На диктатора с любов

Лидия Делирадева 26 септември 2019

Кларета Петачи е най-известната любовница в историята на Италия. Сред многобройните „серийни" любовници на италианския диктатор Мусолини, Кларета е единствената му постоянна фаворитка. Тя е разстреляна заедно с него и обкръжението му. Цялата история на връзката им е запечатана в нейните подробни дневници. Кларета ги води до самия финал през 1945 година. Това е интимна хроника на личния живот на основателя на фашизма. Въпреки това, само част от записките (до 1939 г.) са достъпни за читателите. Другите дневници остават засекретени и, независимо от закона в Италия, според който печатът „държавна тайна" се премахва от всички документи след 30 години, дневниците на Петачи са тайни за всички. Според изследователите и историците, причината за това е, че Кларета Петачи е била не само любовница на диктатора, но и английска шпионка - посредник между Мусолини и Чърчил, които водели тайни преговори. Експертите казват, че да се публикува съдържанието на преговорите означава да се нанесе удар върху установената репутация на Чърчил и да се създадат сериозни проблеми в отношенията между Италия и Англия. За нашите очи вероятно завинаги ще останат в тайна много от пикантните подробности, които Кларета е записвала. Иска ли историческата истина жертви? Впрочем, преценете сами, като прочетете част от записките, които Кларета Петачи - двадесетгодишната дъщеря на ватиканския лекар Франческо Саверио - започва да води, след като през април 1932 г. се среща с Бенито Мусолини.

На диктатора с любов

Кларета Петачи

1932 г. Страстната обожателка

Те се срещат съвсем случайно, на пътя Виа дел Маре. Колата на семейство Петачи се управлява от личния им шофьор, а вътре седят Кларетта, сестра ù Мириам и майка им Джузепина. Автомобилът им изпреварва колата на Дучето, която той кара сам. Кларета разпознава Мусолини и извиква на шофьора: „Настигни го!". Четиридесет и девет годишният диктатор, който остава поразен от този ентусиазъм, отбива встрани и слиза от колата. Кларета се втурва към него и се представя. На тази дата се появяват първите ù записки: „Остия, 24 април ... Той за първи път ме заговори. Треперех, въпреки че не беше студено. О, това е прекрасен момент, незабравима перла в живота ми. Като усмивка на слънце по време на буря...”

Кларета моли Мусолини за среща. Той се съгласява и няколко дни по-късно я води в Палацо Венеция. Заинтригуван от плама на младата си обожателка, той прави разследвания за нея и нейното семейство. А Кларета веднага започва да го моли за нови срещи, затрупвайки го с бележки и писма: „Ваше превъзходителство! Аз съм натрапчива, знам, но след няколко дни ще трябва да напусна Рим, а преди това много бих искала да посетя отново ВП (Ваше превъзходителство.) Мога ли да разчитам на такава огромна услуга? С благодарност и обожание, Кларета Петачи. Рим”.

Тя пази копия от всички бележки до Мусолини и записва съдържанието на всички телефонни разговори, когато Дучето започва да ù се обажда вкъщи.

10 ноември 1932 г. 19.30 часа

К.: Да, знаете ли, когато телефонът иззвъня, изведнъж трепнах и почувствах, че точно вие се обаждате.

М.: Е, добре, сега си доволна...

К.: О, да, много, много доволна, но искам нещо повече.

М.: Не искай твърде много. Нали се надяваше, че ще се обадя тази вечер.

К.: О, да, надявах се, чаках с нетърпение, но се страхувах да се надявам.

М.: Значи, все пак си чакала.

К.: О, да, знаете ли, два месеца не се отделях от телефона и все се надявах, и ето че...

 

12 ноември 1932 г.

„Ваше превъзходителство, наистина ли бележката ми върху синя хартия се е изгубила в тези светли дни на триумф?.. Не смея да Ви попитам отново, сърцето ми примира от вълнение, от огромно вълнение, Ваше превъзходителство, и ако не беше голямото ми желание да Ви видя отново и спомените за Вашата невероятна доброта, не бих посмяла... В крайна сметка, аз съм толкова незначителна… Вие, Ваше превъзходителство, сте толкова велик, бихте ли намерили поне малко време за мен? Това ще ме направи безкрайно щастлива. Душата ми трепти от надежда и дълбока благодарност, а междувременно Ви изпращам, Ваше превъзходителство, най-нежните ми поздрави и наистина очаквам отговора Ви."

15 декември 1932 г. Предложението

Кларета Петачи

Кларета описва срещата си с Мусолини в Палацо Венеция. Тя го моли за препоръки за баща си и за годеника си, но Мусолини отказва. Тогава тя се предложи като шпионка („информатор"), но той я разубеждава.

К.: Разбирате ли, страхувам се да наговоря глупости. Вие сте толкова умен и просто се страхувам, че ще ми се смеете като на дете.

М.: Е, не, никога не бих. Жалко, че не ми се доверяваш. Дори да е нещо ужасно, сподели го с мен.

К.: Как да го кажа ... Например Наполеон е имал доверени лица...

М.: Разбрах. Да наблюдаваш и да бъдеш незабележима, да говориш малко и да слушаш много, да мълчиш в точното време и след това точно да предадеш думите на другите и да се опиташ никога да не се разкриваш и разобличаваш. Това е опасен живот, пълен с жертви. Ти би могла да го водиш перфектно, имаш всичко необходимо за това. Но не те съветвам.

К.: Защо?

М.: Защото това означава напълно да промениш начина си на живот. А ти си свикнала с нещо съвсем различно. Все още си дете и не можеш да промениш толкова решително живота си.

К.: Как така да си променя живота?

М.: Това е напълно различен живот от този, с който си свикнала, живот, който непрекъснато се движи, понякога е драматичен и човек, който веднъж е поел по този път, трябва да разбере, че вече не може да го напусне. Чувстваш ли се способна на това? Все още си просто момиче. Или не? Да, имаш много мисли в главата си, но всички те се въртят, подскачат, без наистина да се спират на нещо смислено. Искаш всичко и нищо. Когато ти се оформи някаква сериозна идея, ясна, прецизна, ела при мен. Достатъчно е само да каже: „Искам да се занимавам с това" и аз ще уредя всичко.

К.: А такива информатори могат ли да се женят?

М.: Разбира се, защо не, това дори им помага...

К.: И те могат ли да бъдат верни... или по необходимост?..

М.: О, не! Това не, Клара, никога не бих ти предложил такава низост, толкова вулгарно нещо, дори не бих те оставил да говориш на такава тема. Уважавам те твърде много, за да предложа такова срамно занимание. Не! Да спиш с други мъже... Никога, Клара! Запомни добре, никога не бих ти казал нищо, ако нещата стояха така. Това е съвсем различен въпрос. Да си легнеш с мъж е възможно само в най-крайния случай, в случай на война например, когато правителството изисква да получи най-ценната и важна информация. Но това рядко се случва и тогава трябва да затвориш очи и да го направиш за родината си. Вярно е, че това почти никога не се случва. Помисли внимателно дали си готова да промениш живота си и тогава ми кажи. А сега вече е късно, трябва да се върнеш у дома, иначе ще ти се карам.

 

1933 г.

Кларета, както и преди, пише бележки на Мусолини, той ù се обажда, те отново се срещат в Палацо Венеция; тези срещи са целомъдрени и мимолетни (траят само четвърт час), но наситени. Той по бащински се интересува от всички проблеми на момичето, но тя, без да се замисля, го изпълва с хиляди молби за помощ за нейните баща, брат и годеник. А през юни 1934 г. Кларетта се венчава за лейтенант Рикардо Федеричи в римската катедрала „Свети Марк", разположена недалеч от Палацо Венеция.

К.: Знаете ли, успехи постигат само онези, които.., не мога да изрека такова нещо, това е твърде груба дума за момиче. Като цяло тези, които забавляват висшестоящите по различни начини.

М.: Е, сега тя плаче. Знаеш ли, странна си... Защо плачеш? Какво става с теб? Влюбена ли си в мен? И какво откри в мен? Кажи ми какво си намерила в мен, луда ли си, глупачке?!

К.: Обичам Ви.

М.: Обичай по-добре годеника си.

К.: Обичам Ви и...

М.: Обичаш ме? Мен? Ама че работа. Та аз съм старец. Обичай по-добре твоя Рикардо, живей спокойно.

 

1936 г. Любов и презрение

Това е повратен момент не само в отношенията на Кларета и Бенито, но и в историята на фашизма. Режимът по това време достига максималната си обществена подкрепа. На 6 май, във връзка със завладяването на Етиопия, Мусолини провъзгласява възраждането на Римската империя. А през следващите седмици Кларета става негова любовница. Петачи все още е омъжена за лейтенант Федеричи, но бракът им е на прага на крах. След като преспива с диктатора, Клара му пише на 31 май: „С всеки ден те обичам все повече и повече, къпя се в божествената атмосфера на твоята любов и не мога да си представя, че той се докосва до мен". А на 19 юни добавя: „Съпругът ми е човек, когото като че ли мразя или презирам, тъй като присъствието му ми пречи да се втурна към теб." През юли Федеричи се съгласява на развод. Сега Кларета може напълно да се посвети на своя Бенито. Клара минава на любовното „ти” в разговорите си с него.

5 септември 1936 г. Дучето и тълпата

Мусолини

Бенито Мусолини държи реч

„Намирам се наблизо, докато той говори пред публика, и се навеждам през прозореца. Площадът е изпълнен с обезумяла тълпа - възрастни и деца. Той е спокоен и велик. Той се появи четири пъти, а на третия път произнесе кратка реч. Тълпата не се разпръсна петнадесет минути след края на речта му, а след това все пак се разотиде... Той съжали, че не е бил предупреден, иначе щеше да изнесе речта си не на площад „Сиена”, а на терасата. Той повтори това няколко пъти, наричайки себе си „банален". Два пъти той нервно позвъни на Алфиери, но не го намери. Тогава той разговаря с Чиано, когото упрекна за изненадата, за която не беше предупреден, но беше ясно, че дълбоко в душата си е доволен от тази прекрасна проява на солидарност. Между излизанията си пред множеството, той отиваше до прозореца, зад който се криех, дръпваше завесите и дълго разговаряше с мен. Ръцете му бяха студени. Периодично се разхождаше между прозореца и масата и мислеше на глас. Той решаваше дали да излезе пред хората още веднъж или не. Не мога и не съумявам да преценя състоянието на духа му в този момент, той е твърде велик във всичко. Разговаряйки с мен за децата, той каза: „Децата и техните майки са нещастни, те трябва да стоят прави твърде дълго. Те са ангели, а стоят тук от три часа... Те имат нужда от нещо, разбираш ли! Веднъж тук се бяха събрали стотици деца, няколко часа стояха неподвижно под прозорците и един мъж продължаваше да говори, да говори, изобщо не можеше да спре. Тогава, забелязвайки, че децата престъпват от крак на крак, аз го прекъснах и му казах: „После ще ми кажете какво искате, а сега се разпръснете и заведете децата да се изпишкат... Тези клети деца нищо не разбираха, например защо не ги нахранят. Наистина ли е толкова трудно да им дадете сандвич, докато чакат. Оттогава съм издал заповед всеки да си носи хляб с шунка и да яде. Та те толкова се уморяват! - каза той и в погледа му имаше тревога. Казах, че ентусиазмът на тълпата не издава умора. Той кимна: „Е, да, някои са толкова вдъхновени, че не се чувстват уморени, знам, но все пак..."

1937 г.  Ревността на диктатора

Връзката между Кларета и Мусолини става все по-силна. Това, което в началото на годината е само една от многото забежки на диктатора, през есента се превръща в роман извън всякаква конкуренция. Сега Петачи е единствената фаворитка на Дучето. „Ние правихме любов за първи път в моя дом:, пише на 27 февруари Кларета. „Никога няма да забравя вълнението ти, ти ми каза, че си „развълнуван като хлапак.” През април същата година Кларета започва да изпитва ревност и болка от това, че не може да бъде постоянно с любимия си. В дневника си тя записва: „Правихме любов у вас. Плаках много, ти искаше да си тръгнеш, държеше се странно, беше нервен. Наговори ми лоши неща, след това се сдобрихме. Останах с разколебани чувства, размислях... и страдах много. В операта. Ти не ме пожела. Там беше тя [Ромилда Руспи - другата любовница на Мусолини]. Мислех, че ще умра от болка, сърцето ми се разкъсваше на парчета. Държиш се толкова странно, толкова сложно, не те разбирам.” През юли двамата любовници отиват заедно на море. „На море с теб. За първи път. Моите мечти се сбъднаха. Слънчев ден, незабравими светли моменти”, пише Кларета, а няколко дни по-късно, когато  Мусолини я обвинява в изневяра, радостта ù се обръща на страдание : „Ужас. Светът се сгромоляса върху мен. Аз умирам.” Кларета пише писмо до диктатора, в което излива чувствата си: „… За какво ме обвиняваш? И в какво? На колене ти се моля, в името на добротата, която винаги си проявявал към мен: не ме оставяй, не вярвай на онези, които искат да ни разделят. Задавай ми въпроси, говори с мен, питай. Умирам без теб. Какво да кажа, за да проникнат тези думи в сърцето ти, за да почувстваш, че всичко това е вярно ?!” В края на месеца отношенията между Клара и Бенито се възстановяват. Клара е щастлива. Любовта е жива и те отново са заедно. „Обичам те и бих искал да изживея целия си живот с теб”, признава ù Мусолини.

Октомври 1937 г. Мъжки му работи

Тук започва истинският дневник - понякога записки от няколко десетки страници се правят в един и същи ден. Този месец фашисткият режим отбелязва петнадесетата годишнина от похода към Рим, а Мусолини провъзгласява Гвидония (град близо до Рим) за „въздушен град". Делегация от фашистки йерарси пристига в столицата, за да обсъди пакта Италия-Германия-Япония. Връзката между Кларета и Бенито е близка до идеалната. Тя наивно вярва, че е победила съперничката си Ромилда Руспи и прекарва много време с Мусолини на морето.

Мусолини: „Синът ми Виторио в Америка се прояви като смелчак.Той се справи чудесно, направи редица умни забележки. Можете да си представите как те наистина се интересуват от политиката, от Хитлер и от мен. Той каза, че много се страхуват от мен, но дълбоко в тях съм им симпатичен. Те казват: „Този ​​Мусолини всъщност е симпатяга - жалко е, че иска през цялото време да воюва."  Онзи, когото всъщност те не приемат и мразят, е Хитлер. Американците бяха очаровани от моя син - рус, висок, естествен. Те вярват, че всички италианци са ниски, дребни като крале, с редки черни коси и големи очи. Те имат някаква неточна и размита представа за италианците. Виторио се оказа смел, той тръгна пеша по улиците на Ню Йорк, придружен само от един полицай, който се държеше на дистанция. Той беше любезен с всички - и с милионерите, и с работниците. И Рузвелт се отнесе добре към него. Той държа Виторио в къщата си цели четиридесет и пет минути и го разпитваше за всичко. Когато някой го питаше: „Ще има ли война в Италия?", той отговаряше: „Попитайте по-добре баща ми!"

Внуците ми имат чудовищна немска учителка, която им се присмива. Възможно е тя да е шпионка. Категорично не одобрявам това, особено след като чужденците в къщата обикновено са шпиони. Жена ми не я приема. Принцесата (Мария Жозе Белгийска, съпруга на бъдещия италиански крал Умберто II) разказваше, че е имала германска гувернантка двадесет и две години, а когато избухва войната, тя заминала за родината си. Изпращайки я на гарата, принцесата избухнала в сълзи, защото се привързала към нея през годините. А онази ù казала: „Не плачете, не плачете, госпожо, скоро ще се върна, ще се върна тук с моите прусаци!"”

Докато Бенито се вълнува от темите за сина си, учителките и войната, в Кларета не стихва възхищението от този противоречив мъж. „Обичам те”, признава му въпреки всичко Клара. „Не, ти ми кажи за жените”, отговаря ù Мусолини. В края на септември тя пише в дневника си: „Той забеляза, че леко се намръщих и на устните му се появи бледа усмивка. Тълпата крещи нон стоп. „А сега отиди в ъгъла. Аз трябва да изляза при тях.” Когато той се върна, беше напълно спокоен. А мен ме втрисаше. Отидох при него и му казах, че е прекрасен.””

25 октомври 1937 г. Диктаторът и невярната съпруга

съпругата на Мусолини

Съпругата на Мусолини

Мусолини: „Жена ми ми е изневерявала в продължение на четири години. Все още я мразя заради това. Ти разбираш всичко, не си като жена ми, която никога не е осъзнавала моето величие. Нямах любов към нея, само едно физическо привличане. Тя, разбира се, беше красива девойка, с великолепни форми, стройна, както се казва, момиче, което си струва. Отношенията с нея се основаваха само на леглото. Никога не е имало нормална комуникация между нас, нито разбиране. Всичко това се изгуби след много трагични дни и нощи, когато тя ридаеше и отричаше очевидното (изневярата). Простих ù заради децата и за да избегна скандал. Повярвах ù, но оттогава я намразих и я мразя до ден днешен. Да, тя ми изневери, какво има да лъжа. Всички говореха за това, светът беше изпълнен със слухове. Никой не оставя просто така чужд мъж да прекара нощта в къщата. Ще ти разкажа един случай. Беше Коледа и всички се бяхме събрали на семейната трапеза, бяхме много, пристигна и сестра ми Едвиджи. И изведнъж едно от момчетата произнася името на този господин: Корадо Валори [всъщност Вароли]. Не беше тайна, всички знаеха за това. Дори в Париж писаха на първа страница: „Кой е той, жребецът от дома на Мусолини? Корадо Валори”. Вила Карпена беше вилата на Валори, разбираш ли?!

По-късно Бенито признава пред Кларета, че събирането с жена му е било въпрос на съвсем обикновена случка. Всъщност, такъв е понякога животът – често прозаичен до скука дори в интимните отношения. Ето какво записва Клара от споделеното пред нея: „Сетих се за жена си и ми се развали настроението. Когато се върнах от армията, отидох в къщата на баща ми, който живееше с майката на моята жена. По това време бедната ми майка вече беше покойница от четири години. Разбира се, Бог знае какво са приказвали за нашите семейни дела, но всъщност всичко е беше изключително просто. И така, това момиче - нейната дъщеря - живееше с тях в същата къща. Момичето цъфтеше, имаше великолепни форми, разкошни гърди, просто красота. Селско момиче, разбира се, но много красиво. Аз се въртях около нея, ухажвах я, тя ми харесваше. И в един прекрасен ден я съборих в креслото и я лиших от девствеността ù.., без никакви предисловия. Нашата връзка продължи доста време, докато един ден тя не ми каза: „Бенито, бременна съм.” „Добре, хайде да се оженим”, отвърнах аз.””

Комплексираният

На 6 ноември Мусолини подписва Антикоминтерновския пакт в Рим между Италия, Германия и Япония. Но за този исторически ден в дневника на Кларета намираме само датиране на признанието на Мусолини, че са му били отправени сексуални намеци от самата принцеса Мария Жозе Белгийска. Мусолини предпочита жени от по-низшата класа. Влиятелните жени унизяват достойнството му. Когато принцеса Мария Жозе Белгийска се опитва да го съблазни в кабинка на открит басейн в Рим, събличайки роклята си и оставайки по силно изрязано долнище на бански и две оскъдни парчета плат, прикриващи гърдите ù, той признава, че не е изпитал сексуална възбуда. Само жени, които му се съпротивляват, предизвикват у него силно сексуално желание. Той разказва как е изнасилил млада девойка: „Сгащих я на стълбите, хвърлих я в ъгъла зад вратата и я направих моя. Тя се надигна, обляна в сълзи и унижение и през сълзи ме обиди. Но не ми се сърди дълго - три месеца се обичахме не с ум, а с плът." Мусолини се отнася с жените по ужасяващ начин. Той е роден през 1883 г. в град Предапио, в провинцията Форли-Чезена в Северна Италия, в семейство на ковач със социалистически възгледи. През юношеството си става редовен посетител на местния бардак и по-късно многократно признава, че за да го развълнува една жена сексуално, той трябва да си представи, че тя е проститутка. Единственият начин, по който може да прави секс, е изнасилването и сексуалният му апетит е ужасяващ. Той се нуждае от до четири жени на ден, а понякога стига до дузина - чрез случайни обаждания. След като идва на власт през 1922 г., подчинените му трябва да сортират писма от фенки, сред които има много омъжени жени, и да изберат най-подходящите кандидатки за леглото на Дучето. Сексът с диктатора рядко продължава повече от пет минути, но той изобщо не се интересува от удоволствието на партньорката си.

В края на 1939 г. Мусолини изпраща съпруга на Клара в Токио, на длъжност военно-въздушен аташе. Сега любовницата му принадлежи изцяло на него, но го преследва мисълта, че тя спи и с други мъже. Когато я заподозира, че има твърде близки отношения с приятел на семейството, той се вбесява и заплашва, че ще ù пререже гърлото или ще я изпрати в лудница. В същото време, нищо не спира Дучето да има други любовници, включително французойката Магда Фонтание - екстравагантна журналистка, която носи кожено палто от сребърна лисица и обувки, изработени от кожа на антилопа.

Кларета обича да слуша подробности за сексуалните отношения на Бенито с други жени. Мусолини ù казва, че „фалшивата княгиня”, чието истинско име е Мадлен Корабеф, е една от онези ужасни жени, които разпространяват слухове за хомосексуалността или импотентността на мъжа, ако той ù откаже. Бенито твърди, че не е имал друг избор, освен да я изнасили. Два пъти. Мусолини също каза на Клара, че това е отнело желанието му да прави секс с чужденки. Междувременно, „княгинята" публикува описание на срещата им във френския вестник Le Matin, като отбелязва, че Мусолини толкова е бързал да свали бельото си, че го разкъсал и че сношението е било толкова светкавично, че дори тя дори не разбрала кога е приключило. Статията предизвиква такъв скандал, че журналистката е уволнена от редакцията.

През тези години Мусолини е в зенита на своята самовлюбеност. „Искам да ми издигнат паметник в пълен ръст: аз съм с мече в ръка, погледът ми е устремен в далечината. Да имам на главата си шлем, наподобяващ императорски, а в ръцете меч. С колосални размери - двуметров, не по-малко. Искам децата да казват: „Ето какъв е бил Мусолини!", записва Кларета поредното му въжделение.

Докато смъртта ги съедини завинаги

Кларета и Мусолини

Мусолини и Кларета Петачи - разстреляни заедно и провесени за назидание

Въпреки дълбоките му комплекси, Кларета е нещо съвсем различно за диктатора. Каква ще е тази жена, която го обожава до сълзи, но в същото време не е лесно достъпна, а на всичкото отгоре не е и глупава? Може би това е една от причините Мусолини да остане с Клара до края на живота им. Хитлер назначава Мусолини за марионетен глава на Северна Италия, която е под окупацията на германските войски. Бенито довежда любовницата си от Рим, но през април 1945 г. съюзниците преминават в настъпление и Мусолини и Кларета решават да избягат в неутрална Швейцария. Край езерото Комо италианските партизани спират камиона, в който Мусолини, в униформа на люфтвафе и носещ куфар с пари, се крие под планина от одеяла. В следващия камион залавят ужасената Кларета. Любовниците са осъдени на смърт на 27 април 1945 г., два дни преди самоубийството на Хитлер. Когато командирът на партизаните вдига пушката, вярната Клара закрива тялото на любимия си и изкрещява: „Не! Той не бива да умира! Първият куршум я убива моментално. Пушката заяжда и вторият куршум само ранява Мусолини. Той разкъсва ризата си и иска похитителите му да довършат делото си. Застрелян е в гърдите.

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA