Фотография: Личен архив, PR
Когато през октомври започнах да правя почти несъществуващия си списък с коледни подаръци, нямаше абсолютно никакъв шанс да предположа, че най-големият ще дойде от Motorola. Ако някой беше казал на 6-годишното ми Аз, гледащо втората част на „Сам вкъщи", че и то ще се озове изгубено, но намерено в Ню Йорк, и ще бъде единственият български представител на глобалното събитие, с което Pantone и Motorola продължават вече традиционната си колаборация и обявяват цвета на годината, със сигурност нямаше да му повярвам.
Кацаме в началото на декември. Няма как веднага да не усетиш мащаба, историята, емоцията, космополитността. Да не чуеш сирените, клаксоните и лудницата, но да се почувстваш на място. Или поне в моя случай. Подозирам, че единствената причина изобщо да не усетя часовата разлика е, че може би вече съм я преживявал. Не мога да кажа, че съм най-големият привърженик на подобни спиритуални теории, но въпросното чувство за дежа вю наистина съм имал единствено в Париж и Ню Йорк. Градът е overwhelming – наясно е, че е по-голям от теб, харесва му и иска на теб също да ти хареса, а няма начин да не ти. Признавам, че винаги съм вярвал, че ще остана влюбен в него. Все пак това е мястото, на което Блеър Уолдорф, Серина ван дер Уудсен, Фийби Буфе, Джоуи Трибоани и редица други телевизионни герои разказваха истории и ни залепяха пред екраните. Ню Йорк е свързан с толкова много попкултурни моменти отвъд собственото му величие, че може би именно те са обединяващият момент с Motorola и правят пътуването повече от логично. От самото начало брандът работи успоредно за безпогрешно технологично представяне и съвършена визия, но в последните няколко години силно акцентира върху смартфона не толкова като смартфон, а като част от визията, част от самия теб и твоя свят. Отвъд процесорите, RAM паметта и т.н. Разбира се, те работят съвършено и осигуряват съдържанието на още по-съвършената опаковката. Няма някой, който да не е чувал „hello, moto" или да не е виждал последните им колаборации, включително тази със Swarovski, която, колкото и да опитваш, няма как да не обожаваш. Аз лично още си спомням първият ми телефон – беше именно сива Motorola, от онези с многото копчета, които натискахме от вълнение, отчасти и покрай току-що откритата магия на инфрачервен порт.
Знам, че читателите ни харесват разказите от първо лице, но още докато пристигаме в Голямата ябълка и в ушите ми някак естествено започват да звучат Алиша Кийс и Джей Зи, съм сигурен, че няма шанс този материал да не звучи идея и половина по-захаросано, отколкото иначе бих си го представил. Но това му е хубавото на Ню Йорк – no one is judging и има място за всичко и всеки, дори когато Ариана Гранде и Синтия Ериво are not holding space.
Около 15 ч. се настаняваме в хотел Nine Orchard, който се намира в Lower East Side и всъщност някога е бил банка, сега реставрирана в класически винтидж хотел с гледка, страхотен персонал, който ти носи току-що изпечени бисквитки и цветя в стаята, и предлага невероятно вкусна храна в техния Corner Bar. Наясно съм, че хумус от брюкселско зеле звучи отвратително, но ви моля да го пробвате, ако стигнете до там. Също и пилешкото месо от основното меню за вечеря. И бургера от обедното такова. Забавното е, че само няколко седмици преди нас именно в Nine Orchard отсядат Аки и Койчи, с които организираме ексклузивно интервю за двойния ни празничен брой по същото време. Оказва се, че локацията е и техен фаворит. Случайност? Не мисля.
Докато се разхождам по Бруклинския мост малко по-късно същата вечер, в главата ми се върти едно конкретно изречение. „Майко мила, аз наистина съм в Ню Йорк". И наистина нямам търпение да разбера кой ще е цветът, който ще обсъждаме, носим и преживяваме в следващите дванайсет месеца.
Новините пристигат в груповия чат за пътуването на следващата сутрин. Цветът на 2026 е Cloud Dancer – разкошен нюанс на бяло, носещ спокойствие и мир в иначе шумната атмосфера. Представете си го като захарен памук. Наистина като облак, върху който можеш да се движиш фино и елегантно. PANTONE 11-4201 Cloud Dancer насърчава връзките, рестарта и усещането за ново начало – в интериора, в модата, в продуктовия дизайн, в отношенията. Този тактилен минимализъм веднага предизвика противоречиви реакции в публичното пространство, но посланието зад него наистина е красиво. То е пауза, момент да се върнеш към себе си и човешките си качества, което е трудно във време, в което сме толкова overscheduled, overcommited, overstimulated, че това да си under the radar е практически недопустимо. Ясно е, че нямаш време, но трябва да намериш. За разлика от Viva Magenta и Peach Fuzz, които със сигурност правят впечатление от километри, Cloud Dancer нарочно избира емоционалната дълбочина, чистотата и тихата красота, пък дори и тихия лукс. Светът има нужда от него в момента. Така разбирам, че цветът на годината всъщност не е предсказание, както вероятно сме предполагали винаги, а по-скоро отражение на вече случващото се наоколо. Рубен Кастаньо, VP of Design, Brand & CX в Motorola и Лори Пресман, вицепрезидент на Pantone Color Institute, го потвърждават на специална кръгла маса на 65-ия етаж в One World Trade Center. Разбирам, че локацията може и да не е случайна, защото пейзажът от облаци и небостъргачи, който се отразява в масата пред нас, някак перфектно отговаря на концепцията. Цветът не е само това, което виждаш, той не съществува във вакуум, той предизвиква и други усещания.
Разбира се, като продължение на ексклузивното партньорство на Motorola и Pantone (Motorola е единственият смартфон бранд, който работи официално с института за цветовете на устройствата си – бел.ред), най-тънкият им смартфон – motorola edge 70, съвсем скоро ще бъде наличен в цвят Cloud Dancer. Гърбът му е текстуриран и капитониран, а инкрустираните кристали Swarovski са перфектен детайлен завършек. Такива има и върху специалния charm, който разработват за първи път и може да носите както с телефона, така и като част от целия #OOTD. И ако Pantone внася релевантност в проекта, Swarovski отговаря за артистичността, докато екипът на Motorola следи двете да съществуват в синхрон. Нужно ли е да ви казвам колко точно е красив на живо? Надявам се вече да сте го проследили в социалните ни мрежи. Модата и технологията съществуват заедно – няма място за избор, не се и налага. "Това е нашата стратегия за бранд позициониране. Наследството ни е технологии и иновации, но днес те не са достатъчни, за да се отличиш. Това е най-личният елемент, носиш телефона навсякъде със себе си. Трябва да има заявление. Защо ще държиш нещо, което не те репрезентира добре, по същия начин, по който го правят обувките, дрехите и интериора?”, споделя Рубен в личен разговор няколко минути след края на roundtable-a. Оказва се, че цветът наистина е водещ мотив при покупка. "Според нашите данни, 65% от продажбите на телефони през последната година не бяха черни, сиви или други тъмни цветове. Дойдоха от цветовете на Pantone, които са тренди. През последните две години, питайки хората защо са закупили съответния модел, първият отговор е, че харесват цветовете и дизайна, начина, по който изглежда. След това започват да говорят за батерията, дисплея, цената и т.н.”
И понеже себеизразяването наистина се превърна във водещ мотив на редица маркетинг и личностни стратегии, не мога да не попитам Рубен какво означава то за него и за Motorola като бранд. „Че не съм същият като всички останали", веднага отговаря той. „Направил съм избор, който ме отразява и искам да го покажа на останалите". Мен, ако питате, това резонира перфектно и с философията на Motorola. Те не са като всички останали and we love it. Променят правилата на играта, но в същото време я правят по-забавна.
Такова е и специалното събитие, в което пространството на Essex Canyon изглежда като от сцена в "Клюкарката”. Няма нещо, което да не е тематично – от инсталациите, през коктейлите, до пърформанса от истинския cloud dancer в кампанията. Вечерта завършва с прекрасна вечеря в ресторант Essex, където разговорите с екипа на Motorola започват от цвета, но стигат до емоцията от случващото се, когато си позволиш да хвърлиш поглед настрани.
Останалото време в града прекарвам като мейнстрийм турист, посещаващ основните локации, снимащ абсолютно всяка крачка и умиращ от студ. Оказа се, че температурата от -6°, усещаша се като -9°, е благодарение на някакъв полярен вятър, който решава да премине над града точно за моето пристигане и да осигури най-студеният ден от почти две години насам. Това не ме спря да стигна до парка, от който се вижда Статуята на свободата, да погледна Empire State Building, да стигна до Times Square, елхата на Rockfeller Center или "Сентрал парк", след като съм минал през „Плаза", и то точно в разгара на коледните празници. Пето Авеню и повечето шопинг улици са като извадени от филм на Hallmark. Винаги съм обожавал това време от годината, а фактът, че го посрещам в точно този град, може би беше част от причината до последно да не мога да повярвам какво се случва. И донякъде все още да е така.
Оставям емоция и за друг път. Не си купих тениска I ❤️ NY, а може би трябваше, защото I do love it. Снимах МЕТ само отвън, а исках да вляза, но не си бях взел билет предварително. Изядох несериозно количество бейгъли и донъти, но следващият път отивам на тур за бисквити и къпкейкове. И докато в крайна сметка завършам настоящия текст в последните минути от полета Париж-София, със сигурност мога да заявя, че нямах нищо против да потанцувам на седмото небе от вълнение. Хубаво е. Нужно е. Понякога трябва да влезеш в друг свят, макар и за малко, и да видиш какво може да ти даде той. Защото Ню Йорк е като Cloud Dancer – бяло платно, върху което създаваш своя версия на историята. Ако си позволя да цитирам, in your 20s Motorola will invite you on a trip to NYC. It’s very important you say yes. Танцът обикновено изисква поне двама, така че благодаря, Motorola, за възможността да го изиграем заедно.
