Теди в страната на чудесата

12 януари 2023

Текст: Павлина Алексиева
Фотография: Личен архив

Много малко преподаватели успяват да достигнат до сърцата на децата по онзи непоколебим начин, който кара хлапетата да искат да споделят компанията на своите ментори ежедневно. За Теодора Байчева балетът не е просто танц, той е изкуство, с помощта на което тя променя светогледа на момичетата от нейната школа Terpsihora dance studio. Вече повече от 17 години няколко поколения малки балерини откриват магията на грацията под ръководството на Теди – като някои от тях избират да продължат по този път и професионално.

Теди в страната на чудесата

Теди, разкажи ни повече за професионалния ти път досега?

Родена съм в Търговище и именно в родния ми град се запали любовта ми към танца. Като всяко малко дете и аз мечтаех да танцувам на сцена, да бъда облечена в красива рокля и да получавам аплодисменти от публиката. Когато бях на 4 години, в детската градина дойде първата ми учителка по балет и за мое щастие бях от избраните. От деня, в който стъпих в залата на балетна формация "Търговище", започна моята приказка. Последваха множество концерти, танцови спектакли, конкурси... Разбира се всичко това беше съпътствано от много труд и всекидневни репетиции до късно в залата.

Нямам толкова спомени от училище, колкото от танцовата зала - прекарвахме почти целия си ден там, с изключение на 5-6 часа, в които бяхме в училище. Още на 6 години поучих главна роля в мюзикъл. Беше незабравимо преживяване, пеех, танцувах... бях истински артист. Помня как на един от спектаклите бях много болна, с висока температура, но въпреки всичко се качих на сцената, защото знаех, че без моето участие спектакълът щеше просто да падне. Още в онези първи години балетът ни учеше на отговорност към нас самите и към другите. Всички бяхме едно голямо семейство – по-големите помагаха на по-малките и ако някой се откажеше, предаваше всички останали. Като артистично и талантливо дете имах възможност да участвам в много спектакли и да изиграя много главни роли.

Ще си позволя да споделя още един специален момент - вече почти тинейджър изпълнявах не толкова главна роля, но пък ярка и запомняща се. Спектакълът взе участие в конкурс - моментът, в който излязохме да се поклоним, цялата публика стана на крака и бурно ме аплодира, въпреки че не спечелихме наградата. В този момент разбрах, че не наградата е важна, а това да оставиш душата и сърцето си на сцената, и публиката да го усети. Незабравимо е, и може би за такива мигове си заслужават раните по краката, нощните схващания и всички останали болезнени моменти.

И така, между пътуванията, прожекторите, тюла и пайетите, аз пораснах. Имаше моменти, в които се жалвах, че не съм играла с децата пред блока, и че не съм ходила на екскурзия с класа, но сега си давам сметка какво детство съм имала - пълно с приказни герои, много прекрасна музика, приятели, които споделят едни и същи желания и мечти, и безброй уроци  - важни и необходими за живота.

Благодарение на моите учители - Румяна Костадинова (за съжаление, тя вече блести като звезда на небето) и Мариам Макарнаян, аз се научих не просто да танцувам. Научих се да се боря, да уважавам труда, както моя така и на другите, да бъда смела и никога да не казвам НЕ и НЕ МОГА. За което им благодаря от сърце!

След това бурно и интересно детство в танцовите зали, реших да ставам художник. Кандидатствах сценография в Художествената академия в Пловдив. За мое щастие не ме приеха. Отново бях на кръстопът и балетът за пореден път се оказа правилната пътека. По настояване на баща ми, кандидатствах в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" - специалност балетна педагогика, и бях от първите приети. Тогава си дадох сметка, че това е нещото, което ме прави щастлива, и че именно това е моят път.

Теодора Байчева

Какво е за теб танцът? Както и работата върху конкретна хореография?

Балетът за мен е душа! А танцът като цяло е средство да изразиш себе си, да разкажеш нещо с тялото си, да изразиш дадена емоция. Хореографът е този, който трябва да разкаже историята чрез тялото на танцьора. За да направя дадена хореография, първо се съобразявам с характера на самия танцьор, с неговия темперамент, мисля за това какъв стил би му отивал, а после подбирам музика. За да се получи нещо хубаво и танцьорът да се чувства добре, трябва и той и хореографът да мислят по един и същ начин, да имат една и съща идея, да дишат заедно, и така се получават най-красивите неща. При групите е малко по-различно. Лично на мен груповите хореографии са ми по-интересни, но и много по-трудни, с по-големи предизвикателства.

Най-голяма радост за мен остава работата с деца. Изключително интересно е да се работи с  тяхната чиста душа и непредсказуемост. За мен талантът е най-малката част, която трябва да притежава един добър малък танцьор. Имала съм деца с изключителни данни, но без желание да се занимават с балет. Важни са желанието и любовта към танца, както и много, много труд. Опитвам се да стимулирам децата, чрез любовта ми към тях и към изкуството, да ги въведа в приказката наречена - балет, и да ги науча да обичат това, което правят.

Делиш ли децата на талантливи и неталантливи?

Всяко дете има определен талант - някои са гъвкави, други имат голям падьом, трети са много музикални или артистични, а моята задача е да открия конкретното качество и да го развия. И пак искам да кажа, че в балета с много работа и желание, всичко се постига.

Теодора Байчева

Твоята школа работи повече от 17 години. Какво постигна за този дълъг период и какви са най-ярките ти спомени?

За някои звучи много, за други малко, за мен тези години са времето, в което с децата пораснахме заедно. Времето, в което мечтахме и сбъднахме много от мечтите си. Времето, в което работихме много и успяхме да докажем, че се справяме добре, и че с много труд, любов, постоянство, упоритост и желание се покоряват и най-високите върхове. Но ние не спираме до тук! Имаме още много да учим, много да покажем, имаме много мечти за сбъдване и много върхове за покоряване! Тук използвам "ние", а не "аз", защото всички ние от Terpsihora dance studio сме едно голямо семейство и постигаме всичко заедно.

Ще разкажа една история, която показва, че когато обичаш танца, си готов на всичко за него. Тя се казва Деница и тогава беше на 15 години. Възхищавам се на таланта, волята, упоритостта, и любовта към танца на това момиче! Две седмици преди много важен за нас конкурс в Белград, по време на репетиция тя падна от една поддръжка и си счупи ръката. Първите й думи бяха: "Дано не е счупена, за да мога да танцувам!" С цяла гипсирана ръка тя не само танцува, но и успя да спечели 3 златни медала. Нито веднъж не се оплака, не спря да си почине, танцува с цялата си душа и сърце. Гордея се с това, че имам удоволствието да работя с такива деца, които трябва да са пример за подрастващите. Най-прекрасната професия е тази, в която имаш възможност, всеки ден да си обграден с чисти детски души, с неспиращ детски смях и хиляди усмивки!

Теодора Байчева

Има ли сред възпитаниците на твоята школа деца, които продължават стъпките ти в други формации или пък се занимават професионално с балет и танци?

Да! Щастлива съм, че имам момичета, които продължават професионално да се развиват. Някои от тях вече завършиха Националното танцово училище. Други вече работят като преподаватели, а трети започват тепърва да следват своя професионален път. Едно от тези момичета е и моята голяма дъщеря, с която много се гордея. Винаги ще й помагам и ще я подкрепям. Малката ми дъщеря обича да се занимава с много неща и има много таланти, между които е и художествената гимнастика. Ще се радвам ако и двете ми момичета, освен с танци, се занимават и с нещо друго, което им доставя удовоствие. Човек трябва да се развива в различни области. А и балетът има много общо с точните науки. 

Как работиш върху постигането на общ дух и желание за успех в школата? Какви са инструментите, които ползваш, за да изкараш най-доброто от възпитаниците си?

На първо място всички деца в школата са приятели и винаги си помагат. Опитвам се да накарам всяко едно дете да даде всичко от себе си, за да постигне успех. И когато то само разбере сладостта на успеха, се влюбва в изкуството и остава запленено за цял живот. Инструментите, които използвам са любов, разбирателство и подкрепа!

Какво е посланието, което предаваш на децата, които са в твоята школа?

Посланието, което искам да предам на децата от школата е: Никога да не се предават и да следват мечтите си до край! А за следващите години си пожелавам пълни зали с блестящи очички и грейнали усмивки!

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA