В сюрреалистично интервю Дяволът разкрива оръжията, които използва срещу хората. Това са навикът, слабата им физическа подготовка и зависимостите на ума. Думите са на американския журналист, юрист и писател Оливър Наполеон Хил, наречен „създателят на милионери".
Бестселърът „Да прецакаш Дявола" е една от книгите му, запазена в тайна повече от 70 години. Книга, която, ако познавате, ще преоткриете в разговора ни с една от водещите на новото градско онлайн токшоу „Матине" на Dir.bg – Вяра Младенова. Предаването на Вяра и ко-водещата Ренета Веселинова стартира през пролетта и може да се гледа всяка сряда онлайн или в сайта на #URBN и Dir.bg.
Вяра Младенова е млада майка, красива жена, амбициозен рекламен експерт, PR и лице на Dir.bg, но най-вече – човек, от когото може да почерпите доста добри примери. Денят ѝ започва толкова рано, че стига за активна тренировка без скатаване. След нея остава толкова време, колкото е нужно за грижата за детето и преодоляване на задръстването край НДК. Около 9.30, когато някои все още пият първото си кафе, Вяра Младенова вече е в офиса!
Студен огън или луда вода
Със сигурност не е ленива като котка и смирена като източна робиня, но пък е енергична като вулкан и интересен човек, който не бива да се схваща с просто око, както казва в „Студен огън" писателят Христо Калчев. Вяра Младенова е жена в апогея на живота си, от средите на шоубизнеса, готова да прецака Дявола по собствен начин.
Казват, че умът не е нищо повече освен сбор от навици. Това какви да бъдат те, избираш сам. И ако към портите на Ада се запътваш тогава, когато се носиш по течението, то Вяра е от хората, които ще плуват срещу него докрай.
„Когато бях много малка, с баща ми ходехме да тичаме по 5 километра край Гребната база в Пловдив, където съм родена. Заради уроците по пиано, художествена гимнастика, английски, немски, руски, джаз балет очаквано опитвах да се скатавам. А баща ми не искаше просто да тичаме. Искаше добро темпо!", разказва ми Вяра.
Той не ѝ позволявал да спира по време на тренировката, а сълзите напирали в очите ѝ от умора.
„Минаваха хора, които ме познават. Повтарях си наум, че няма да ме видят да плача. Нямах въздух, обаче продължавах!
Един ден го попитах защо ме тормози така. Все пак бях в езикова гимназия, а не в спортно училище. А той ми каза: „Някой ден ще разбереш, че когато си хубаво момиче, ти трябва мъжки характер. Той се гради със спорт и лишения".
И макар тогава книгата „Да прецакаш Дявола" на Хил все още да е била тайна, бащата на Вяра вече е знаел, че контрол върху ума на човека се придобива, докато той е млад. Че ленивият ум е физическа наследственост и отслабва силата на духа и тялото.
„Сега мога да тичам по 5 км на ден с приятна тежина. Но тогава научих, че мога да издържа, дори когато другите спират. А продължиш ли, докато те си почиват – побеждаваш."
Veni, vidi, vici
Дойдох, видях, победих (бел. ред. Veni, vidi, vici - от лат.). Този ред на действия напълно приляга на Вяра.
„На жените в шоубизнеса и медиите в България определено се гледа „с просто око", както пише Калчев – клише, което в България важи с пълна сила по различни обстоятелства и причини. Но смятам, че онези, които не се вълнуват от клишета и могат да четат между редовете, винаги прозират истината", казва Вяра.
Очевидно е – красива жена е! Допускате, че високите токове, късите поли и коктейлите с приятелки са ѝ цел номер 1? На работа може да я видите с „бързоходещи" платформи, удобни маратонки заради ритъма на интензивния график и без капка грим. Програмата ѝ включва срещи с клиенти, оперативки и безкрайни телефонни разговори, които младата майка умело вмества в 24 часа наред с личните ангажименти. Нищо женско не ѝ е чуждо.
„Успявам да опровергая клишето за красивите, но празноглави жени – винаги. Не се интересувам кой как съди за мен. Но в крайна сметка тези, които имат възможността да разговарят с мен, са изненадани и това ми харесва!"
Възпитавана от баща си като момчето, което е очаквал, Вяра се подчинява на строг режим и правила и никога не си позволява да се възползва от лукса на женската си красота. Осъзнава, че красотата отнема повече, отколкото предоставя като студентка.
„Винаги съм дружала повече с момчета, защото съм прагматик като тях. В един момент приятелите ми започнаха да гледат на мен като жена – не ми хареса. С годините това усещане градира с първата ми работа и първите ми шефове мъже. Напускала съм дори."
Замислена и красива
Очевидно Вяра Младенова приковава вниманието на всички в заведението, където правим снимките за фотосесията. Младежите я сравняват с Малена – героинята на Моника Белучи от едноименния филм. Но препратките към лентата на италиано-амриканския филм на Лучано Винченцони от 2000 година са не една. Вяра неведнъж е усещала, че може да си спечели врагове заради прекомерното внимание, което привлича. Също като отритнатата от кръга на благоверните съпруги Малена във филма.
„Човек на кардиналните житейски решения съм и сама определям с кого да контактувам. Затова и кръгът ми е затворен. Вярвам, че вътрешната красота намира своите прояви във външните черти на човека. Има и друго нещо за красивите жени, освен че са понякога мразени. Умните и красивите жени обикновено са най-тъжните."
Парадоксът идва от това, че тези жени са трудно разбирани. Смята се, че жената, която е красива, получава непрекъснато внимание. Но практически не е точно така.
„По-често са лишавани от внимание, защото хората смятат, че получават достатъчно, и не се чувстват длъжни или в позиция да им го предоставят. Но има и друго... Понякога разбираш някои неща по-бързо от другите, които разчитат само на външния си вид. И тогава си много тъжен, защото изпреварваш събитията. Тогава виждаш, че си подценяван от тези, които си надминал."
Вяра признава, че често е замислена. Човек на емоцията. Еуфорична, когато е много щастлива. Депресивна в обратната ситуация. Нетърпелива дори.
„Не смея да твърдя, че съм умна, но мога да кажа, че съм разсъждаваща. И затова стигам до прозрения, които не са ми приятни. Старая се да не се поддавам на емоцията. Студен огън съм."
Ужасно добрите уроци
С годините прокобата на красотата свише сякаш се отдалечава. Хората, които си тръгват от живота ѝ, си отиват с причина. Нарича ги ужасни, но добри уроци.
„Годините чистят хора, докато не останат само най-качествените в живота ти. Щастлива съм и се радвам за малкото верни, истински приятелки, на които мога да разчитам на 100%. Приятел е човек, на когото мога да звънна, когато съм сама с детето ми и то е болно, за да ми помогне!"
Големият ми пожар
Дисциплината е в основата на всеки един бизнес, затова Вяра държи да е ангажирана, за да не върши глупости.
„Обичам адреналина, високите скорости и силната музика. Може да ми хрумне да номадствам – купувам билет и тръгвам просто ей така. Такава съм – дръзка! Казват, че умът у красивите жени е връзката им с Дявола. Според мен зависи от темперамента. За мен Дяволът е работата ми и моят най-голям пожар", казва Вяра.
За водещата изявата ѝ трябва да е не в присъствието, а в резултатите от работата.
„Новата ми себеизява в „Матине" е приятна за мен дотолкова, че да се видя от друга гледна точка. Ако трябва да съм честна – години наред съм се борила със сценична треска. Когато ме поканиха за участие в предаването, се замислих: как ще се справя и искам ли това. Първите два епизода гледах до петата минута и не се харесвах. А сега виждам адаптация."
И понеже не обича рутината, сега се радва, че яхна вълната на „Матине".
В новото начинание Вяра тръгва „тежковъоръжена". Решителността ѝ напомня категоричността на Калашников, който казва, че и оръжията имат нужда от красота, както жените. Прав е, но за да е актуален в наши дни, трябва да признае и обратното. Жените имат нужда от оръжие, каквото е знанието.
От Вяра не очаквайте да спре дотук. Хвърля се, без да мисли, в дълбокото с убедеността, че ще овладее ситуацията.
„Защото, хвърляйки се в дълбокото, се учиш как да изплуваш."
#URBN TEAM:
Интервю и концепция: Кристина Димитрова
Снимки: Студио КАРЕ за #URBN by Dir
Грим: Росина Георгиева
Стайлинг: Сирма Маркова
Локация: K.Е.B.A.
