Страдаме ли от еко тревожност?

Тази сравнително малко позната у нас емоция вече е напът да бъде призната като психично разстройство.

26 август 2021

Текст: Елка Влаховска Фотография: Profimedia, unsplash.com

Американската психологическа асоциация определя еко тревожността като „хроничен страх от унищожаване на света". Този тип безпокойство засяга хората, които са загрижени за промяната на климата и околната среда. Eко тревожността може да се изрази както под формата на обикновен вид притеснение, така и като натрапчиви мисли, а може дори да достигне до панически атаки и фобии. Според проучване на учени от Йейлския университет сред жителите на САЩ 69% от американците наистина са загрижени за изменението на климата, а 29% са „много разтревожени" заради глобалното затопляне. В същото време 51% от анкетираните твърдят, че се чувстват безпомощни в тази ситуация, а от тях 14% са уверени, че „е късно да се направи нещо по въпроса". В Европа се притесняват не по-малко за екологията. Почти 70% от британците се страхуват да не останат без чиста питейна вода и очакват незабавни действия от правителството за прекратяване на глобалното затопляне. Във Франция този проблем притеснява 85% от населението. Според данните на едно от най-мащабните социологически проучвания в ЕС през последните години българите също показват тревога за състоянието на климата, но в същото време не вярват, че личното им поведение може да има положителен ефект. Това е мнението на 68% от българите на възраст 15-29 години, както и на 60% от тези на възраст 30-64 години.

Страдаме ли от еко тревожност?

Психотерапевтите отбелязват, че редовното напомняне за кризата в околната среда кара някои хора да се чувстват безполезни на фона на такъв глобален проблем и те се отказват да предприемат макар и минимални действия. Например мнозина не сортират боклук, защото смятат подобни усилия за нищожни на фона на мащаба на трагедията. В тях се настанява за постоянно чувството на униние или апатия, а това може да попречи дори за нормалното функциониране в ежедневните дейности.

Тези, които се притесняват от подобни чувства, трябва да признаят наличието на потиснатите емоции и да разберат, че не са сами в този проблем и не само те мислят за него. Съветът на професионалистите към особено чувствителните хора е да се предпазват съзнателно от негативните екологични новини. И ако човек не просто изпитва празен страх, но наистина прави нещо за планетата и осъзнава, че не само той се интересува от екологичните промени, ще му бъде много по-лесно да се справи с фобията си.

57

КАК МОЖЕ РЕАЛНО КЛИМАТЪТ ДА ПОВЛИЯЕ НА ХОРАТА?

Известно е, че резките промени във времето и топлинните вълни, които са нетипични за региона на пребиваване, причиняват неразположения и водят до стрес. Но скорошни изследвания сочат, че последствията може да бъдат много по-сериозни. Ненормалната топлина засяга мозъка на човека и може да увреди невротрансмитерите, които са отговорни за регулирането на емоциите. Прекомерната топлина увеличава и производството на тестостерон, което може да предизвика неконтролирана агресия. Екстремните промени в климата са също особено вредни за хора с посттравматично стресово разстройство и депресия. 

57

КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ?

Вероятно всички ще се съгласят, че изнемогването от тревожност и треперенето от страх са напълно непродуктивни. Но енергичната активност (например протестите) също е безполезна, ако няма смислен подход към проблема. Психолозите твърдят, че на първо място е важно да осъзнаете безпокойството си и да преработите негативните мисли в нещо положително. Ефективен начин за справяне с тревожността е да замените негативните мисли с конструктивни такива. Не се паникьосвайте поради факта, че не можете сами да спасите ледниците от топене или да защитите всички застрашени животни. Вместо това можете да се опитате да помогнете на околната среда според своите възможности. Спокойните и информирани действия са един от най-ефективните механизми за преодоляване на екологичното безпокойство.

Ако тревожността е причинена от натрапчиви картини за апокалиптично бъдеще, а те нямат пряка връзка с настоящето, тези чувства са ирационални. Много е вероятно подобни емоции да бъдат свързани с несъзнателни и потиснати страхове на самия човек или с изчерпването на ресурсите на организма му да се адаптира към стресова среда от друг характер, твърдят психолозите.

Според руския психиатър Андрей Радченко, базиран в Париж, агресивната пропаганда за грижа към околната среда може сериозно да засегне психиката на по-чувствителните хора. Според него всяко социално взаимодействие оказва психологически ефект и всеки контакт може да се нарече „манипулация". Въпреки нарастващата популярност на колективното екологично мислене не е изключено някои послания да имат повече търговски ориентиран характер, като призива да се купува храна, отношението в какви къщи трябва да се живее, какво облекло трябва да се носи. Той не изключва и факта, че това може да бъде чиста маркетингова политика, която обслужва определени финансови интереси, но въздейства по един или друг начин върху психичното състояние на здравия човек, превръщайки го в потенциална жертва на неврозата.

57

Случвало ли ви се е някога да гледате как някой изхвърля пластмасова бутилка и да визуализирате, че тя ще бъде на сметището завинаги? Или да сте разговаряли с хора, които обмислят да нямат деца, защото не знаят каква ще бъде планетата след 50 години? Това са крайни състояния, които едва ли отговарят на все по-нарастващата активност на населението от различни страни по отношение на подобряване на климатичните условия. Еко тревожността, като всеки психичен проблем, би могла да бъде преработена в позитивна нагласа към живота и така реално да допринесе за решаването на проблемите със застрашените океани, изчезващите животни, глобалното затопляне. Спокойното вникване в начините, по които човек може да превърне това безпокойство в желание за вдъхновено действие, е ключов момент. Защото нека бъдем честни - всички ние трябва да предприемем действия за прилагане на глобалните промени - и то бързо.

Джема Финч, съосновател на платформата за отговорна консумация и устойчиво развитие Stories Behind Things, дава някои полезни препоръки как да избегнем опасността да изпаднем в емоционална тревожност по отношение на климата, като в същото време се справяме с тези чувства, превръщайки ги в позитивна енергия за действие.

57

ПЕТТЕ ОСНОВНИ СЪВЕТА НА ДЖЕМА

Занимавайте се с решения, а не със статистика. Всички трябва да знаем фактите, които четем в заглавията. Аз обаче не вярвам, че тези плашещи числа ще повлияят на обикновения индивид да направи положителни постепенни промени в ежедневието си, за да създаде по-добър свят. Ангажирането с онлайн общности и приятели, които искат да направят положителна промяна, може да бъде чудесно място за начало. Например организиране на почистване на плаж или парк през уикенда. Разберете, че въпросът не е „всичко или нищо". Не е нужно да се занимавате с глобалния проблем за решаването на климатичните промени от името на всички хора на планетата. Не забравяйте, че сте един индивид и можете да направите положителна промяна с начина, по който живеете живота си, дори чрез малките корекции в ежедневието си. Изберете проблем, който е най-важен за вас, и правете малки стъпки напред - независимо дали той е свързан с правата на жените, замърсяването с пластмасови отпадъци, хуманното отношение към животните или правата на работниците в бедните страни по света.

Използвайте каналите на социалните медии, за да заявите гласа и позицията си. Информирайте и обучавайте приятелите си за това, което се случва в глобалния климатичен пейзаж. Влиянието не трябва да се осъществява само онлайн, опитайте да проведете разговори по важни за вас проблеми като климатичните промени и устойчивостта, може да научите от събеседниците си много нови неща, а и да се превърнете в съмишленици по определени теми.

Практикувайте „сляп оптимизъм". Без значение какви лоши новини се съобщават в медиите, винаги вярвайте, че има начин положението да се оправи. Опитайте се да си представите по-здрава планета и винаги се връщайте към този образ, когато се чувствате претоварени. Знайте, че всичко е взаимносвързано. Само след като осъзнаем тази почти поетична особеност на света, едва тогава можем да разберем как индивидуалната осмислена промяна може да създаде могъща енергия за добро.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA