Фотография: Личен архив
За трета поредна година GRAZIA представя своя специален проект – GRAZIA Mother & Kids Awards, който е посветен на едни от най-важните етапи в живота на всяка жена – бременността и майчинството. Този проект цели да отбележи постиженията на компаниите и продуктите, които подпомагат майките, бебетата и малките деца по пътя на тяхното развитие и благополучие.
Журито на наградите включва изтъкнати специалисти в областта на педиатрията, здравеопазването и инфлуенсъри с експертиза в грижите за майки и деца. Днес представяме поредният член на журито - Наталия Кирилова.
Наталия Кирилова е комуникационен и проектен мениджър с дългогодишен опит в управлението на медийни проекти, кампании в обществена полза и стратегическо онлайн позициониране. Работи в активно партньорство с бизнес и неправителствени организации. Наталия е председател на Сдружение "Големите и малките", което разработва различни проекти в сферата на детското здравеопазване, образование, изкуство и екология. В основата на нейната работа стои убеждението, че ние, възрастните, трябва да осигурим на децата подкрепяща среда, която развива техния потенциал, насърчава талантите им и ги превръща в активни и ангажирани млади хора.
Разкажете ни малко повече за вашата работа. Какво Ви мотивира да насочите професионалния си път към каузи, свързани с децата?
Професионалният ми път започна в редакцията на списание Родители, където имах възможност да работя по теми, свързани с образованието на децата, тяхното развитие и семейната среда. През 2010 г. създадохме платформата и изданието Здраво дете, с фокус върху здравето и цялостното развитие на децата.
Работата ми с педиатри, детски лекари и други експерти ми позволи да надградя тази мисия и да подкрепям каузи, свързани с детското здраве, чрез достоверна информация и инициативи, които обединяват специалисти и родители. За мен мотивацията винаги е била ясна – информираният родител взема по-добри решения, а това пряко влияе върху живота на едно дете. Работата с каузи, свързани с децата, не е просто професионален избор, а и моята лична отговорност към бъдещето.
Кои са основните приоритети и проекти, по които работи сдружението "Големите и малките" в момента?
През 2022 г. създадохме сдружението Големите и малките с ясната идея да обединим експерти, родители и институции около реални и устойчиви решения в сферата на детското здраве и образование. Организацията обединява дългогодишния професионален опит на учредителите си и се ръководи от принципа, че най-добрият интерес на детето и защитата на неговите права са водещи във всяка наша дейност, включително в образователни и здравни инициативи.
Основните ни приоритети са:
• достъп до достоверна информация и превенция в детското здравеопазване
• подкрепа за психичното здраве на децата
• инициативи, насърчаващи здравословни навици още от ранна възраст
• образователни кампании за родители и специалисти
• създаване на сигурна, подкрепяща и приобщаваща среда за всички деца, в която техният глас и мнение се уважават и могат да участват активно в дейностите, които ги засягат.
Работим както по информационни проекти, така и по инициативи, които свързват различните страни – лекари, психолози, педагози и семейства, с акцент върху координиран диалог и съвместни решения. Основната ни цел е да изградим култура на доверена и открита комуникация между експертите и родителите, защото вярваме, че това е основата за устойчиво детско здраве и качествено образование.
Какви са най-големите предизвикателства при реализирането на проекти в сферата на детското здравеопазване и образование?
Едно от основните предизвикателства е липсата на достатъчно координация между различните системи – здравеопазване, образование и социални услуги. Често добрите идеи срещат административни и структурни бариери.
Друг сериозен проблем е недостигът на ресурси – както финансови, така и човешки. В същото време темите за превенция и психично здраве все още не получават достатъчно системна подкрепа, въпреки че именно те имат най-дългосрочен ефект.
Какво според вас липсва на здавеопазването, що се отнася до грижата за детското здраве?
Липсва по-силен фокус върху превенцията и ранната диагностика. Често системата реагира, когато проблемът вече е налице, вместо да инвестира в информираност, проследяване и навременна подкрепа. А именно превенцията е тази, която спестява както здравни усложнения, така и сериозни разходи в бъдеще.
Необходимо е и повече време за комуникация между лекар и родител – доверието се изгражда чрез разговор, а той е ключов за правилните решения. Родителят има нужда не само от медицинско становище, но и от ясно обяснение, насока и усещане за партньорство.
В същото време е изключително важно да има цялостна, последователна политика и ясна „здравна карта" на системата, която да гарантира равен достъп до качествено и безплатно детско здравеопазване във всички региони. Защото е парадоксално и тревожно, когато установим, че колкото по-уязвими и финансово затруднени са децата, толкова по-скъпо им струва реалният достъп до грижа – било чрез доплащания, пътуване до друг град или липса на специалисти на място.
Детското здраве не бива да зависи от пощенския код или от дохода на родителите. То трябва да бъде гарантирано право и приоритет на всяка устойчива обществена политика.
А на образованието?
Може би е важно още в самото начало да си отговорим на един фундаментален въпрос – какво искаме да знае и да умее едно дете, когато завърши образованието си? Само факти и формули или и способност да мисли критично, да работи в екип, да комуникира, да се адаптира и да се грижи за себе си и за другите? Ако поставим този въпрос в центъра на системата, решенията ще започнат да изглеждат различно.
Би било прекрасно, ако всички училища предоставят равностойно и високо качество на образование. Това би намалило напрежението сред родителите и стремежа децата да бъдат премествани от едно училище в друго в търсене на „по-добра" среда. Когато доверието в системата е стабилно и стандартът е устойчив навсякъде, натискът върху децата също намалява. Тогава фокусът може да се измести от конкуренцията към развитието – от сравняването към подкрепата на индивидуалния потенциал на всяко дете и към изграждането на уверени, мислещи и устойчиви личности.
Какво е необходимо на едно дете, за да порасне успешен човек?
На първо място – сигурност и безусловна подкрепа. Детето трябва да знае, че е обичано и приемано. Освен това са важни ясните граници, възможността да греши и да се учи от грешките си, както и насърчаването на любопитството.
Успехът не е само академично постижение – той е способността да бъдеш адаптивен, устойчив и уверен в себе си.
Как родителите могат да изградят здравословни навици у децата още от най-ранна възраст?
Най-силният инструмент във възпитанието на здравословни навици е личният пример. Децата естествено копират поведението на възрастните – ако здравословното хранене, движението, добрият режим на сън и емоционалната грижа са част от ежедневната семейна култура, те се превръщат в естествен модел, а не в наложено правило. Последователността е по-важна от строгостта – малките, устойчиви стъпки, повтаряни всеки ден, дават най-добър и дългосрочен резултат.
Но освен примера, изключително важно е и обяснението „защо". Децата приемат правилата много по-лесно, когато разбират техния смисъл. Когато комуникацията е съобразена с възрастта и е изпълнена с уважение, тя изгражда осъзнатост, а не просто подчинение. Така навиците не се възприемат като ограничения, а като естествен избор и грижа за себе си.
Според Вас достатъчно ли се говори за психичното здраве на децата?
Темата започва да получава повече внимание, но все още не е достатъчно интегрирана в ежедневната практика – както в училище, така и в здравната система. Психичното здраве трябва да се разглежда като неразделна част от цялостното здраве, а не като второстепенна тема.
Как според Вас се възпитава увереност и устойчивост у децата?
Увереността се възпитава чрез подкрепа, но не и чрез свръхзащита. Когато детето има възможност да се изправя пред предизвикателства, да поема отговорност и да вижда резултатите от собствените си усилия, постепенно се изгражда вътрешна стабилност и вяра в себе си.
Спортът е изключително ценен в този процес. Той не е само физическа активност, а естествена среда за учене – детето усвоява правилата на играта, развива дисциплина, работа в екип и уважение към другите. На терена то се учи както да побеждава достойно, така и да губи с приемане. Именно преживяването на загубата, подкрепено от разбиращи възрастни, изгражда устойчивост и умение да продължиш напред.
Много важно е и как ние, като родители, реагираме на неуспехите. Когато ги приемаме като естествена част от процеса на учене, а не като провал, даваме на децата най-ценния урок – че стойността им не зависи от резултата, а от усилието, постоянството и смелостта да опитват отново.
Как родителите могат да помогнат на децата си да открият и развият талантите си?
Като наблюдават и слушат внимателно. Талантът често се проявява като естествен интерес и радост от определена дейност. Вместо да налагаме очаквания, е важно да създаваме възможности за пробване, експериментиране и откриване на различни посоки.
Подкрепата и посвещаването на семейството в интересите на детето са най-силният стимул за неговото развитие. Когато родителите не просто насърчават, а присъстват – интересуват се, задават въпроси, участват, споделят – детето усеща, че това, което прави, има стойност. То трябва да знае и да разбира, че семейството му е до него – както в успехите, така и в колебанията.
Подкрепата, а не натискът, е това, което превръща потенциала в реално развитие. Когато детето се чувства сигурно и прието, то има смелостта да опитва, да греши и да израства.
