Фотография: Яна Блажева
Новото кино имаше нужда от Яна Титова. След "Доза щастие", превърнал се в най-гледания български филм за 2019 г., и последвалата "Диада" тя утвърди своя смел и чувствителен поглед зад камерата. И въпреки че професионалният ù път започва като актриса, истинското творческо призвание открива именно в режисурата.
Третият ù пълнометражен филм – "Брънч за начинаещи", е свежа комедия за натиска да бъдем перфектни и ще има своята премиера на 13 февруари 2026 г. В ролите са Александра Сърчаджиева, Орлин Павлов, Валентина Карлева, Стилиян Стоянов и Жаклин Дочева, но днес сядаме срещу Яна, за да поговорим за пътя, историите, смеха и нейната лична формула за щастие.
Яна, след емоционалните "Доза щастие" и "Диада", този път се насочваш към комедийния жанр.
Винаги съм мечтала да снимам комедия, но нямах правилната история. Докато на шега не се роди идеята за "Брънч за начинаещи". Искахме да направим нещо забавно, ситуационна комедия, включваща четирима актьори. Разбира се, нещата доста се разгърнаха, но, честно казано, началото не беше толкова лесно и забавно, колкото си го представях, защото пишех сама. В момента, в който Вики Радославова се присъедини към екипа, някак си нещата потръгнаха. Мисля, че комедия се пише от минимум двама души. Другото, което винаги съм искала да направя, е да режисирам коледен филм. Ще си говорим за него след години.
"Брънч за начинаещи" говори за невидимия натиск да изглеждаме перфектни. Кога лично за теб дойде осъзнаването, че автентичността е по-важна от перфектността?
Това с перфектността е нещо, което осъзнах през последните години. При мен се изразява не в това на всяка цена да изглеждам перфектно, а да бъда перфектна в моите си собствени разбирания – като майка, като домакиня, като човек, като режисьор. Имам изисквания към самата себе си и темата лично много ме вълнува – как се проявява и как ни влияе в крайна сметка. В "Брънч за начинаещи" е изведена по различен начин, но я усещаме в героинята на Жана. Свободата идва тогава, когато се освободим от всички предразсъдъци.
Защо точно брънч?
Брънч е, защото Жана и нейното семейство се стремятда бъдат европейци. Те по всякакъв начин възприемат този западен модел на живот – да се храним здравословно, да сме природосъобразни и т.н. Нещо, което в крайна сметка им изиграва лоша шега, защото щастието не се крие в крайностите, а в малките детайли. Защо за начинаещи? Защото всички са начинаещи в това да лъжат и да се преструват на такива, каквито не са.
Как избираш актьорите за ролите си и имаш ли критерий, който винаги следваш?
Имам един-единствен критерий – да работя с хора, на които мога да вярвам и които вярват на мен. През последните години, работейки с много актьори, си давам сметка, че всъщност това, което аз мога да им дам, мога да им го дам само ако те пожелаят, а те могат да го пожелаят само ако ми имат доверие. Понякога в трудни ситуации ни спасява вярата един в друг и фактът, че можем да разчитаме на човека отсреща. Когато се обграждам с актьори, в един момент им давам пълна свобода, защото вярвам, че от тях може да дойдат много по-добри идеи, отколкото от мен или от другите хора от екипа. Наистина е важно докъде може да стигнем заедно. За мен свободата, когато поставям нещо или когато режисирам в киното, е от особена важност. Гледам да не ограничавам актьорите в изразните им средства. Даже напротив. Понякога нарочно не им казвам конкретни неща, за да видя какво ще дойде от тях. За "Брънч за начинаещи" ангажирахме актьорите още преди да напишем сценария, създадохме го за тях конкретно, за техните специфики и т.н.
Когато дъщеря ти е част от екипа, успяваш ли да гледаш на нея като на актриса, или винаги виждаш в нея детето си?
Опитвам се да гледам на нея като на актриса. Няма как да не забелязвам малките трикчета, които Ая винаги си прави. Това беше най-голямото предизвикателство, защото много иска да изпълни това, което ù казвам като режисьор, но понякога ù е трудно да раздели майката от режисьора – дали майката ти казва да направиш нещо, или режисьорът ти го казва. Винаги успявам да намеря път към нея, което смятам за важно. И най-вече че на нея това ù носи удоволствие като цялостен опит.
Премиерата бе точно преди 14 февруари. Има ли символика зад избора на тази дата?
О, да. Много се надявахме на тази дата и съм много щастлива, че успяхме да позиционираме филма точно тогава. Започвайки да го пишем преди година, това беше идеалната ни цел. Казвахме си колко ще е хубаво да е филм, който да събере семействата да отидат заедно на кино или просто да отпразнуват 14 февруари по забавен и вкусен начин. Виното е силно преплетено в нашата история, любовта също. Радвам се, че филмът излиза на 13 февруари, петък 13-и. И смятам, че и това не е случайно. Аз лично винаги съм смятала петък 13-и за хубава дата и никога не съм се страхувала от нея. Смятам, че всички знаци са се наредили добре – както би казала Росена, добре са се позиционирали звездите. И вярвам, че "Брънч за начинаещи" ще намери път към сърцата на хората и ще ги забавлява.
Как изглежда балансът между амбиции, семейство и вътрешен мир в твоя личен живот?
За съжаление, не съм намерила начин, по който да го постигна. И доста страдам. Много обичам работата си, обичам да работя, но понякога вземам прекалено много дини под една мишница, и от това винаги страда семейството ми. Те вече като че ли са свикнали, но не е оправдание да продължавам по същия начин. Всеки път си казвам, че ще забавя топката, а то става още по-натоварено. Балансът е много важен и бих искала да го постигна, но ще видим по какъв начин. Още не съм открила правилната рецепта.
Ако трябва да сравниш режисурата с готвенето, кои биха били ключовите съставки на доброто кино преживяване?
Кино преживяването и режисурата са две различни неща, защото режисурата е много личен процес. Случва се единствено и само в главата ми, а аз трябва да го предам на целия екип. Основна съставка е доверието и изборът на хората около теб. Усещам голяма сила в кризисните моменти именно заради това, че всички сме обединени от идеята да се получи по най-добрия начин. Минавали сме през много изпитания заедно и с голяма лекота, което смятам, че е друга основна съставка, когато се прави кино. Лекотата, доброто настроение. А за доброто кино възприятие е нужен филм, направен със сърце и без трикове. Аз не обичам трикове – обичам чиста, неподправена емоция, независимо дали е драма или комедия. За мен актьорът винаги е в центъра на доброто кино преживяване и държа да се чувства сигурен, спокоен и да знае, че във филма ще бъде показано най-доброто от работата му.
Имаш дълбока връзка и с театъра, и с киното. Какво ти дава всяка от тези сцени и има ли такава, към която винаги се връщаш с по-голяма любов?
Мислех, че киното е моята голяма любов. И бях загърбила театъра години наред, докато Захари Карабашлиев не ме провокира с неговата пиеса "Лисабон", като ми даде идеята да я режисирам в театъра – нещо, което въобще не допусках, че може да се случи. Много харесах пиесата и по-скоро егото ми се намеси. Казах си: "Не, ти не можеш да оставиш някой друг да го направи". Реших да се провокирам.
Какво е най-лошото, което може да се случи?
Най-лошото е да се проваля, но това би бил урок да не се захващам с неща, в които не съм сигурна. Така реших, че ще се хвърля в това начинание. Оказа се доста по-различно, отколкото си го представях. Нов начин да разказвам истории, за който не се бях замисляла до онзи момент. Сега, когато вече имам още две представления зад гърба си, не мога да кажа със сигурност кое предпочитам. Много важна част в киното е монтажът, който го няма в театъра и много ми липсваше. Там обаче открих силата на общия план. Не мога да отговоря крайно на този въпрос, и двете са полета, в които ще продължа да се изявявам. Знам, че когато дойдат правилните истории, ще искам да ги разкажа.
