Фотография: Личен архив
За трета поредна година GRAZIA представя своя специален проект – GRAZIA Mother & Kids Awards, който е посветен на едни от най-важните етапи в живота на всяка жена – бременността и майчинството. Този проект цели да отбележи постиженията на компаниите и продуктите, които подпомагат майките, бебетата и малките деца по пътя на тяхното развитие и благополучие.
Журито на наградите включва изтъкнати специалисти в областта на педиатрията, здравеопазването и инфлуенсъри с експертиза в грижите за майки и деца. Днес представяме поредният член на журито - д-р Теа Александрова.
Д-р Теа Александрова е педиатър в Детско спешно отделение и създател на профила @mamadoc.bg. По време на пандемията тя започва да споделя достъпна и надеждна медицинска информация за родители. Вярва, че информираността е най-добрият щит срещу паниката и че природата и движението са най-добрата профилактика за деца и възрастни.
Много родители ви познават като mamadoc в социалните мрежи. Защо решихте да създадете този профил? Каква беше първоначалната Ви мисия и промени ли се тя с времето?
Създадох профила в началото на КОВИД пандемията, когато хората се страхуваха да ходят на лекар, поради риск от заразяване. Тогава работех вече от около две години в спешното и бях забелязала, че повечето родители търсят помощ за децата си при нас по едни и същи причини - температура, кашлица, повръщане и т.н. - все състояния, които не са животозастрашаващи и "спешни" (в прекия смисъл на думата). Повтарях поне по 20 пъти на ден едни и същи препоръки и насоки. Затова - реших да направя профил, в които да споделям същите препоръки, които споделям лично на пациентите в спешното, с надеждата да достигне до повече хора и да спести на някого излишна паника и излишно посещение в спешното.
Кръстих го МАМАДОК, защото вярвам, че всъщност майките са истинските "доктори" на своите деца и основните, които ежедневно носят отговорност и се грижат за здравето на децата. Ролята на нас педиатрите е да ги обучим и да им дадем нужните "инструменти", с които те да се справят сами съвсем успешно и без напрежение с различни остро настъпили състояния в здравето на децата им.
Шест години по-късно мисията на профила все още е такава - да информира с научно-потвърдени факти, да дава актуални международни препоръки, да внася спокойствие и увереност у родителите. На моменти споделям и елементи и от личния ми живот, но много се колебая дали е интересно за аудиторията, защото в крайна сметка аз съм един обикновен човек. Засега получавам добра обратна връзка и за такъв тип съдържание, така че може в бъдещето да споделям и повече лични неща.
Вие работите в Детско спешно отделение. Кои са най-честите проблеми, с които се сблъсквате?
Липсата на достатъчно информираност у родителите, което често води до паника и необмислени решения. Изправени пред някое остро настъпило здравословно състояние при децата си, при липса на подготовка как да реагират, често родителите се чувстват безпомощни и това води до много напрежение, което рефлектира и върху детето. Липсва информация дори за най-елементарното решение като това къде да потърсят медицинска помощ родителите извън работното време на техния общопрактикуващ лекар (ОПЛ). Това води до претрупване на болниците и спешните отделения със случаи, които не се нуждаят непременно от спешна помощ. От там следва и голямо време за изкачване, напрежение у родилите, умора у децата и най-лошото - това е опасно за децата, които са в тежко или критично състояние, чиято грижа се забавя, поради това струване в спешното. Съществува механизъм, чрез който да се приоритизират тези пациенти, но често широката аудитория не разбира това и стават конфлитки.
Как успявате да намерите баланс между изтощителните дежурства като педиатър, личния живот и ангажимента към аудиторията Ви в социалните мрежи?
Определено не е лесно. Имала съм и моменти на "бърнаут", защото в медицината е много лесно да се вглъбиш и да я превърнеш в целия ти живот и ежедневие. Сериозен катаклизъм в личен план ме накара да преосмисля приоритетите си и започнах да взимам осъзнати и активни решения, така че да съхраня себе си и близките си. По отношение на ангажимента към социалните мрежи - рядко го чувствам като натоварване, понеже се вдъхновявам от случаи от практиката и го намирам за много смислено и често "по-благодарно" от клиничната ми работа. Изготвянето на съдържание, макар и отговорно и времеемко, сравнено с работата в спешното, е наистина приятно и дори забавно и разпускащо. За жалост, когато натовареността в болницата е по-голяма и се заредят серия от тежки дежурства, понякога е трудно да намеря мотивация и ментално пространство да снимам отново на медицински теми, затова не мога да съм толкова постоянна в публикациите, колкото бих искала.
Какво Ви накара да изберете педиатрията и спешната медицина, сфера, която изисква бързи решения и здрава психика?
Всъщност исках да се занимавам с деца още преди да искам да бъда лекар. Исках да бъда учителка, детегледачка, майка… впоследствие науката Медицина страшно много ме грабна със своята последователност и логика. Така от самосебе си решението за професия беше "педиатрия". А по отношение на спешното - то избра мен, колкото и клиширано да звучи. Възможността да работя в спешна болница и да специализирам педиатрия просто ми се представиха в момент, в който бях на сериозен кръстопът в професионален план. Не съжалявам изобщо, динамичната работа определено отговаря на характера ми, изключително много се научава като млад лекар в такава обстановка, както и станах много по-силна като човек. Научих се да не бягам от конфликт, да отстоявам повече себе си и пациентите си.
Вие често говорите, че природата и движението като най-добра профилактика. Какви практични съвети бихте дали на родителите през зимния сезон?
На първо място - да не се страхуват от студеното време и по-ниските температури. Няма лошо време, има неподходящо облекло. Закаляването на по-ниски температури укрепва общото здраве и имунитета на детето. Разходката навън дори в студените месеци е в пъти по-здравословно от занимания на закрито, където особено през зимата върлуват безброй респираторни вируси. Не ми харесва, че моловете са пълни през зимата, а по парковете рядко се виждат малки деца да играят.
Имате ли усещането, че благодарение на профила Ви родителите идват по-подготвени и по-спокойни в спешното отделение?
Приятно изненадана съм от положителната обратна връзка, която получавам за дейността ми в социалните мрежи от родителите. Случвало ми се е много пъти да ме спре майка на улицата или в парка или дори на летището, за да ми благодари и да ме поздрави за това, което правя в социалните мрежи. Честно казано това не се е случвало с пациенти, които съм лекувала физически. Просто успявам да достигна до много повече хора чрез социалните мрежи.
Всъщност, както казах моята цел е да спестя на родителите стреса от това да посещават спешното излишно и да са подготвени да справят още преди да се наложи да пристъпят към спешното.
Иначе в спешното се случва родители да влязат и да кажат "ох Слава Богу, че сте Вие" - смешно ми става, но предполагам е окуражаващо да видиш насреща в такъв момент познато лице.
Къде е границата между полезния съвет онлайн и необходимостта от личен преглед?
Видеата, които качвам са общо информативни и съдържат препоръки за най-общия случай. Винаги натъртвам кои са червените флагове, при които е нужно да се търси лекарска помощ.
По принцип съм привърженик на "онлайн консултациите", тъй като смятам, че могат да спестят много време и притеснение у родителите особено в първите моменти от боледуването на детето - за първоначални насоки и напътствия. НО! Това трябва да се случва в съответните официални платформи за извършване на медицински онлайн консултации, където средата е контролирана, лицата, от които се търсят съвети са потвърдени медицински лица, пази се архив, не се губят съобщенията и комуникацията е формална. При нужда от физически преглед, винаги лекаря отсреща може да прецени дали състоянието е подходящо за онлайн консултация или не.
Несериозно е да се изпращат лични съобщения с конкретни медицински казуси в социалните мрежи на лекари по всяко време на денонощието и родителите да разчитат да получат адекватен и пълноценен отговор. Аз не бих искала да получа насоки за здравословното ми състояние от човек, който е извън работно време, вероятно разсеян с други неща и едва ли може да ми отдели неповече от 1 минута да отговори.
Случвало се е дори да получавам снимки на интимни части на дете с молба за съвет на лично съобщение в социалните мрежи - без родителите да са сигурни, че насреща наистина стои лекар и кой изобщо има достъп до тези снимки…
Кое е най-важното, което искате всяко семейство да знае за детското здраве?
Децата са много по-силни, отколкото си мислите. Здравото дете има нужда от здравословна и спокойна семейна среда, физическа актвиност, чист въздух, достатъчно сън и достъп до разнообразна храна много повече, от която и да е добавка или лекарство. От родителите се изисква да бъдат последователни и търпеливи в изграждането на здравословни навици у детето, които ще са му модел за цял живот. Следването на препоръки е важно, но винаги трябва да е съотнесено и с вътрешното чувство на родителите, индивидуалния отговор на детето и не на всяка цена.
Кои грешки най-често виждате при избора на продукти за деца – било то медицински изделия, козметика или добавки?
Не бих го нарекла "грешка", защото в отглеждането на деца няма "правилно" и "грешно" - всеки родител прави максимума според възможностите си и нуждите на своето дете. Именно когато говорим за избор на продукти за децата считам, че родителите твърде много се стремят да придържат към строги правила, наложени от външни източници, взират се твърде много в детайлите и считат, че по-скъпото означава по-доброто, което води да свръх консумация и презапасяване. Истината е че най-добрият продукт е този, които се понася най-добре от вашето дете и осигурява максимален комфорт на детето и семейството като цяло - което в повечето случаи е строго индивидуално.
