Фотография: Profimedia
Oще когато разбрах, че екипът на Amazon Prime работи върху екранизация на We Were Liars, нямах търпение да видя как ще изиграят всичко, предвид извънредно шокиращия обрат в книгата, на която я базират.
Въпреки че я бях чел преди над 10 години, след първите няколко минути си спомних точно как се развиваше действието и точно колко ни липсват такива трилъри – на пръв поглед характеризирани като тийн драми, но с повече житейски нюанси от някои привидно по-сериозни бестселъри. Историята проследява отблизо семейство Синклеър, което може би е създало концепцията за "американската мечта" и заради което някои биха казали, че средна класа не съществува. Те са извънредно богати, името им се е превърнало в закон и механизъм за отваряне и затваряне на врати, също като факта, че всяко лято трите сестри на фамилията и техните деца ("лъжците", т.е. фабулата) се събират заедно. Представете си летата от едно време, просто локацията не е село, а семейната резиденция на брега на частния им остров. Там всичко е красиво, безгрижно и спокойно, докато изведнъж вече не е. Истината е, че много критици го отбелязаха веднага – телевизионният вариант на моменти се проваля в опитите да задържи вниманието ти, в други саундтракът е overwhelming и не отговаря на случващото се, а в трети ретроспекциите и паралелите на времето, които се блъскат в главата на Кейдънс, са твърде преекспонирани.
Макар концепцията да е кинематографично издържана, забележките към монтажа и постпродукцията са логични. Някъде около трети епизод предполагаемата драма започва да се усеща като сапунена опера, но нямам представа дали можем да го обясним с ръководното присъствие на Джули Плек – създателката на "Дневниците на вампира", и дали същото важи за неточности като споменаването на продуктите за устни на Хейли Бийбър, които се появяват доста след лято 2016, когато всъщност се развива действието. От друга страна, сериалът е чудесно "показно" какво се случва, когато парите започнат да изместват любовта за сметка на привилегията и емоционалната нефункционалност. Всички в семейство Синклеър не спират да лъжат – дали защото някой си е премълчал, или отворил устата повече от необходимо – което прави сюжетната линия енергична. Измежду хилядите полуприкрити усмивки и смразяващи погледи животът на персонажите се е превърнал в надпревара за власт и изграждане на ценностна система, като е сигурно, че ще получат поне първото в някакъв момент.
Гледайки, през цялото време имате чувството, че някой държи огледало пред тях и ги принуждава да погледнат внимателно неадекватността, предразсъдъците и проблемите си. За разлика от повечето продукции, когато в даден момент започваш да симпатизираш на протагонистите и да разбираш защо са такива, тук няма непременно лоши или непременно добри герои, но не можеш да харесаш никого, защото изглежда, че не се учат от грешките си и не мислят, че могат да вземат нещо повече от живота отвъд партита и безумни семейни традиции. Виждали сме го като мотив в "Наследници", "Белият лотос" и горе-долу всички проекти на Никол Кидман в последните години, просто тук е поднесено през децата за допълнителен трагизъм. Целият актьорски състав е селектиран безпогрешно, както може да си го представите, ако прочетете романа. Емили Алин Линд е просто блестяща в най-главната роля. Имах удоволствието да говоря с нея преди няколко години, когато започваше вторият сезон на новия вариант на "Клюкарката", и още тогава знаех, че я очакват невероятни възможности. Справя се повече от перфектно с образа на момичето, което опитва да се бори за промяна, но точно преди фаталния край ще се върне, за да спаси кучетата на семейството и да вземе перлите, заради които майка ù и лелите ù вероятно биха се избили взаимно.
Ако обаче има нещо между книгата и сериала, то е, че и двете следват зададения си тон. Докато в разказа на Е. Локхарт ужасяващата истина, за която няма да навлизам в детайли, се приема значително по-тихо и смирено, без визуални метафори, при интерпретацията на Amazon Prime имаме край, който не беше излишен, но по-скоро ненужно помпозен. Докато в книгата всичко се случва по-фрагментирано, поетично и интроспективно, сериалът през цялото време гледа в мащаб, така че може би донякъде беше логично Кейдънс да поеме с лодка към the happily ever after по залез. Веднага след края видяхме бонус сцена, намекваща за евентуално продължение и втори сезон. Надявам се, само в случай че ще разказва предисторията, с която задължително трябва да се сдобия преди излизането на третата книга от поредицата в края на 2025 г. Иначе не пропускайте – летният пейзаж помага за баланс с историята. Тя от своя страна е болезнена, хваща те за гърлото и ако си неподготвен, може да те повали, но е разказана красиво, макар и малко по-недобре в сравнение с първоизточника.
