Фотография: Кирил Станоев
След като преди няколко години гледахме чаровната Радина в ролята на д-р Биляна Захариева в хитовия български сериал „Откраднат живот", този сезон тя се завърна на малкия екран. Младата актриса e част от новата телевизионна поредица на Нова тв – „Лъжите в нас", което ни даде повод да си поговорим за нейното завръщане както на театралната сцена, така и на снимачната площадка, след като в края на 2020-а стана майка на малката Рая. Коя е Радина извън светлините на прожекторите, променило ли я е майчинството и за какви роли си мечтае, ни споделя самата тя.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: SCENT OF A WOMAN, ИЛИ ПРОСТО ОСЛЕПИТЕЛНАТА ИВЕЛИНА ЧОЕВА
Ролята ти в новия сериал на Нова тв „Лъжите в нас" ли е първото ти завръщане на екран, след като стана майка?
Не само. Това е първото ми завръщане на екран след пет години. От „Откраднат живот" насам не съм снимала нищо друго, което да е голямо и съществено.
Как се чувстваш отново на снимачната площадка? Въпреки че отново работиш с екипа, който стоеше и зад „Откраднат живот"?
Беше ми смутено в началото, защото хем ги познавам, хем знам какво трябва да направя, но се съмнявах дали ще се справя. Аз още се съмнявам. Съмнението винаги го има.
Въпреки опита, който вече си натрупала, защо продължаваш да го имаш това съмнение?
Защото дори и да получа похвала от зрителите, тя няма да има тази тежест, която би имала похвалата на мои колеги, които са в този бранш. Затова и наградите „Икар" и „Аскеер" не се дават от публиката, а от хора в нашите среди. Най-ценната оценка може да е на зрителите, но истинската идва от тази на колегите в гилдията.
Казваш в друго свое интервю, че актьорът се доказва през целия си живот. На какъв етап можеш да кажеш, че е твоето доказване?
Продължавам да не съм много сигурна в това, което правя, т.е. дали го правя добре. Супер клиширано звучи, че съм си най-големият съдник и съм много критична към себе си. Но аз не че не вярвам в това, което правя, просто за мен никога не е достатъчно добро. Иска ми се да направя нещо, което да ми хареса, и към момента като че ли не се получава.
Защо смяташ, че не се получава?
Защото бих искала да се видя в друга светлина, в нещо, което не предполагам, че мога да направя. Всеки актьор си знае средствата и когато се видиш на екран и си кажеш – „аха, тук това така го изиграх", „да, станало е" или „не, не е станало", я няма изненадата. Да се видиш и да кажеш „еха!", това аз ли съм. А когато не можеш да се изненадаш, разбираш, че не си надградил много.
Промени ли се играта ти, след като стана майка?
Има някои колеги-приятели, които твърдят точно това – че майчинството ми се е отразило на начина, по който стоя пред камера. Аз такова нещо не мога да видя, но със сигурност определени сцени, които снимаме, които са по-емоционални, които са между родител и дете (аз в качеството си на дете), минават доста по-различно от начина, по който бих ги заснела преди пет години. Сега, вече като родител, мисля, че имам достатъчен емоционален багаж и емпиричен опит, за да си ги представя под друг ъгъл. Има едно представление, което играем в Театър 199 – „Хаос", и моят персонаж се бори за родителските права за своето дете. Това представление го бяхме изкарали, преди да забременея. После го възстановихме, след като родих. Имам едни монолози, почти към финала, по отношение на детето ми и със сигурност мога да кажа, че по съвсем друг начин звучат и по съвсем друг начин ги интерпретирам. Това е моето лично усещане, обаче то е категорично, защото знам как съм го правила преди и как минава през мен сега. И, да, това много помага. Всеки опит, независимо дали е лош или хубав, помага на актьорската ти природа и те обогатява.
Самата ти промени ли се, след като роди?
Не, не мисля. Може би съм по-улегнала, може би съм по-отговорна и решенията, които взимам за моето бъдеще и бъдещето на семейството ми, със сигурност са подчинени на разума, а не на емоцията. Това и преди беше така, но да кажем, че преди съм си позволявала повече емоционални амплитуди, докато сега по-рационално гледам на нещата.
Дъщеря ти се казва Рая и героинята ти в „Лъжите в нас" се казва Рая. Това съвпадение ли е?
Съвпадение е, защото героинята се казваше Ева, но в хода на последните промени по сценария я прекръстиха на Рая. Помислих, че заради мен са я прекръстили, знаейки, че моето дете се казва Рая, но се оказа, че не е така и е просто случайност. На мен ми харесва, защото Рая съм го изричала толкова много пъти.
Споделяла си, че героинята ти е доста далеч от теб, различна е?
Рая е много студен човек, тя е оперирана от чувства и понеже е необичано същество, колкото и да изглежда обратното – че е обичана от всички, е много самотна и това поражда едно определено поведение, което е доста неприятно за тези, които я наблюдават. Представи си един топъл, вълнуващ, искрящ човек, който, като те погледне и те кара да се усмихнеш – това не е тя, със сигурност.
А тогава каква е Радина?
О, Радина е парадоксална личност. (Смее се.) Може да бъде много мила и любезна, a може да бъде толкова откровена и дори понякога арогантна в поведението си, че да се чудиш как така изведнъж са се обърнали нещата.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: МИСЛИТЕ СИ, ЧЕ ПОЗНАВАТЕ КИМ ЛИЙ? ПОМИСЛЕТЕ ПАК.
На сцената в театъра кога се завърна?
Още на втория месец, но нека не звучи като голямо геройство. Върнах се в представление, в което имам общо три минути на сцената. Да не си представяте сега, че на втория месец с дете на гърда съм излязла пред публика. Не е така. (Смее се.) Иначе постепенно се върнах в повечето представления. А и нещата след ковид са малко по-различни, защото много представления спряха да се играят.
Да, последните години са истинско предизвикателство за всички. Съжалявала ли си някога, че си тръгнала по този път? Искала ли си да се откажеш?
Да съжалявам, не, но какво щеше да бъде, съм си го мислила. Много пъти съм си задавала въпроса какво щеше да бъде, ако не бях влязла в НАТФИЗ или бях отишла извън България. Не мога да съжалявам, че не съм отишла да уча в чужбина, защото съм нямала тази възможност, понеже родителите ми не можеха да си го позволят. По тази причина дори не съм опитвала да кандидатствам никъде. Но при такива динамични течения в света и в държавата непрекъснато си мислиш - какво друго бих могла да работя, което да ми носи удоволствие, да ми носи и пари, защото парите са много важно нещо. Не толкова за моя личен живот, а за това какво бъдеще искам да осигуря на детето си. А пък и защо не и за моя живот – и аз искам да пътувам по света... Често си мисля какво друго бих могла да работя и когато мисълта ми в тази насока стане по-сериозна, се появява актьорска възможност, която ме разубеждава. И си казвам – добре, времето да се оттегля и да правя нещо друго не е дошло. Но това не е изключено. Имам толкова колеги, които работят и едно, и друго, и трето. Това не е нито невиждано, нито нечувано, а в днешно време е нещо нормално. Актьорските заплати в театрите продължават да са обидни. Не говоря за нашия театър в Пловдив, ние сме много добре, но по останалите места нещата са абсурдни. Но да си го кажем това, защото всички си мислят, че като снимаш един сериал, си цъфнал и вързал. Не е така. Работиш и се опитваш да живееш честно с работата, която имаш.
За каква роля си мечтаеш?
Преди много си мечтаех за някакви определени роли. Но си говорим сега с един колега, Стилиян Стоянов, и той ми сподели нещо лично творческо, което прави, и персонажите, които планира да ги има в него, са много интересни. На мен ми се работи върху роли, които не са на добра, честна, справедлива, красива жена в средна възраст, а ми се правят по-крайни неща, които да са истинско актьорско предизвикателство. Нещо, което да ти обърне хастара, да ти разтърси целия свят, да не можеш да повярваш, че ти можеш да изиграеш такова нещо.
Както каза ти самата в началото – да се изненадаш.
Да, абсолютно!
