Родена на 25 април 1962 г. в град Бургас, Петя Дубарова започва да пише стихове още от най-ранна детска възраст. Нейните първи публикации са във вестниците „Септемврийче" и „Народна младеж", в списанията „Родна реч" и „Младеж".
Талантът се ражда не с времето, а още с идването на човека на бял свят. Той е в първото проплакване на детето, в детските години, в които осъзнаваш, че носиш в себе си нещо повече от връстниците си, той е сянката, която те преследва неотлъчно, ако си го загърбил в търсене на препитание. Талантът клокочи, извира. Трябва да му посветим много от времето и труда си, за да заживее пълноценен живот, да заблести и да се превърне в контрапункт на всеобщата апатия.
Трябва да помним българските творци, тъй както вдишваме въздуха. Имаме вопиюща нужда от тях, докато не сме пропаднали окончателно в сивото гърло на бездуховността.
Отбелязваме рождения ден на Петя Дубарова, която не успя да навърши дори 18, със стихотворението „Невинна като детско своеволие...”
На баща ми
