Пренесох се на морския бряг, когато чух "Да танцуваш с дявола" за първи път. Когато обърнах внимание на текста, в ума ми изникнаха онези сладки моменти, в които съм се лутала между разума и чувствата, но в крайна сметка съм избирала второто, без да съжалявам и за миг.
Докато слушаме новия хит на Михаела Маринова и Pavell on repeat, успяхме да се срещнем със самите тях, за да ни разкажат повече.
Знаем, че сте приятели и музикални партньори от дълго време, но правите дует чак сега. Защо?
Pavell: С Михаела сме работили толкова много по нейни самостоятелни проекти, че сякаш този ход беше неизбежен. Може би просто е имал нужда от време, за да узрее. Никога не сме го планували. Просто се случи да пусна на Мишето мое демо, което нямаше припев, а тя го измисли на момента. На подобно вдъхновение не се съпротивляваш. Отдаваш му се.
Как избрахте мястото на снимките? Видеото се е получило прекрасно!
Pavell: Музиката сама избра локацията. Конят символизира нестихващото трептене на перкусиите, а изгревът и залезът олицетворяват началото и края, които гайдата обрисува красиво. Единственото място, на което си представихме този образ заедно с Люси Иларионов, бе устието на река Камчия. Там, където реката се влива в морето.
Какво послание има песента за вас?
Михаела: "Да танцуваш с дявола" е песен за забранената и невъзможна, но споделена любов, която не е изживяна докрай. Вечната борба между разума и чувствата. Разказва за моментите, в които "дяволчето" ти подшушва не толкова добри идеи и ти предлага изкушение, на което трудно можеш да устоиш. Това е послание, в което всеки би се припознал.
Случвало ли ви се е да танцувате с него?
Михаела: Ако дяволът е онова изкушение, което може да се появи под всякаква форма - материална или физическа, то със сигурност поне веднъж се е случвало и на двама ни. В противен случай не бихме могли да опишем въздействието му толкова силно и категорично, както в песента.
Смятате ли, че е възможно да откажем този танц, ако все пак "получим покана"?
Pavell: Разбира се, че е възможно. Нужна е само много силна вътрешна мотивация.
Какво вземате за себе си от съвместната работа? И от този проект специално.
Михаела: С Павел растем заедно в музиката - като автори, изпълнители, артисти и не на последно място, като приятели. Двамата имаме особено силна и уникална връзка в студиото.
Pavell: Щастлив съм, че направихме тази песен само двамата. Сори, Венцарски.
Цитирайки текста, проблем ли е в дадена връзка, когато другият мисли за теб така, както ти за него?
Pavell: Точно обратното. За здрава връзка това е необходимо условие.
Pavell, не можем да отречем, че ездата ти се получава много естествено във видеото. Хоби ли ти е или се наложи да тренираш специално за снимките?
Никога преди това видео не бях яздил. Поне не в галоп, което е истинско предизвикателство в сравнение с ход в тръст. Да яздиш в галоп е умение, изискващо много сила в краката, развито чувство за баланс и най-вече увереност, че знаеш какво правиш. За да се получат толкова добре кадрите във видеото ми се наложи да се упражнявам плътно два дни. Не звучи много, но повярвайте ми, дори само час езда за нетрениран човек е смазващо преживяване. После не можеш да се качиш по стълбите. (Смее се.) За да добия по-добра представа отидох и на конно състезание.
Въпреки всички усилия, в деня на снимките се случи единственото нещо, което не бяхме предвидили - морето! Конят никога не беше виждал море, не беше усещал пясък под краката си. Това го уплаши, изнерви и тотално отказа да изпълнява каквито и да е команди. Казах си, че всичко ще отиде по дяволите, но екипът беше така добър и разбран да остане втори ден и да дадем на животното време за адаптация. Усилията си заслужаваха, защото резултатът е повече от прекрасен.
Казваш, че филмът "Викингът" те е вдъхновил да напишеш текста. Има ли все пак доза истинска история в него?
"Викингът" ме вдъхнови да напиша музиката. Филмът ме срещна с величието на миналото. Бях избрал възможно най-късната прожекция, която приключи към 1:00 ч. след полунощ. В 2:00 ч. вече търсих най-внушителните барабани, с които разполагам в библиотеката си със звуци. Текстът е съвсем различен елемент. Киното, музиката, комиксите, картините - изкуството винаги е вдъхновявало изкуство, но за текста е необходим живият живот. Ако не е преживяно, не мога да го напиша. Та... не, няма "доза" истина. Всичко е истина!
ОЩЕ ОТ GRAZIA: ПЕТАТА СТИХИЯ? О, КАЗВА СЕ ДАРА ЕКИМОВА
Мише, стайлингът ти отново е нежен и много женствен. На кого разчита за него?
Стайлингът доверих отново на безкомпромисната Велина Павлова. Заедно с нея работихме и във видеото към "До безкрай". Този път заложихме на нежна, бяла и много хармонична визия, която е в пълна симбиоза с песента. Освен красива, се чувствах и много свободна. Не мога да пропусна да споделя, че обеците, които добавиха финалните щрихи, са ръчно изработени от Биби Копоева. Специални благодарности на целия екип, който се погрижи за мен и Павел.
В "До безкрай" обаче, а сега и тук, виждаме малко по-различна твоя страна. Това ли е посоката, която си задала за предстоящия ти втори албум?
Различна е, защото времето лети, а с времето и хората се променят. Още повече през годините, в които човек усъвършенства себе си като личност. Смятам, че промяната е естествен и много пълноценен процес. Вълнувам се за втория албум! Той е изцяло авторски, личен и много желан. По него работя с Ангел Дюлгеров, който освен много добър китарист и цигулар, е аранжор на цялата ми концертна програма с бенда. Нямам търпение да споделя музиката си с вас. Чувствам се уверена и готова за тази крачка.