През годините разбрах, че съществуват страшно, ама страшно много погрешни схващания и представи за редакторската работа. Дори си мислех, че допреди известно време и приятелите ми вярват, че стоя с вдигнати крака на бюрото, някой ми носи кафе, друг слага на чинията до него кроасан, а аз гледам осъдително, минавам набързо по мейлите, раздавам задачи според написаното в тях и си тръгвам. Истината е, че това не може да е по-далеч от истината.
Особено когато наближава време за предаването на броя за печат. Ако случайно сте запознати с терминологията в бизнеса, ще знаете, че наричаме процеса „затваряне", но той всъщност „отваря" цял спектър от емоции в екипа – вълнение, радост, стрес, напрежение, щастие, ужас. Просто защото всичко е за вчера, колкото и рано да сме започнали. Та мисълта ми беше, че има няколко начина да разбереш, че въпросният ден е дошъл. Всеки е забил поглед в компютъра пред себе си, липсва обичайната дисекция на обществените теми от деня, а на мултитаскинга не се гледа толкова като на талант, колкото като на съвсем нормално и доста необходимо умение.
Колегите неведнъж са се шегували с мен, че телефонът постоянно е в ръцете ми, но как да не е? През него традиционно минават организационните разговори, съобщенията с детайлите, снимките, които трябва да прегледам и селектирам, както и редица други неща, отнемащи секунди. Особено ако нямаш Huawei Pura 90s Pro Max до себе си.
Когато алармата прозвънява рано сутринта, няколко минути преди 08:00 ч., като човек, който обикновено има нужда от известно време за рестартиране на настройките, първата ми мисъл е да запратя първоизточника ѝ към стената. Разбира се, не го правя. Първо, защото това се случва само в преиграните сцени от тийнейджърските филми. Второ, защото идва от новото устройство в ръцете ми. Цветът му Blush Gold звучи като доста по-категорично златист нюанс, отколкото е в действителност. На живо покритието е светло, приглушено и деликатно – някъде между шампанско, перлено и почти бяло. Не е от онези нюанси, които изискват да съобразиш целия си аутфит с тях, защото при различна светлина се променя и това е част от чара му. До бяла риза е почти аналогичен, до бежово може да усетиш контраст, до шоколадовокафявото ми палто излъчва мека топлина, а върху бюрото, където обикновено има всякакви предмети в най-различни цветове, стои достатъчно спокойно и не допринася за допълнителен визуален шум.
Дизайнът е с плосък профил и заоблени ъгли, а металната рамка с двуцветен градиент добавя характер към иначе сдържаната визия. Заради 6,9-инчовият LTPO OLED дисплей и тегло около 230 г, телефонът определено се усеща в ръката. Страхотен факт, тъй като ми позволява да разглеждам спокойно снимки, да чета дълги текстове и проверявам детайли, без непрекъснато да увеличавам изображението или прибягвам до лаптопа в хода на работа. Докато пътувам към офиса, отговарям на съобщение на колежка, която „само иска да пита нещо" и да пререди несъществуващата опашка в главата ми. В този случай определено и аз бих се възползвал от адаптивна честота на опресняване от 1 до 120 Hz. Разбирайте я като голяма работна площ, висока детайлност и плавно движение при превъртане – все нужни качества за оцеляване в деня.
В секундата, в която отварям вратата на стаята, виждам как целият брой ме очаква и трябва да прегледам всяка страница от него. С GBox от Huawei AppGallery имам достъп до услугите на Google и веднага отварям няколко таба, за да проверя дали името на изложбата, която сме отразили на две страници в рубриката ни 10 Hot Stories всъщност е правилно или се е получила печатна грешка в движение. Оказва се, че е коректно. Правя няколко снимки на разхвърляните разпечатки от принтера, защото искам да загатна предстоящото излизане в Instagram и въздишам по невероятните детайли, които камерата успява да улови. Толкова, че решавам да я тествам веднага. Когато работиш в списание, снимката рядко е просто снимка. Тя трябва да предаде усещане, да улови точния нюанс, да покаже детайл или да разкаже нещо, което текстът не може да обясни със същата лекота. Системата на Pura 90s Pro Max включва 50 MP основна Ultra Lighting HDR камера с оптична стабилизация и физически променлива бленда F1.4–F4.0, 40 MP ултраширокоъгълна камера и 200 MP телефото камера с ултраголям сензор и оптична стабилизация. Сложно, знам. Нека обясня. Променливата бленда на основната камера позволява да се управлява количеството светлина, което достига до сензора, а оптичната стабилизация помага за по-стабилни снимки. Ултраширокоъгълната камера е за пространства, архитектура и кадри, в които искам да събера повече от обстановката. Не най-подходящото за офиса, където винаги цари творчески хаос, но навън е от голяма помощ. Телефото камерата пък предлага 4x оптично увеличение, максималното цифрово увеличение достига 100x. Не се шегувам, наистина. Дори оставям доказателство тук.
Мегапикселите са само началото на разговора. По-важно е как камерата се справя със светлината и цветовете. При снимане на мода това има значение. Бялото не трябва да губи детайлите си, бежовото не бива да става жълто, а черното не е окей да се превръща в безформено петно. При Pura 90s Pro Max са налични функции като AI Composition, които насочват потребителя към по-добра композиция чрез указания на екрана. Особено ако нямаш време или тепърва прохождаш в необятния свят на фотографията. AI Best Expression оптимизира израженията при групови снимки и предлага инструменти за премахване на нежелани обекти и отражения или преместването им в кадъра. True-to-Colour Camera 2.0 е насочена към по-естественото възпроизвеждане на цветовете, а динамичният диапазон до 16 EV помага за запазването на детайлите в светлите и тъмните участъци на кадъра. Добре, че телефонът има 512GB вътрешна памет и 12GB RAM, за да събере хилядите снимки, които съм способен да направя в рамките на половин час. А благодарение на поддръжката на 5G ги изпращам на колегите почти веднага.
Реалността бързо ме връща обратно в офиса, защото трябва да се включа в онлайн среща. Позиционирам се близо до прозореца и искам да издигна на пиедестал стъклото Kunlun, което има не само устойчивост на надраскване, но и невероятно антирефлексно покритие. Благодарение на него, успявам да видя хората срещу мен, с които вече сме започнали да планираме голям проект в следващия брой, а не собственото си отражение. Следобедът прекарвам между всички приложения, в които пристигат коментари по броя. Подменяме златната гривна и високите ботуши с анималистичен принт в шопинг страниците, добавяме Huawei Pura 90s Pro Max в нюанс Orange Ocean в задължителните must-haves за месеца, леко пренаписваме увода на един от материалите, за да запазим актуалната логика, правим тестови варианти за подредбата на няколко фотосесии и одобряваме финално кадъра от корицата, който между другото сме снимали изцяло на филм.
Изведнъж осъзнавам, че минава 18:00 ч., а батерията на телефона дори не е стигнала до половината. Капацитетът ѝ е 5270 mAh, поддържа кабелно зареждане SuperCharge до 100 W и безжично такова, за да може нещата да се случват възможно най-лесно.
В края на деня офисът изглежда приблизително така, както и сутринта, само че изпитите чаши с кафе са значително повече, споменатите в началото кроасани продължават да липсват, хвърчащи бележки има навсякъде, но поне вече всичко е в ръцете на колегите от печатницата. Прибирам се вкъщи и когато осъзнавам, че минава 20:30 ч., искрено нямам търпение да изключа звука на телефона. Поне до утре сутрин, когато ще продължа да тествам на max (pun is very much intended – бел.ред.) него, камерата му (ще откриете още страхотни кадри измежду тези редове) и останалите му впечатляващи способности. Технологията все още не е открила начин да предотврати появата на „последна" корекция две минути преди официалното приключване на броя, но докато това се случи, за мен добрият продукт ще си остане този, който не ме кара постоянно да мисля за функциите му, а ми позволява да се съсредоточа върху работата си и да я свърша безпроблемно, бързо и с удоволствие. Може да спряхме да говорим за тихия лукс, но Huawei Pura 90s Pro Max е живото олицетворение на концепцията. И по-добре, защото иначе щеше да крещи силно.