Шърли Темпъл: Историята на детето легенда

"Беше ми позволено да бъда мързеливо бебе за около две години. А после мислех, че всяко дете в Америка работи, след като проходи."

17 ноември 2021

Текст: Елка Влаховска Фотография: Profimedia

През 30-те години на миналия век в Холивуд се появява нещо невиждано дотогава – малко дете с руси къдрици, подкупваща усмивка и дяволит поглед, което само за няколко години пленява сърцата на американците. И не само на своите съвременници, но и на техните потомци. Това е Шърли Темпъл – дете мегазвезда, което все пак успява да се отскубне от „ноктите на звездната слава" и да изживее богат и изпълнен с приключения и предизвикателства живот. Защото Шърли успява да запази чувството си хумор, здравия си разум и съпричастността към хората до края на своя дълъг земен път. Както шеговито споделя пред своята биографка Ан Едуардс – автор на изключително забавната книга „Шърли Темпъл: Американската принцеса": „Мисля, че хората са изненадани, че не останах докрай дете".

Шърли Темпъл: Историята на детето легенда

През целия си дълъг живот (1928-2014 г.) Темпъл ще се похвали с много постижения. Тя прави най-добрия боксофис на Америка през 30-те години на миналия век, тя е най-младият човек, получавал „Оскар" (макар и не в състезателна категория), майка е на три деца, делегат на ООН, кандидат за Конгреса от щата Калифорния, екологичен активист, първата жена – шеф на протокола на САЩ (много висока административна длъжност), и два пъти посланик на страната в чужбина. Според думите на политически наблюдател, цитиран от Едуардс, Темпъл е била „дяволски умна, кораво мислеща и високопрофесионална, с чара на хитро дете, което винаги иска да постигне своето."

Шърли Темпъл е родена в Санта Моника, Калифорния, през 1928 г. Баща й е банкер, а майка й, както много жени от онова време, се занимава с домакинството и с отглеждането на децата. Животът на семейството изглежда добре подреден, но само година след раждането на Шърли страната е застигната от Голямата депресия. Независимо от това семейство Темпъл успява да запише най-малката си дъщеря на уроци по танци, виждайки таланта на малкото момиченце. Това ще отвори пътя й към киното.

57

По времето, когато банките фалират с бързи темпове и баща й остава без работа, той открива „златната мина" за семейството – малката Шърли, като сключва договори от нейно име, превръщайки се в неин агент и финансов мениджър. През 1932 г. Темпъл, ненавършила още 4 години, получава първата си говореща роля в холивудския филм War Babies, който жъне успех. По-късно Шърли ще се пошегува пред биографката си: „Беше ми позволено да бъда мързеливо бебе за около две години. А после мислех, че всяко дете в Америка работи, след като проходи".

До нея стои неотлъчно майка й Гъртруд, която е като действащ треньор, който подготвя детето за поредната роля. В биографията се разказва как всяка вечер, когато си легне, Шърли се подготвя с репликите за следващия ден. Майка й ги чете, а малката ги повтаря по петшест пъти, докато ги запомни. Заучават и жестовете – кога и как трябва да се усмихне, кога да се нацупи или да тръсне къдриците си. Героините на Темпъл във филмите, в които се снима обаче, не са подходящи никак за едно малко дете. Попкултурата от онова време създава образи на възрастни хора, изиграни обаче от невръстни сладки момиченца. Така Шърли ще се превъплъти в екзотична танцьорка, ще получи първата си целувка или ще разменя прегръдки за близалки. Не по-малко ужасяващо е и заглавието на поредицата – Baby Burlesks. Години по-късно Темпъл ще разкритикува този холивудски подход, наричайки го „цинична експлоатация на нашата детска невинност, която понякога беше расистка или сексистка".

57

Въпреки това за онова време малката звезда и своеобразен спасител на семейството от мизерия постига невероятен успех. Вестник „Ню Йорк Таймс" съобщава, че тя е била „най-популярната филмова звезда в Америка" от 1935 до 1939 г. За да се постави това в перспектива, Кларк Гейбъл, който често е наричан Краля на Холивуд, не е толкова популярен, колкото малката актриса. По онова време Шърли Темпъл е по-често снимана, отколкото действащия президент на САЩ Франклин Д. Рузвелт, извел страната от Голямата депресия. Въпреки това няма доказателства, че Темпъл е била повлияна отрицателно от невероятната си слава. Тя не упреква и родителите си, че са я тласнали към Холивуд, а напротив. В биографията си ги определя като „невероятни хора, които ме обгръщаха винаги с много любов". Когато 20th Century Fox решава да не поднови договора й през 1940 г., Темпъл най-сетне има и шанса да се превърне в нормално дете, посещавайки редовно часовете в училище. Поводът за „разрива" с Холивуд обаче не е породен от грижа за нея. Шърли просто се е превърнала в „скучен тийнейджър", който не предизвиква интереса на публиката, а златисторусата й коса е започнала да променя цвета си в нюансите на кестенявото. Това се случва, след като е участвала през годините в около 40 филма и се е превърнала в американската детска икона.

57

Когато Шърли навършва 16 години, тя си поставя друга цел – да си потърси съпруг. Среща красавеца Джон Агармладши, 24-годишен сержант от военновъздушния корпус на армията, който мигновено е привлечен от чара на девойката и й предлага брак, малко преди навършването на 17-ата й година. Двамата се женят през 1945 г., веднага след приключването на Втората световна война, но бракът им не трае дълго. Шърли Темпъл продължава да е преследвана от звездната си слава, а Агар не е способен да понесе жена му да е обичано и разпознаваемо лице в цяла Америка. И въпреки че му ражда дъщеря, те се развеждат. Бракът трае едва четири години.

Съдбата обаче не е предвидила в сценария на живота й Шърли да страда дълго. По-малко от 60 дни след развода 21-годишната тогава Темпъл отново е сгодена. Този път за 30-годишния Чарлз Олдън Блек, млад политик, наричан „синята кръв на Сан Франциско". Парадоксално е, че бъдещият жених не е гледал нито един неин филм. Бракът им продължава близо 55 години, до смъртта му през 2005 г. На пресконференция през 1950 г. Шърли обявява пред журналистите: „Единственият ми договор оттук нататък е с г-н Блек. И да, той е изключителен мъж". Шърли Темпъл не приключва обаче веднага след сватбата със света на шоубизнеса – в края на 50-те години на миналия век, в продължение на три години и 41 епизода, е телевизионна водеща на предаването „Шърли Темпъл Шоу", което включва пресъздаването на класически приказки от различни изпълнители. По онова време обаче, докато води шоуто си, Темпъл вече е започнала да се ориентира към политиката, поощрявана от своя съпруг. Семейството живее във Вашингтон, раждат се двете им деца.

57

До 1967 г. интересът на Темпъл към политиката нараства и тя решава да се кандидатира за представител в Конгреса от щата Калифорния. По онова време обществените нагласи не предполагат жена да осъществи подобен подвиг, но Темпъл настоява, че „в политиката няма да навреди да се изрази гледната точка на жената". За съжаление, губи от републиканеца Пит Макклоски, но това участие е категорична заявка за избора й да прави политическа кариера. И това се сбъдва. През 1969 г. президентът Ричард Никсън назначава Темпъл за делегат на Общото събрание на ООН. В следващите години тя е изпратена като посланик на Съединените щати в Гана, където води дискусии за всичко – от банково дело до освобождение на жените. „Винаги съм се чувствала комфортно в Гана", споделя пред американската преса тя, изразявайки привързаността си към хората в африканската страна. Ганайците й отвръщат със същото по време на двугодишния й мандат. През 1976 г. Темпъл влиза в историята като първата жена – ръководител на протокола в САЩ. При полагане на клетвата тя казва на президента Джералд Форд, че е „голяма чест" да приеме тази позиция, като същевременно не пропуска да се пошегува, че „ще направи всичко възможно да се опита да запълни различните размери обувки на всички достойни мъже, които са заемали тази длъжност преди".

През 1989 г. президентът Джордж Буш я назначава посланик в Чехословакия, точно когато комунизмът се разпада в цяла Източна Европа. Може би изборът не е случаен. Тя е била в страната през 1968 г., за да се срещне с лидера на реформите Александър Дубчек от името на Международната федерация на обществата, обединени в каузата за борба с множествената склероза, чийто съосновател е. В разгара на Пражката пролет гражданите на страната протестират по улиците. Заспала в хотелската си стая в Прага, Темпъл се буди от звука на реактивни самолети, викове на улицата и далечна стрелба. От хотела я предупреждават, че танкове и войски на съветската армия навлизат в града. Хваната в „капан" в хотела си, Шърли наблюдава през прозореца какво се случва и е дълбоко потресена от безмилостното убийство на протестираща жена, картина, която остава завинаги в съзнанието й. Буквално я спасява в този момент шофьор от американското посолство, който присъединява нея и други американци към конвоя от десетки автомобили, бягащи към безопасността на западногерманската граница. Двадесет години по-късно, като посланик в Чехословакия, Темпъл се застъпва за демократичните промени, отбелязвайки, че „нищо не смазва свободата по същество така, както танкът".

57

Години преди това Темпъл е извършила и своята лична революция. В статия на списание Time оживялата от рак на гърдата Памела Гросман я посочва като една от знаменитостите, помогнали й да преодолее ужаса на диагнозата си. На Шърли Темпъл е поставена диагноза рак на гърдата през 1972 г. – време, когато, както обяснява Гросман, жените често държат тази информация поверителна. В онзи период някои лекари също извършват мастектомии под прикритието на биопсии. Обосновката е, че жените няма да могат да се справят с трудните новини преди процедурата. За щастие на Темпъл, нейните лекари не я държат на тъмно. След направената й мастектомия тя свиква пресконференция в болницата, за да говори открито за това. Там актрисата призовава жените да извършват самостоятелни прегледи на гърдите и ги подканва да ходят на лекар, а не да седят вкъщи и да се страхуват. Тя заявява категоричната си позиция: „Лекарят може да направи разреза, но аз ще взема решението". Шърли Темпъл е и първата публична личност, която пише за своя опит с рака във високотиражирано и авторитетно списание за жени. Почива на 10 февруари 2014 г., на 85-годишна възраст, докато пише втория том на мемоарите си. В първия том се шегува по свой маниер: „Защо да не съм политик? Политиците също са актьори, не мислите ли?"

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA