Необикновеният, обикновен живот на Анна Уинтур

"Днес е лесно да станеш известен. Но далеч не е толкова лесно да станеш успешен", признава главната редакторка на модната Библия.

Димитър Андонов 08 ноември 2020

Много хора определят Анна Уинтур като „надменна" и „прекалено взискателна" личност. Главната редакторка на Vogue стои начело на списанието вече 32 години, а този месец отпразнува 71-вия си рожден ден...

Главната редакторка на най-популярното списание в света е роден лидер и е сред най-разпознаваемите лица в модната индустрия и издателския бизнес. Много хора я възприемат като „студена" и дори неприятна, а в публичното пространство тя е добре позната със своите тъмни очила и иконична прическа. Уинтур е родена в буржоазния квартал Хампстед в Лондон на 3 ноември 1949 г. Баща й Чарлс е дългогодишен главен редактор на вестника Evening Standard, а майка й е от американски произход и се занимава активно с различни социални дейности. Анна има общо четирима братя и сестри, но по-големият й брат загива в автомобилна катастрофа като дете, а останалите се занимават с журналистика и политика.

Още в тийнейджърските си години Уинтур започва да проявява непокорност, като се обявява срещу материите и дължините на полите, част от униформата на училището North London Collegiate School, което тя завършва. На 14-годишна възраст Анна предприема драстичната промяна в прическата си, която запазва и до днес, и започва да проявява интерес към модната индустрия, гледайки различни предавания. Главната редакторка на Vogue споделя, че баща й е един от хората, които я насърчават да се занимава с мода, след като той винаги се консултира с нея относно идеи, които биха могли да привлекат вниманието на младите хора към неговия вестник. Чарлс урежда на дъщеря си първата й работа в престижния бутик Biba, когато тя е едва на 15.

Няколко години по-късно, след като заема различни други длъжности на територията на Великобритания, Анна се премества в Ню Йорк, заедно с тогавашния си приятел и през 1975 г. става младши моден редактор в Harper’s Bazaar. През 1984 г. Уинтур сключва брак с Дейвид Шафър, от когото има две деца. Двамата се разделят през 1999-а и много медии бързат да обвинят „Желязната Лейди в модата" в изневяра - един от първите й сериозни сблъсъци с мнението на хората и начинът, по който те я възприемат. Въпреки всички, които посочват с пръст журналистката за нейното евентуално лошо отношение и непукизъм към околните, тя е попечител на музея „Метрополитън", където всяка година в първия понеделник на месец май организира ежегодният бал Met Gala, който е успял да донесе на музея над 50 милиона долара.

Сред най-големите приноси на Анна е фактът, че непрекъснато помага на новопрохождащи дизайнери, понякога и с големи суми пари, виждайки потенциала в тях. Още след като бива уволнена от Harper’s Bazaar заради „иновативни фотосесии", които организира, Анна става моден редактор на списание New York и започва да привлича вниманието на все повече хора в индустрията. Журналистката е първата в издателския бизнес, която вижда, че кориците с известни личности продават повече от тези, които залагат на модели. През 1982 г. бивш колега на Анна успява да й уреди интервю с главната редакторка на Vogue по това време - Грейс Мирабела. След дълъг разговор между двете, Анна директно признава пред Грейс, че иска нейната работа.

Необикновеният, обикновен живот на Анна Уинтур

ЕРАТА НА VOGUE

Годината е 1983-а, а Анна току-що е назначена за първия креативен директор на  Vogue. Уинтур приема офертата едва след като от Condé Nast се съгласяват да удвоят първоначалната уговорена заплата, за да може само две години по-късно, Анна да стане главен редактор на британското издание на модната Библия. Веднъж встъпила в длъжност, Уинтур започва да променя голяма част от екипа на списанието и да упражнява контрол върху всичко, което излиза на страниците. Издателите бързо забелязват, че промените, които тя прави са по-скоро в синхрон с традиционната ексцентричност на американския Vogue.

Пред Evening Standard, Анна описва типичната читателка по следния начин: „Тя е нов тип жена. Тя се интересува от бизнес и пари. Тя вече няма време да пазарува. Иска да знае какво, къде, кога и как." След неуспешен опит да се справи със списание House & Garden, в началото на есента на 1988 г., Анна получава така желаната от нея позиция като главен редактор на американския Vogue. Под ръководството на Мирабела, списанието поставя фокус върху лайфстайла като цяло, а не главно върху модата. Подходът, който Анна успява да наложи, започва да притеснява хора в индустрията, че списанието ще изгуби почва, особено след като влиза в пряка конкуренция с новосъздадения американски Elle.

58

Уинтур използва по-малко известни модели за корицата, комбинира евтини дрехи с high fashion брандове, а първият брой, за който отговаря, е този за ноември преди 31 години. На корицата е тогава 19-годишната моделка Микаела Берку, заснета от покойния Питър Линдберг. Във фотосесията си за изданието, момичето се появява с избелели дънки за 50 долара, носейки яке от Christian Lacroix, струващо около 200 пъти повече. Можете ли да си представите, че това е първият път в дългогодишната история на Vogue, в който лицето от корицата носи дънки? Списанието посвещава голяма част от страниците си на политика, улична култура, финансови въпроси и още. Това остава непроменено и до днес, поднесено по остър, дързък и интересен начин за милионите читатели на Vogue.

4

Всички онемяват, когато традиционно най-важният брой за годината – септемврийският, се появява на пазара с 832 страници през 2004 година. Рекордът бива победен само осем години по-късно, когато Лейди Гага украсява септемврийската корица за 2012-а, а броят излиза в 916 страници. Помагайки за развитието и установяването на няколко други по-малки издания в Condé Nast, Уинтур получава наградата „Редактор на годината", повлияна от помощта й в експанзията на бранда. След появата на много слухове, че „ледената кралица" е готова да се раздели със списанието, превърнало се в синоним на името й, Анна заявява: „Намирам се в толкова интересно време, за да бъда на тази позиция и мисля, че би било безотговорно от моя страна да не направя стъпка напред и да не ни поведа в това ново, различно време."

През 2013 г. ръководството на издателската компания обявява, че Уинтур ще се превърне и в художествен директор на фирмата – новина, която тя описва като „разширение на това, което правя, в един по-голям мащаб". Няколко пъти „кралицата на Vogue", както често я наричат нейни познати, влиза в списъка на списание Forbes за най-влиятелните жени в света. На церемония в Бъкингамския дворец през май 2017 г. Уинтур получава Орден на Британската империя във връзка с нейните заслуги в сферата на модата и журналистиката, а в началото на 2019-а се появява на първия ред на Седмицата на модата в Лондон, не с кого да е, а с кралица Елизабет II до себе си.

ЖИВОТ ЗАД КАДЪР

Ако някога сте си задавали въпроса как преминава един ден на главната редакторка на Vogue, продължавайте да четете. Уинтур споделя, че всяка сутрин става преди 06:00 ч., играе тенис, минава през грим и прическа и два часа по-късно вече е в редакцията на списанието. Освен стриктност към всичко, с което се занимава, Анна е истински пунктуална и източници, близки до нея, споделят, че винаги се появява на модните събития 20 минути преди планирания по график старт. „Използвам това време, за да проведа разговори или да си водя бележки. Някои от най-добрите ми идеи идват именно по време на шоу", казва тя. В епизод от документалната поредица на BBC „Boss Woman", посветен на Анна, един от авторите разкрива информацията, че журналистката рядко прекарва повече от 20 минути на дадено парти и е в леглото всяка вечер около 22:15 ч.

Позициите на Анна в обществото са причината стилът й често да бъде подлаган на внимателен анализ и имитация от нейните почитатели. В началото на кариерата си тя носи тениски и жилетки, комбинирани с дизайнерски дънки, но с приемането на работата като креативен директор на Vogue, бързо установява прехода към костюми на Chanel и други световноизвестни дизайнерски брандове. През пролетта на 2013-а Уинтур влиза в списъка на The Guardian за „50-те най-добре облечени жени над 50". Не са и малко нещата, които се говорят за отношението й към по-младите и нови хора в екипа, като съществува дори слухът, че на тях не им е позволено да общуват директно с нея. Бивш служител във Vogue разкрива, че преди няколко години стажант в списанието наблюдава как Уинтур пада в коридора на редакцията, но не предлага никаква помощ, а впоследствие чува, че е подходил „по най-правилния начин".

87

Докато много хора очакват Анна да бъде винаги усмихната, приветлива и „достъпна", един от издателите на списанието посочва, че тя няма нужда да бъде такава, защото работи усилено и, малко или много, обича хората да се възхищават на това, което прави. Уинтур признава, че прочита абсолютно всичко, което се публикува на страниците на списанието, а според слухове, тя разполага с трима асистенти на пълен работен ден, но въпреки това, понякога изненадва тези, които искат да се свържат с нея, като лично отговаря на обаждания. Недоброжелатели и конкуренти на Анна посочват, че заемайки отговорна позиция в най-голямото модно списание, тя се е отчуждила от своите най-добри приятели и от „Анна Уинтур" се е превърнала в „Анна Уинтур, главната редакторка".

В свое интервю, дадено само няколко седмици преди да отпразнува седмия си юбилей миналата година, тя споделя: „Често млади студенти, дизайнери и хора, които срещам, докато пътувам, ме питат как започнах кариерата си. Днес е лесно да станеш известен. Но далеч не е толкова лесно да станеш успешен." Дали Анна наистина е вдъхновила образа на Мерил Стрийп в „Дяволът носи Прада", може и да не стане ясно, но за никого не е тайна, че дори да бъде „желязна лейди", тя е човек, на когото много хора се възхищават. Самата Маргарет Тачър също е била колкото критикувана, толкова и обожавана.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA