялото семейство – родителите и приятелите ни. Сред природата. Беше решил да сме само двамата. По залез. Направихме дълга разхода и в края ѝ, след няколко пъти повторено от щастие „да", вече имах пръстен на ръката си. Такива моменти определено не се забравят.
Започнахте ли да мислите в посока планиране на сватба и т.н. или по-скоро сте от двойките, които си оставят време във всяка хубава фаза?
Може би като всяка жена, бих искала да се видя като булка, но определено няма да съм стандартната такава. (Смее се.) Може да имам китара в ръка или кожени рок енд рол елементи. Оставили сме се на естествения ритъм на живота. Наслаждаваме се на всеки миг, защото когато ни е хубаво – времето лети.
Променя ли се погледа към човека отсреща, когато започваш да виждаш нещата не от разстояние, а от позицията на общия ви свят?
Една от причините да заживеем по-бързо заедно беше именно това да се проверим взаимно отрано. Когато заживееш с някого, определено се гмуркаш в света му по друг начин и го виждаш от друг ъгъл. Аз обичам всичките му ъгли, дори и онези, които са малко по-ръбати от други.
Тази твоя песен ли те кара да се чувстваш най-близо до щастието?
Определено „100 мечти" попада в селекцията от щастливите ми песни. С нея запечатвам усещания и ценни емоции. Пишейки песента, осъзнах, че ми е липсвало едно-единствено парченце в пъзела на пълното щастие и това е бил Той.
"Водата не бива да се застоява на едно място. Нужно е непрестанно движение"
„100 мечти" започва като песен, но през септември ще се превърне в концерт, с който отбелязваш 10 години на сцена. Как ти звучи това твърдение?
От малка мечтите не спират да жужат в главата ми. Именно те ми дават крилете да летя, вярата и куража да не спирам. Да превръщаш мечтите си в реалност е нещото, което ми дава знак за правилния път. Моята музика, в която изразявам свободно себе си, сцената и срещите с публиката – мечтано е. И това е само началото на онези 100 сбъднати мечти, а до тях има още.
Какво разбра за себе си в рамките на тези десет години?
Опознах себе си. Опознах и слабите, и силните си страни. Опознах душата си. Опознах най-силното си оръжие – гласът ми. Разбрах също, че животът е прекрасен и да се будиш всеки ден здрав, правейки това, което обичаш най-много, заобиколен от най-близките си хора, които ти мислят само доброто, е благословия.
Какво не знаеше в началото, което сега ти се струва безценно?
Разбрах, че без екип зад гърба ти и хора, които да се борят наравно с теб за всичко, което си представяш и мечтаеш, е почти невъзможно. Тази година не празнувам сама, празнувам заедно с Вирджиния Рекърдс и Станислава Армутлиева. 10 години по-късно знаем през какво сме преминали, за да сме тук. Благодаря на екипа си за вярата, силата и доверието! Разбрах също и че хубавите неща наистина се случват бавно и дори понякога доста трудно, но пък после е толкова сладко.
Промениха ли се много мечтите ти?
Нищо в мен не се е променило като желания и стремежи, амбиция и хъс. Дори всичко това е засилено в пъти повече. Някои от мечтите ми са сбъднати, а тези, към които вървя, вярвам, са близо.
Коя все още не си успяла да осъществиш, но я държиш жива и в очакване?
Някои от целите са поставени и посяти преди доста време, но още не са реализирани. И за тях ще дойде правилният момент. От родителите ми знам, че водата не бива да се застоява на едно място. Нужно е непрестанно движение. Не си поставям лимити и мечтая на едро – това също е едно от нещата, които не са се променили във времето.
Има ли ера от твоето музикално развитие, която мислиш, че те оформи най-силно като артист?
Ерата на „До безкрай" сякаш постави началото на истината за мен като артист. Коя съм аз. Какво искам. Как си представям музиката ми. Как си представям живота ми като артист. Целият втори албум ми е толкова любим. Всяка песен вътре е диамант за душата ми. Дори имам спомен как, докато работих по албума, със Саня си говорихме, че би било страхотно в този албум да няма слаба песен и всичко да е хит.
"Да превръщаш мечтите си в реалност е нещото, което ми дава знак за правилния път"
Как звучи тишината между реализирането на мечтите?
Песента на птички в далечината. Поемането на дъх и издишането. Или пък текст на някоя току-що появила се песен.
Предполагам, че също като цялата публика, вече и ти нямаш търпение да се качиш на сцената на 12 септември.
Концертът ще е отражение на абсолютната ми същност. Цялата музикална палитра, емоционалност като артист, вярвания като човек. Аранжиментите ще са взривяващи, самата банда до мен – също. Ангел Дюлгеров е музикалният директор на събитието и заедно с него сме се постарали сетлистът да е подреден енергийно спрямо трите ми етапа в живота като артист, а именно „Стъпка напред", „До безкрай" и „Черна пеперуда". Радо Казасов на барабани, Евден Димитров на бас китара, Пламен Денчев на клавишни, Никола Стойков и Катя Кръстева са моите вътрешни гласове, беквокали. Обичам си хората, защото освен, че са истински професионалисти, те са добри хора. Няма как да не отпразнувам първите си 10, ако до мен на сцената не се качат и онези мои вдъхновения по пътя на музиката, които са ми подавали неведнъж ръка и аз ще помня вечно с благодарност – Любо Киров и Дони. А трети мой специален гост ще бъде едно момче, с което много си приличаме, когато сме в студио и творим – Кристиан Костов. Към целия този отбор ще се присъединят и моите танцьори – MM Dancers с хореограф Тея Радева. Шоуто ще е пълно, а сърцето ми още повече!
Какво не искаш хората да снимат с телефоните си по време на концерта, а да усетят изцяло?
Ако можехме изобщо да нямаме телефони, за да можем наистина да го живеем този живот, а не да сме странични наблюдатели на нещо случващо се. Няма как. Редно е да се адаптираме, за да оцелеем и в този ред на мисли. Нека снимат на воля и споделят с близки и приятели какво са преживяли, колко силно са пяли и къде са били. Силата на феновете и публиката е неописуема. Тя е част от главния двигател на машината и без нея движение напред няма. Аз съм огромна късметлийка да имам толкова лоялна, смислена, интелигентна публика, която не просто присъства, а преживява и асимилира. Обичам всеки един от тях.
Какво си мечтаеше да направиш на сцена като дете, което сега правиш без страх и до безкрай?
Мечтаех да пея и танцувам едновременно, с лекота, без да се задъхвам. С бягане на пътеката и пеене вече ми се получава. (Смее сe.) Друго, за което мечтаех, е да обърна смело микрофона към публиката и просто да ги оставя да продължат фразата или направо цялата песен. Леле! Ами, мечтите се сбъдват.
Ако можеше да превърнеш още някоя от своите 100 в реалност веднага, коя щеше да е тя?
Да пея на една сцена с Teddy Swims например.
Съжалявам, но не мога да не те върна дори за момент към „Стъпка напред". Песента завършва с „този момент ще отлети, сам прецени дали го искаш. Аз го искам. Правя стъпка напред". Какво искаш от този момент – точно тук и сега, преди да направиш следващата стъпка напред?
Искам мир в душата. Лекота в мислите и действията. Искам моите хора до мен и силата на Господа над мен.