Фотография: Ангел Захаринов
Стайлинг: Полина Добрева
Грим: Георги Русев
Коса: Верига салони Inspire
Творчески координатор: Ивелина Чоева
Видео: Генади Михов
Локация: Kitchen59
Може да се каже, че срещите ни с Мирела Илиева не са съвсем случайни. Запознахме се на работно пътуване в началото на годината. След като се включи в нашата "вълна", успяхме да се засечем на няколко снимачни локации, а буквално три минути след края на телефонен разговор в опит да намерим подходящ момент за интервюто, засичаме погледи в голям търговски център. Дали е съвпадение? Не мисля. Няма и значение.
Мирела е в интернет от известно време, но гръмотевичната популярност дойде с участието ѝ в четвъртия сезон на "Игри на волята". Противно на немалко други хора, които влизат в риалити продукция, получават голямата торба с последователи и изчезват в пространството до няколко седмици, при Мирела се случват само първите две. "Много бързо след края на предаването, вече не ме свързваха толкова с него, колкото с мен самата. Мисля, че съм повече от просто участник", споделя тя. "Горда съм, че пазих хората си, че бях лоялна, не лъгах, не правих интриги и играх мъжката." Когато краят на формата остава в историята, няма идея какво предстои. Няма и план. По-скоро си представя, че ще се наслади на остатъка от лятото и ще изживее случилото се наесен, когато всъщност то стига до широката аудитория. "Бях доста притеснена, именно защото нямах представа "накъде и какво". Не знаех какво да правя с всички, които ме последваха и подкрепяха. Как да ги задържа, с какво да им помагам. Започна да се случва от само себе си."
"Често се заблуждаваме от "перфектните" животи в социалните мрежи. Мислим, че са реалност. Ами, не са", споделя Мирела
Макар да звучи познато, истината е, че Мирела е минала през различни житейски етапи. "Не съм от богато семейство, нямам имоти и бизнеси за наследяване. Аз съм момиче от Варна, което е драпало, мечтало и работило много, за да стигне дотук", разказва с емоция, трудна за описване. Най-вероятно няма да го усетите от първите няколко минути в компанията ѝ, но е изключително чувствителна и изобщо не се притеснява да изживява, преосмисля и разкрива тази своя страна. "Често се заблуждаваме от "перфектните" животи на известните в социалните мрежи. Мислим, че са реалност. Ами, не са. Аз се стремя да показвам и хубавото, и лошото. Все пак съм човек - имам проблеми, изпадам в дупки и депресии, състояния. Плача, предават ме, провалям се, губя близки." Всъщност неотдавна спрях и се замислих върху нейно Story, в което разказва как е слушала музика в колата и се е разплакала от мислите си. Защо го казвам? Защото май не сме свикнали да чуваме подобни умозаключения от някой в 20-те си години. По-скоро сме склонни да публикуваме кадри от последното парти на плажа, на които слънцето е ярко, коктейлите - цветни, а аутфитът - повече от секси. Има ги, но има и другото, което все повече започва да изглежда като рядкост. "Често плача от щастие, защото съм щастлив и благодарен човек", потвърждава тя. "Животът ми не е бил лесен, но пък съм научена да оценявам малките и важни неща. Сбъдвам мечтите си, пътувам, срещам страхотни хора, имам прекрасно семейство. Знам, че съм добър човек, който прави грешки. Просто ги споделям."
Когато обаче натовариш сребърния поднос повече от обикновено, прегряването е неизбежно. Мирела не крие, че се е стигало до моменти, в които тялото ѝ е отказвало. "Знам, че е част от пътя. Да, поемам адски много възможности, но изборът е мой. Щом съм го направила, значи мога да се справя с тях." А дали животът ѝ в момента отговаря на представите за него? "До голяма степен мога да кажа, че е този, за който винаги съм мечтала. Трудно е да издържам на динамиката, но и не мога без нея."
GET THE LOOK: Кожени аксесоари Zora Romanska
В тази динамика място намира и нейната голяма любов - танците. Може би първата голяма любов. "Танцувам от съвсем малка, но тогава не съм усещала това, което чувствам сега като осъзнат човек. Танците са себеизразяване, моето спасение и начин да се намирам, когато съм изгубена." Преди години се е наложило да спре заради тежка травма, но въпреки лекарите и прогнозите, тя не се примирява с "невъзможно". Признава, че вероятно като всеки друг човек с креативна професия, също се е сблъсквала с неразбиране какво прави и защо го прави. Но е щастлива. "Научих, че светът не е розов и че след бурята има дъга. Няма как да я оцениш, ако първо не си минал през бурята." Когато питам на какво тепърва предстои да се учи, отговорът пак идва категорично, без никаква пауза. "Искам да не позволявам добрите ми намерения да се превръщат в наивност. Да приоритизирам, защото съм се превърнала в работохолик, който не казва "не". Да се науча, че е ОК да не съм навсякъде и няма да изпусна нищо, ако реша да остана сама със себе си."
Факт, хейтъри не липсват, но Мирела е категорична, че оценява всяка стъпка от пътя. Някъде по него се появи и първата ѝ песен. Най-вероятно няма да е последната. "Получавала съм предложения от лейбъли, но фокусът ми винаги е бил в друга посока." Посоката е напред, а за случилото се дотук текстът на парчето е достатъчно красноречив - "безстрашна до края, нищо няма да ме спре. И дори да боли, бих го изживяла пак."
