Милен Хальов "има няк’ва сила", дето го бута

Понякога вдъхновението те кара да бъдеш импулсивен. Друг път - да напишеш две книги.

Милен Хальов е "млад учител". Поставям фразата в кавички, защото въпреки че носи абсолютно точна информационна стойност, се намираме в 2021 г. и категоризиране спрямо първични белези като възрастта е далеч от "окей".

Освен че преподава изобразително изкуство и често може да го видите заобиколен от ученици, Милен пише. При това доста, доста добре. Доказателство е изключително успешната му книга „Кало Змея", която въпреки очевидната прилика с Хари Потър, носи със себе си особен емоционален заряд, доловим не само от децата, но и от всички, решили да посветят времето си на главния герой.

Простата истина е, че написаното от Хальов е свежо, проницателно, смело, колоритно и със сигурност не за онези, които не обичат да излизат от кутията. Потърсихме го, за да ни разкаже повече...

57

"Винаги е имало и ще има вроден компас за добро и зло"

Непознат идва при теб и те пита какво е „Кало Змея". Как му отговаряш?

Това е динамична фентъзи история, с дълбок конфликт и много изненадващи обрати. Ако залитате към супергеройските продукции - вашата книга.

Въпреки че е главно насочена към децата, чувам, че получаваш положителни отзиви и от по-възрастни читатели.

О, да. Всеки пораснал читател, който я прочете, и ме намери да си говорим, е супер изненадан колко е яка и как всъщност изобщо не е само за деца. За мен това е задължително - една детска история да забавлява и възрастни.

Видях кадър, на който си заобиколен от ученици и раздаваш автографи...

Често срещано явление.

Децата ли са най-искрената аудитория?

Не знам. Децата са много различни едно от друго. Има такива, които се задоволяват лесно - малко смешки, малко екшън и готово! Има и такива, които обичат по-дълбоки истории. Май и при възрастните е така.

Постоянно се говори как някои професии хранят къща, а други - не. Каква е ситуацията с писането?

Имаше изгледи писането да се превърне в основна моя професия, когато бях в средата на 20-те си години и опитах да се занимавам с реклама и копирайт. Засега предпочитам да разказвам историите, които са интересни за мен, а не въобще да пиша по какъвто и да е проект, за да ми платят. Ако искаш да си изкарваш парите с писане има възможност да живееш добре, но това включва книги, статии, ревюта, редакторска работа, реклама... някаква всеобща хватка, която не ме блазни особено.

Колко успешна тогава трябва да бъде една книга в България, за да получи втора част?

Бизнес погледнато, ако тиражът, който са пуснали издателите, се изчерпа и има търсене на още бройки - готов си за втора. Иначе има различни варианти, които се приемат за успех: книгата ти да се ползва с добро име и оттам да се продава добре или да е много обсъждана, защото е скандална, противна, противоречива, предизвикателна и пак да се продава много, именно заради споменатото по-горе. Като хлапета сме – скандалните книги продават. „Мравин” я знае и баба ми. (Смее се.)

Основната тема в избраната от теб сюжетна линия е тази за доброто и злото. Не е ли безкрайно субективна?

За разсъждаващите хора винаги е била субективна, но също така винаги е имало и ще има вроден компас за добро и зло, който е отвъд религията, възпитанието и обществените порядки на конкретното общество. Хубавото в „Кало Змея" е, че децата, а и възрастните, могат да разсъждават над персонажите, да ги усетят по-плътни и да съпреживеят трудните им избори. Държах да покажа чудовището във всеки един персонаж, най-вече в „добрите”. Вътрешните конфликти са ми любими, а външните такива, които изкарват на предна позиция останалите  – това за мен е печелившата формула на една наистина страхотна история.

57

И според именно онези персонажи, които не се движат само в едната крайност са най-интересни.

Така е. Мразя да чета персонажи-аватари. Искам сложен, смел и симпатичен персонаж в книгите си. Освен ако историята не изисква нещо наистина различно.

Любопитно ми е от малък ли проявяваш интерес към писането?

Първият си ръкопис написах на 15. Обаче от дете проявявам интерес към разказването на истории. Преди 15 години ги рисувах - крадях счетоводните тефтери на баба ми и рисувах комикси. После влязох в училище по изкуства, налагаше ми се да рисувам по 10-15 часа на ден, да ми обясняват, с право, че не съм велик художник и имам много да уча, и вече нямах такова желание да рисувам комикси в свободното си време. Започнах да пиша историите си и така...

85

"Не се "пъна" много, за да бъда вдъхновен. Някой друг се грижи за това"

Знам, че си завършил НАТФИЗ. Помага ли ти опитът в сегашните полета на развитие?

Да, НАТФИЗ направи много за мен. Въпреки че пишех и разказвах истории много преди това, там за първи път се срещнах с принципи, които дотогава напипвах само по усет. Разбрах какво е персонаж, конфликт, какви видове може да има, как се изграждат... Това беше началото на път, по който още вървя – пътят на моето обучение. Срещнах се с кадърни, надъхани личности. Срещнах се и с много счупени, разочаровани хора, но и двата вида ми бяха полезни.

Обмислял ли си да превърнеш Кало Змея в анимация?

Аз - не. Доскоро изобщо не си го представях като анимация, но се появиха едни супер талантливи пичове, които познавам именно от НАТФИЗ и те започнаха да създават визия, която взе да ми допада. Ще видим. В киното всичко отнема години, скъпо е, а вероятността нещо да се обърка е чудовищно голяма.

Има една страхотна мисъл на Джоузеф Хелър – „Всеки писател, когото познавам, има проблеми с писането". Вярно ли е?

Предполагам, че да. Аз имам проблеми, не много големи, но пък не съм претенциозен писател. Когато блокирам е или защото съм сбъркал някъде по-рано в сюжета – връщам се, оправям и всичко се нарежда, или вдъхновението ми за момент ме е напуснало, но съдбата се грижи за мен и щедро ми го връща – я чрез песен, я чрез запознанство, парти, жена, филм, книга. Не се „пъна" много, за да бъда вдъхновен. Наистина някой друг се грижи за това. Подарък ми е – Бог, Вселена, не знам. Да не ставам много мета, ама има няк’ва сила, дето ме бута.

57

Любопитно ми е кое е най-баналното нещо, което са те питали до този момент?

(Смее се.) Сърбят ме ръцете да ти кажа най-тъпия въпрос, който са ме питали, но ще е грубо. Някой ще вземе да се познае. Банален и труден за избягване е въпросът: какво те накарса да напишеш книгата „Кало Змея”?

А онова, което никой не е, но ти много би искал да разкажеш?

Засега няма нещо, което да съм искал да разкажа и да го премълча. Умея така да отговарям на въпросите, че да засегна онова, което наистина искам да кажа.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA