Фотография: PR
София е град, който играе собствената си пиеса вече повече от век. По нейните сцени се редуват режими, поколения и естетики, но зад кулисите остава нещо по-устойчиво – паметта за хората и местата, които са превърнали театъра в един от вечно живите нерви на столицата. Именно към тази памет се връща медията за изкуство и култура "Програмата" с новата си изложба "Непреходните театри на София" – следваща глава от дългосрочния ѝ проект за изследване на културното наследство на града.
През последните години "Програмата" последователно изгражда визуален архив на София чрез изложбите "Невидима София", "Изчезналите кина", "Старите квартали" и "Занаятчиите на София". Всяка от тях осветява различен пласт от градската тъкан – архитектура, кино, локални общности, занаяти – и ги превръща в повод за обществен разговор за паметта и промяната. След кратка пауза проектът се завръща с фокус върху театъра – изкуство, което съществува едновременно като материално пространство и като нематериално преживяване.
"Непреходните театри на София" проследява историята на емблематични сцени като Народния театър "Иван Вазов", Театър 199, Младежкия театър, Театър "София", Малък градски театър "Зад канала" и Театър "Възраждане". Изложбата съчетава архивни фотографии с новосъздадени съвременни кадри, заснети от Диана Манолова (feeldvibe), които надникват в скритите пространства на театъра – зад сцената, в гримьорните, в тъмните коридори и механиката на сценичната машина.
Изложбата не е носталгичен жест, а опит да се улови непрекъснатостта на една традиция. Театърът тук се явява "жива медия" – пространство, в което градът разказва себе си чрез гласовете на своите актьори и чрез архитектурата на своите сцени. Архивните кадри свидетелстват за историческите пластове на тази култура, а съвременните изображения показват, че тя продължава да се развива и днес.
Откриването е на 26 март от 19:00 ч. в галерия nOva art space, където ще остане до 3 април. След това изложбата гостува на The Mall (7-19 април), а впоследствие ще заживее нов живот във фоайетата на самите театри, превръщайки се в пътуващ разказ за софийската сцена. По този начин проектът разширява границите на галерийното пространство и се връща там, откъдето е тръгнал – при своята публика.
