Текст: Станислава Айви
Фотография: Костадин Кръстев-Коко
Стайлинг: Августина Маркова-Тути
Грим: Елиза Попова
Коса: Цецо Иванов
Каролина Панаинте е от онези жени, които веднага те завладяват с усмивка и откровеност. Само на 29 години тя успява да се пребори да намери мястото си на пазара на съвременно изкуство и да е посредник между артистите и ценителите. Каролина е амбициозна и талантлива, общуването с хората й се отдава лесно, постоянно бори нови и различни върхове. Била е куратор на най-различни изложби, частни колекции и арт събития на места като The Residence Club и Grand Hotel Millennium. Водила е търг на Sotheby’s в графа съвременно изкуство и успява да подкрепя млади таланти, както и да показва различен опит в България. Обожава да пътува и никога не пропуска да види местни галерии, където и да се намира. Носи изкуството в сърцето си и планира събития на международно ниво. Животът обаче, както знаем, има и други планове. През март Каролина изненадващо открива, че е бременна, снимките за корицата ни се случват през лятото, когато е в петия месец. И всички планове оттук нататък подлежат на промени, независещи вече само от нея.
Започваме по възможно най-интересния начин‚ "този разговор трябваше да се случи по-рано и не трябваше да съм бременна"!
Мислех, че ще съм на корица на списание в разцвета на кариерата си, а не в девети месец. Казвам му на мъжа ми – "За какво ще си говорим в това интервю?" А той ми се смее, понеже знае колко съм амбициозна. Аз продължавам да планирам проекти за догодина, но какво ще успея да направя, не мога да кажа отсега. Гледам да съм реалист.
Жените около мен реагират различно, когато дойде бебето – едните оставят всичко, другите се връщат веднага.
Има жени, които цял живот чакат това, а аз съм повече по работа, купони, пътувания. То просто се случи. Разбира се, много съм щастлива от факта, но просто беше неочаквано. Историята ни е забавна. С моя мъж се запознахме на изложба миналата година, лятото все се разминавахме и в края на октомври започнахме да се виждаме. Заживяхме заедно януари и през март вече бях бременна. Имахме годишнина сега в края на октомври и аз вече бях в осми месец. Всичко е абсолютно непланирано!
Разкажи ми за него.
Казва се Сокол, нестандартно име, и той самият е много нестандартен. След първата ни среща си казах: "Този не искам да го виждам". Много е ексцентричен и директен, аз съм по-мека и дипломатична.
Каква зодия си?
Овен.
И аз!
Имах изложби до последно и точно в деня на една от последните ме сложиха да лежа. Започнаха контракции, отидох на лекар и казах: "О, не, няма как, имам да открия изложба". Пет дни лежах, не отидох и направо бях разочарована. (Смее се.)
Това не можеш да контролираш.
Да, просто трябва да го приемеш.
Разкажи ми за изложбата все пак.
Работя с галерия Nova Art Space – едно пространство на "Съборна". Фокусът ми е върху съвременни млади автори, макар че, разбира се, работя и с установени. За мен е много интересно да вземеш някой, който никой не познава и не е чувал за него, и да го развиеш. В последната изложба Collective Pulse представихме Борислав Георгиев, Илиана Илиева, Илия Желев и Евгени Йонов. Много добре се получи, нищо че не бях там за откриването. Идеята беше да покажем заряда на четирима автори, които виждат поп арт стилистиката през своя призма. Те са много разнопосочни и с различно творчество. Борислав е самоук бохем, много добър с ръцете, Илия Желев е академик, известен в Германия, завършил най-добрите школи. Но в днешно време на галериите много им се измести фокусът, покрай дигитализацията и социалните мрежи. Имаме достъп до всички художници, Instagram е място за изява, независимо дали имат образованието или дали са участвали в изложби. Тези неща нямат значение, в зависимост от последователите ти, имаш директна трибуна за изява. Клиентите могат да те видят и това много промени пазара и търсенето, особено когато говорим за кое е комерсиално и кое – не. В нашия бранш има полюсни мнения по тази тема – представата за художника е съвсем различна в днешно време, Деймиън Хърст има 70 човека, които му работят в ателието. Тази картина, която купуваш, може би не я е рисувал той.
То и едно време е било така, по време на Ренесанса и най-големите са го практикували.
Някак още правим асоциацията, че художникът трябва да е страдал, да се е измъчил, за да се роди нещо хубаво. Но въпросът е и за какъв тип изкуство си говорим – тези, с които можеш да обзаведеш хотел или луксозен дом, или музейни експонати, които имат социална роля и не задължително ги разбираш веднага. Бяхме в Мадрид със Сокол – той е финансист, нищо не разбира от изкуство, сега се интересува малко повече и отидохме в "Прадо". Гледахме Гоя, Веласкес и му харесаха, но после в "Рейна София" с Пикасо и Шагал по-малко му се получи. На края седна на един стол, вдигна си пуловера и каза: "Ето, аз съм инсталация"! Има ги и двете неща, не могат да съществуват едно без друго.
Аз съм учила история на изкуството в Лондон и моето влечение също е към по-класическото, но заради историите, които знам зад картините.
Първият ми урок беше точно на тази тема. Знаете ли защо хората не разбират изкуството? Защото не знаят историята зад картината. Когато има кой да ти я разкаже, става много по-интересно и можеш да развиеш принадлежност към нея.
Да, при мен остана това с историите. Занимавам се с по-различно изкуство днес, но никога няма да ги забравя. Какъв е пазарът в България и ти как реши да го направиш професия?
Имам две висши образования – едното е маркетинг. Исках и история на изкуството, макар майка ми да каза, че съм луда. Питаше ме какво ще правя с това, най-вероятно да работя в музей. Заминах за Лондон и се заразих много. С много мерак, голямата ми уста и уменията ми във вербалната комуникация завърших именно там мечтаната специалност. За мен е важно да умееш да комуникираш правилно и да разказваш истории. Да обръщаш внимание на хората за неща, на които те не биха обърнали внимание, и да придадеш заряд. Моята роля е на мост между автора и творчеството му и галерията или клиента. Арогантно ще е да кажа, че пазар няма, но и ще е прекалено да кажа, че има. Занимавам се изцяло със съвременно изкуство и изцяло се издържам с това. Много е трудно да го правиш. Постоянно сам трябва да си търсиш клиенти и канали, където да представиш авторите, с които работиш. Имах късмета с арт събитията да ми се развият бързо нещата и успях да стигна до правилните хора. Основният пазар е на Старите майстори, там инвестицията е по-сигурна. Колекционерите го правят за престиж, но и искат да са сигурни, че няма да си загубят парите. Тези картини се разменят постоянно. Но все повече хора се интересуват и от съвременно изкуство. Имам страхотни клиенти, с които нямаше да мога да се запозная, ако работех друго. Сещам се за една много смешна история с мой клиент, той е колекционер, на 70 години е и само Старите майстори са му интересни. Поканих го на изложба на съвременна авторка и той гледа, гледа, и каза: "Не е моето това, не го разбирам". Тогава съм била на 25 и опитах пак да го запаля, обясних му какво ли не. Много добре знам какво харесва той и накрая просто му казах супер честно, че нали и аз трябва да ям нещо. Той веднага отговори: "Купувам, купувам". (Смее се.) Имала съм смелостта да правя такива неща.
Това е подход към хората. Просто трябва да си искрен.
И според мен. Няма нужда да си прекалено официален, не трябва да има дистанция. Дори с приятели, които ми казват, че нищо не разбират. Ако те заведа в някой от музеите и ти разкажа няколко истории, нещата ще бъдат различни, не те карам да го разбираш. Не е квантова физика, това е изкуство. Мисията ми е наистина да помагам на тези млади автори, които няма кой да ги чуе. Много е лесно установени автори да влязат във всяка галерия, но се боря за другите като фрийленс куратор. Много си харесвам работата и не мога да си представя да работя нещо друго. Преди изложбата, за която ти разказах, бях и на Sofia Art Fair, представях Асен Янев – интересен автор, който живее в Базел, Швейцария. Много нестандартно беше точно там да го представя, той прави висок клас принт, смесена техника с фотография. За нашия пазар е нетипично, но беше много
успешно. Имахме и конкурс преди това за съвременни млади автори с над 150 кандидатури, избрахме трима. На едното момиче – Деси ù предстои изложба през октомври, това е част от наградата. Бяхме във Франция лятото и мъжът ми си хареса една скулптура. Покрай нея влязох с преговори с галерия, харесах страхотен френски автор. Аз съм и франкофон и искам да го поканя тук, за да му направим изложба. Това е много смел проект, а дали ще бъде финансово изгодно, предстои да разберем. Като човек, който се издържа с това, трябва да се напасвам към пазара, но това не ми пречи да рискувам. Социалните мрежи много помагат наистина, има публика, която е концентрирана към това. За първата ми работа с изкуство получавах 400 лева и постепенно се борех, да е жива и здрава майка ми! Когато ме питат с какво най-много се гордея, е точно това, че съм започнала от нулата.
Кой е градът, чиито галерии ти харесват най-много?
Мадрид ми е абсолютен фаворит! Като начин на живот, усещане, ресторанти, цялостно – а освен музеи като "Прадо" и "Рейна София", частните им галерии също са много добри. Много съм свързана и с импресионистите, Musee D’Orsay в Париж също ми е любим. Париж ти носи една студена арогантност, но имам нужда от нея понякога. Мадрид е много по-топъл, а Лондон също е страхотен – там пък има pop art. Бяхме и в Япония – и там беше много интересно. Копринените платна, които правят, са уникални. Бях в няколко галерии в Токио и наистина беше друг мащаб. Много обичам това, което правя. Сигурна съм, че като се роди детето, ще открия и нови страни в себе си!
