Наръчник за употреба на сълзите

Изкуство е да се разплачеш, изглеждаш добре и осъзнаеш защо го правиш, не само пред камера.

31 август 2021

Текст: Тита Найденова Фотография: Profimedia

Ако в историята на киното се брояха пролетите сълзи на голям екран, течността със сигурност щеше да образува едно голямо солено езеро или едно малко море с цвят на акварел. Очевидно е, че и мъжете, и жените плачат толкова красиво, че не само седмото изкуство инвестира идеи, усилия и кино време, за да го сподели, но и много съвременни артисти създадоха цели проекти, вдъхновени от човешкото лице, изкривено от болка, радост, стенание или въздишка с аромат на сълза. Седмици след официалната премиера на голям екран, при това не къде да е, а в рамките на прочутия кинофестивал в Кан, филмът „Жените наистина плачат" добави голям щрих, почти със самурайски меч, своята интерпретация по темата. Режисьорките Мина Милева и Весела Казакова, които използват документалния тип снимане и изграждане на истории, в които винаги са втъкани лични спомени и преживявания, не оставят никого равнодушен пред срещата на две космически сили – жените и сълзите. Вдъхновени от тяхното филмово приключение, се опитахме да филтрираме най-интересното по темата в разнообразие от посоки и аспекти. Като например традиционните стаи в японски хотели, които се предоставят срещу заплащане само за да може да си поплачете на спокойствие. Сълзите и плачът като цяло имат терапевтичен ефект.

Според специалистите в „Психологическа работилница – „Дневник за теб и мен", които предлагат онлайн консултации, „независимо дали са от щастие или тъга, сълзите са най-ясният израз на нашите емоции. Емоции, които се материализират и излизат от душата, за да ги видят всички. А единственото, което се иска от нас, е да не ги спираме. Трябва да плачем поне веднъж седмично. Това е възможно най-добрият начин да се избавим от стреса (като не забравяме и за секса, разбира се), по-добър от смеха и съня. Плачът е един вид самозащита от стреса, която подобрява нашето психично здраве. Така че няма нищо лошо в това да ни избият нервите и да отидем да си поревем в тоалетната или пък да се разчувстваме малко повече на филма в киното. Но още по-важно е да се научим не просто да плачем, а да го правим с емоция. Според различни изследвания, когато просто ни се насълзят очите, без да имаме особена причина, сълзите ни съдържат само вода. Но ако се разплачем истински и дадем свобода на чувствата си, тогава се отделят и токсини и хормони. По този начин сълзите не само ни помагат да се преборим с натрупания стрес, но и детоксикират тялото. А черешката на тортата е, че плачът стимулира производството на хормона на щастието ендорфин. Затова не се чудете, че дори когато плачем, се чувстваме по-щастливи!

Терапевтичната функция на сълзите припомня и писателката Моника Хейс, във вестник „Гардиън", която оформя полезна схема на плача.

ОЩЕ ОТ GRAZIA: SOS СЪВЕТИ ПРИ СЛУЧАЙНА СРЕЩА С БИВШИЯ

НЕ КЪСАЙТЕ С МЪЖА ИЛИ МОМЧЕТО, КОЕТО НЕ КРИЕ СЪЛЗИТЕ СИ

Живеем в ново време, нали така?! Момчетата също плачат и когато това е найблизкото до вас същество, погледнете на това без тежестта на егото си. Силният пол ви е допуснал не само на раменете си, но и в най-съкровената си обител – чувствителността, което е голяма, голяма победа. Мотото „Големите мъже не плачат" стои добре само на страницата на книга или на голям екран, защото иначе бих се притеснила дали човекът срещу мен е искрен и не крие ли нещо. Не знам дали помните, или сте пропуснали един много красив фотографски проект на британската артистка и впоследствие кинорежисьор Сам ТейлърДжонсън, която събра каймака на Холивуд, разплака го, че и го засне. А то станаха едни красиви кадри, които поставят под съмнение веруюто на Уди Алън, че „мъжете преследват жените, за да си върнат реброто!". Може и така да е, но само ако можеха да плачат така красиво и филмово като Сам Рот или Гейбриъл Бърн например.

СПУСЪКЪТ СТЕ ВИЕ

Теоретично всеки един от нас знае кои са нещата, които провокират сълзи, и може да избегне темите, срещите и хората, които ги предизвикват. При мен обаче това е невъзможно, защото аз плача на всичко – животът е кратък и наситен с емоции и аз не им се опъвам. Но за да дам яснота колко ми е слаб ангелът, ще си призная, че най-често плача, когато видя възрастна двойка, хванати за ръце или целувайки се; на погребения и новина за смъртта на някого (тук сигурно ще се припознае всяка втора от вас); или когато си харесам най-сетне малката черна рокля, която предполагам, че ще ми стои като на секси котенце, а от пробната излиза палатка. В една дума – не пестя сълзите си в двете посоки – и от хубаво, и от лошо. Мъдрите хора казват, че е едно и също (но най-вероятно те не плачат.)

НЕ НА СРАМА

Наплачете се на воля и да не ви пука какво мисли колегата, съседът или съпругът, или съпругата ви – всеки плаче поне по няколко пъти в седмицата. Ако пък наистина се чувствате много засрамени, изберете стълбището или банята, където можете да имате минутка лично време и пространство, както и територия, на която да заличите следите.

ОЩЕ ОТ GRAZIA: СТРАДАМЕ ЛИ ОТ ЕКО ТРЕВОЖНОСТ?

СПЕЦИАЛНИ ЕФЕКТИ

Когато Мерил Стрийп трябва да пусне сълза на снимачната площадка, тя просто си напомня колко е важно това, което прави. По думите й доброто кино възпитава зрителя, а екранните персонажи помагат на хората да погледнат на реалните житейски ситуации под друг ъгъл и да разберат собствените си емоции. Сигурни сме, че същото е причината тези кадри да са толкова въздействащи – проектът на Сам Тейлър-Джонсън „Плачещите мъже".

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

X