Фотография: Личен архив
Малко след 4:00 ч. сутринта е и вече съм на летището, за да оставя багажа си. Когато момичето зад гишето ми задава дежурния въпрос за дестинацията, трябва да отговоря Лос Анджелис. Как така? Лос Анджелис? Лос Анджелис, в който Майли слезе на LAX and the Britney song was on? Същият Лос Анджелис, където са Холивуд и цялото холивудско съсловие? Онзи Лос Анджелис, който винаги е изглеждал като олицетворение на Американската мечта и в който Motorola ще направят най-големия си лаунч тази година? Да, точно той.
Знам, че не ме питате, но ако го направите – единственото реално предимство на ранните полети отвъд повечето време, прекарано в крайната точка, е фактът, че нямаш желание нито да четеш, нито да слушаш музика и се налага просто да останеш насаме с мислите си и да наблюдаваш. Осъзнах, че няколко пъти в рамките на последните дни малкото хора, които знаеха за пътуването ми, веднага отбелязаха как съм сменил уолпейпъра на телефона си с кадър от Palm Drive и се наложи да обясня, че съм го инсталирал още в края на февруари. Тогава последваха реакциите, че явно съм изманифестирал цялото нещо. Може и така да е, но нека ви разкажа в детайли.
27.04, малко след 14 ч.
Кацаме на LAX и шофьорът веднага ми изпраща съобщение, за да уточни къде ще се намерим. След известни маневри около летището с мащаб на цял по-малък град, най-накрая тръгваме към хотела и виждам първия досег с трафика, който той споделя, че е абсолютно обичаен за периметрите на щата. Пристигам по покана на Motorola, които ще представят новите си устройства и направят поредната голяма стъпка към срещата между технологията и лайфстайла, която няма как да не оценя високо. Всичко се пази в абсолютна тайна до последния момент, което може само да означава, че it's gonna be big. Нямах никаква представа колко точно. Докато минаваме по различни улици, изглеждащи поразително еднакво – разбирайте, палми, слънце и коли, не мога да не направя видео с There's Something About the Sunshine от иконичния филм на Disney Channel – Starstruck, в чиято ера се върнах неизбежно.
27.04, 15:58 ч.
Пристигаме в The Hollywood Grande, където ще отседнем за следващите няколко дни. Хотелът е страхотен микс между минимализъм и модерна интериорна практика, общите пространства са огромни и декорирани до последния детайл, а локацията е буквално на три минути от Hollywood Boulevard и Алеята на славата.
27.04, 16:04 ч.
Докато вървя по коридора към стаята, опитвам да осмисля емоционалната вълна, която ме връхлетя и решавам, че просто ще хвърля багажа си вътре и ще изляза на разходка. Все едно всъщност е имало друга опция.
27.04, 16:45 ч.
Вече минавам по Алеята на славата, което само по себе си звучи сюрреалистично. Оказва се, че районът е изключително популярен и тук бързо може да се забележи първия сблъсък между лукса и не чак толкова луксозната страна на Ел Ей, защото като всеки голям град, и този има своите проблеми, но ги забравям, когато се озовавам пред viral pop-up пространството за "Дяволът носи Прада 2". Трима изключително усмихнати младежи раздават напълно безплатно броя на Runway, който маркетинг екипът на филма подготвя за голямата премиера само след няколко дни. Очакването е навсякъде.
27.04, 17:10 ч.
Пътувам към парк Lake Hollywood, който открих съвсем случайно в Google. Оказва се, че е едно от малкото леснодостъпни места, на които можеш да видиш емблематичния надпис наистина отблизо. По пътя, тъй като, разбира се, той се намира в края на града, минаваме през къщи, които просто не ми оставят възможност да си затворя устата. Мисля, че ако имах между 30 и 40 милиона долара, щях да направя най-добрата оферта, за да съм сигурен, че ще имам такава. Когато най-накрая пристигам, виждам очакваната гледка, много хора с фотоапарати и усещам първия полъх на вятъра. I already love LA.
27.04, 17:46 ч.
Градът не е съвсем проектиран за придвижване без автомобил, така че отново съм в Uber. Когато проверявах информацията си предварително, останах изненадан, че разстояние от 3 мили може да се вземе с кола за 10 минути, а пеша – за час и половина, но липсата на пешеходни пътеки, дългото изчакване по светофарите и сериозните наклони със сигурност обясняват въпросните цифри. По радиото съвсем случайно тръгва Espresso на Сабрина Карпентър и веднага в главата ми се появява пътуване до Лисабон точно преди две години по същото време, когато песента беше саундтрак на цялото преживяване, едно от най-любимите ми. Случайност? Не мисля. Едва ли. Осъзнавам, че и тук някак не може да ми направи впечатление човекът, който се опитва да изпревари Tesla-та, нито да ме подразни фактът, че въпросният парк беше просто поляна във формата на квадрат.
27.04, 18:01 ч.
Намирам се пред In-N-Out, най-известната fast food верига на Калифорния. Няма как да не пробвам. Пред мен има поне 20 човека, но бързо стигам до касата и заявявам двоен бургер, два чийзбургера, картофки и Diet Coke. Какво? Гладен съм, а и знаете, че самолетната храна не е задължително вкусна такава. За разлика от поръчката ми, след която определено разбрах защо Майкъл Б. Джордан е отпразнувал победата си на Оскарите точно там. Всъщност даже в конкретната локация на Sunset Boulevard, която посещавам и аз.
28.04, 08:54 ч.
След като съм качил първите няколко Story-та, явно съм предал фронта около 21:00 ч., но поне няма никаква следа от jet lag и вече съм на rooftop терасата на хотела, където се сервира закуската. Поръчвам american breakfast и получавам огромна чиния с наденички, бъркани яйца, хляб, кетчуп, пържени картофи и задушен кейл. Взимам капучино, но може би трябваше да бъде айс лате? Няма значение, покривът е зашеметителен – почти 360-градусова гледка, басейн с раирани в бяло и жълто шезлонги и чадъри, невероятна растителност, онези типичните ретро портрети. От едната страна даже може да се види знакът Hollywood.
28.04, 10:21 ч.
Предната вечер се разминахме на входа на хотела, но сега имам възможност отново да си поговоря с Даниела Иди, Head of Marketing на Motorola за регион EMEA. "Мисля, че този момент ще даде още повече сила на пътуването, което стартирахме преди няколко години. Имаме различни решения за различните клиенти, но когато става дума за лайфстайл, изследваме съвсем нови висини и правим, бих казала, еволюция." В нея място намират именно потребителите, които разчитат на надеждна технология, но я използват и като част от личния си живот. "Телефонът не е просто инструмент за връзка, комуникация, имейли и т.н., той е част от ежедневието ни. Така че трябва да отразява кои сме. Искаме устройството да се отличава, както всеки човек обича да се отличава", разказва тя, уточнявайки, че винаги работят в пряк контакт с реакциите на публиката. И докато коментираме връзката между добрия маркетинг и добрия продукт – неизбежно е, съществуват заедно, тя потвърждава, че енергията на Лос Анджелис отразява перфектно тази на новите устройства и тяхното премиум усещане. Но за него след малко.
28.04, 10:53 ч.
Имам свободно време, тъй като ще се съберем с групата чак в късния следобед, така че решавам да се отправя към The Grove – местният търговски център, който още преди години постоянно ме впечатляваше с папарашките снимки на звездите, които носят чанти и кафета, пазарувайки по улиците на затворения комплекс. Първата ми спирка е книжарницата Barnes & Noble, която се разполага на три етажа. Даже не знам дали мога да направя визуално сравнение за големината ѝ, буквално е рай на земята. Стигам до щанда със списанията и се опитвам да го хвана в един кадър, но не успявам. Има и много хора пред него, толкова е хубаво. След бърза обиколка на фермерския пазар, идва време да се насоча към The Cheesecake Factory, защото... феновете на "Теория за големия взрив" знаят защо. Поръчвам панирани кисели краставички (yes, бяха страхотни) с чили сос, мексикански такос с пилешко, лайм, боб и няколко други съставки. И, разбира се, два вида чийзкейк – такъв с бисквити и сметана и с вкус на Reese's. Когато пристигат, разбирам, че буквално само ще ги пробвам, защото са огромни, а за допълнителен лукс се поднасят със сладолед и екстра сметана.
28.04, 13:16 ч.
Излизам от поредната изключително популярна локация – Erewhon. Взел съм си смутито на Хейли Бийбър и установявам, че не е съвсем по моя вкус. Прекалено сладко е, цената му въобще не е толкова сладка, но пък се чувствам като местен за няколко минути. Вътре е пълно с хора, които пазаруват здравословни продукти, а в случай че някога сте се замисляли колко известен може да бъде даден магазин, Erewhon има собствен мърч.
28.04, 14:07 ч.
Надявам се, че няма да ви отегча, но веднага след смутито се насочвам към Crumbl. Поръчвам сет от четири вкуса – класическата chocolate chip cookie, брауни, cinnamon roll и ягодов чийзкейк. Няма нужда да казвам колко бяха вкусни. Със сигурност няма нужда и да уточнявам, че в една от тях има приблизително половината калории за деня.
28.04, 14:45 ч.
Вече съм в хотела и току-що се събираме за първата голяма активност. Знаем единствено, че ще отидем в Motorola Villa, където ще се случи презентацията на новите устройства и функционалности. Групата включва по един представител от всяка държава в региона на EMEA – аз имам честта, удоволствието и не знам още какво да бъда човекът от България. Още в асансьора се запознавам със създател на съдържание от Румъния, а само няколко секунди по-късно се срещаме с колежка от Нидерландия, с която се оказа, че сме били заедно на впечатляващото представяне на цвета на годината в Ню Йорк през декември.
28.04, 15:11 ч.
Вече сме на върха на града и можем да го видим отвисоко. Прекрачваме прага на вилата, която Motorola са избрали за големия ден и веднага оставаме без думи. Къщата е огромна, има infinity басейн, френски прозорци, гледка към целия Лос Анджелис и каньоните над него, буквално е всичко, което можете и не можете да си представите. Спирам описанието тук, защото все пак не сме в Selling Sunset, нищо че една от къщите, продадени във феномена на Netflix, е буквално на половин минута от тази, в която се намираме.
28.04, 15:30 ч.
Точно в 15:30 Даниела открива презентацията и на екрана започват да се появяват новите продукти. Толкова красиви и впечатляващи, че искам да ги споделя веднага, но ембаргото пада на следващата сутрин и за момента трябва да запазим възхищението за себе си.
От известно време насам Motorola развиват изключително успешно концепцията за дизайн и лайфстайл чрез Motorola Collection – серия от специално курирани продуктови линии, които комбинират технологии и попкултура чрез партньорства с брандове като Pantone, Bose и Swarovski. Идеята е, че устройствата вече не са просто функционални инструменти, а средство за себеизразяване – те трябва да изглеждат добре, да звучат подобаващо и да са част от стила на потребителя, защото телефонът е може би единственият аксесоар, който носим абсолютно всеки ден. Дори по-често, отколкото ни се иска.
Новата Brilliant Collection залага на лукс, светлина и текстури, вдъхновени от съзвездията и напомнящи именно на нощното небе. И след като в началото на годината за първи път се срещнахме със signature – ултра-премиум устройството, комбиниращо невероятен хардуер и софтуер, усъвършенствана камера, AI възможности и изключително внимание към материалите и дизайна, сега го виждаме като част от The Brilliant Collection заедно с moto buds 2 plus.
Смартфонът, флагман сам по себе си, съчетава топ спецификации и външен вид, а вече пристига в PANTONE Violet Indigo, украсен с 20 ръчно поставени кристали Swarovski върху 3D-капитонираната текстура. Тук кристалите и нюансът на лилавото не са просто декорация, а част от цялостната визуална концепция, която играе със светлината и създава динамичен ефект при движение. Иначе отново имаме налице супер мощност и впечатляващи характеристики, за които няма да ни стигне цялото интернет пространство. Представете си, че е техният haute couture.
Придружаващите го Moto buds 2 plus също не разчитат само на визия. Освен кристали Swarovski както върху кутията, така и върху всяка от слушалките, те пристигат с пространствен звук, активна шумоизолация и до около 40 часа общо време на работа. Интеграцията на звука by Bose е ключова и потвърждава не просто красива колекция, а технологично консистентен продукт, при който няма компромис с дизайна за сметка на производителността, както често се случва. Именно това отличава Motorola на иначе претоварения технологичен пазар. Това, и връзката с потребителите.
През последните години се заформя все по-сериозна такава с младите и няколко пъти по време на пътуването чувам сериозната цифра – 65%. Толкова са клиентите на Motorola на възраст под 35 години, а 50% от тях залагат именно на ярките и нестандартни цветови предложения. Логично е, gen Z имаме особена връзка с носталгията и възможността да излезем крачка по-напред, така че и появата на новите razr 70 и razr 70 ultra идва навреме.
Ако има устройство, което наистина е дефинирало бранда през годините, то със сигурност е razr. Оригиналният не беше просто телефон, той беше културен феномен. Ултратънък, метален и щракващ със специфичен звук, символ на статус в началото на 2000-те, виждахме го навсякъде – на червения килим, във филмите, по музикалните видеоклипове, в модни кампании. Всички искаха да го имат, а тези, които го имаха, се стараеха да покажат на останалите притежанието си. И до днес остана рядък пример за технологична икона.
Такива са и новите устройства в линията, които запазват характерния flip-фактор, но го пренасят в съвременността. Голям вътрешен дисплей, възможност да преглеждаш съобщения и приложения без дори да го разгъваш, 50MP камери, изключително мощни чипове, бърза производителност и дизайн, който заслужава цялото внимание на света. При razr 70 ultra Motorola играе с текстурите. Едната версия идва в PANTONE Orient Blue с Alcantara покритие – мек, почти велурен материал, използван в производството на луксозни автомобили и яхти. Другият вариант – PANTONE Cocoa – залага на естествено дърво с фина вертикална структура. При базовия razr 70 подходът е по-експресивен и разнообразен. Цветовете варират от Violet Ice до Sporting Green и Hematite, като тук екипът на компанията отново експериментира с различни покрития – от кожа, през текстил, до гланциран ацетат. Играта с материалите е ключова. Вместо да разчитат на стъкло и метал, новите razr модели са по-тактилни, фешън и особено привлекателни за хората, които не само искат, но и смятат, че телефонът им трябва да има характер.
В известен смисъл razr 70 и razr 70 ultra правят същото, което първоизточникът им направи в годините след Милениума – трансформират телефона от утилитарен обект в моден аксесоар. Само че този път с още повече функции. Като тази за zoom in или zoom out с движение на китката. Просто наклоняваш телефона наляво или надясно, за да имаш силна статична рамка, но все пак постигнатия желан ефект. За първи път видяхме и опцията, която ще спаси кадрите за социалните мрежи от хората без естетически поглед върху нещата. Motorola предлага да заснемеш перфектния фон, след което да дадеш телефона на човека срещу теб и просто да влезеш в кадър, за да натисне бутона. А през лятото ще имаме достъп и до новата функция на Google Photos, с която ще можем да подреждаме аутфити от наличните предложения в гардероба и дори да ги пробваме виртуално. I have nothing to wear, who is that?
Motorola Edge 70 Pro също презентира идеята за премиум дизайн. Виждаме го върху изключително впечатляващата конструкция и профил от около 7 мм, което го позиционира сред най-фините в серията и изобщо. Той ще бъде наличен в четири цвята и покрития, като всяко от тях имитира текстил, фина тъкан или сатенирана повърхност. Просто Motorola не играят играта, ако тя изглежда скучно. И май наистина заформят нова рамка на технологичния бизнес, при която телефоните имат статут на аксесоар, така че е напълно логично да искаш всеки нов, който отговаря на разбиранията ти. Както винаги е било в модата, за щастие или за съжаление.
28.04, 18:29 ч.
Току-що е приключил специалният lifestyle roundtable с представители на бранда и техните партньори. След умните въпроси, хвърчащи в стаята през цялото време, имаме време да тестваме, снимаме и попием последните слънчеви лъчи на терасата на вилата, преди да тръгнем за вечеря.
28.04, 19:28 ч.
Вече сме в The Little Door – симпатичен малък ресторант, който комбинира естетиката на Ел Ей с вкусовете на Европа. Докато на масата започват да пристигат предложенията от специалното меню за вечерта, разговорите продължават и минават през моментите от деня и истории от всевъзможни държави и континенти. Контактът с различни хора по време на такъв тип пътуване винаги е особено приятно преживяване.
29.04, 10:57 ч.
Днес е големият ден и голямата парти вечер, в която ще приветстваме новите попълнения в семейството на razr. Но дотогава имаме свободно време. Озовавам се в Бевърли Хилс, където не мога да скрия, че не е трудно човек да се почувства на място – луксозни магазини, красиви гледки, страхотни локации за храна и напитки.
29.04, 11:57 ч.
Тръгвам нагоре по Rodeo Drive и се озовавам в частта на квартала, която изглежда точно като по филмите и винаги съм си мислил, че е леко преувеличена. Ами, не е. Къщите са точно толкова големи, красиви и обградени от палми, колкото сте си ги представяли. Носят спокойствие, безгрижие, безвремие, лекота и май никога в живота ми не съм искал повече да съм rich kid. Използвам момента да снимам абсолютно всичко наоколо, когато виждам съобщението, че е време с част от групата да се насочим към Santa Monica.
29.04, 13:01 ч.
Разходката по кея също отговаря на очакванията. Има ги спасителските къщички на плажа, плажуващите до океана, виенското колело и другите атракциони, латино музиката и ароматите на различна храна. Сряда на обяд е, така че е съвсем логично да попаднем на шоу, в което танцьори прескачат група от подредени един до друг четири души. Топло е, слънчево е, не можеш да устоиш на чара, който плажната страна на Калифорния има. Минаваме покрай ресторанта, инспириран от "Форест Гъмп" и се озоваваме в Blue Plate Taco само на няколко минути от плажа, където моля да направят такото ми бурито и автоматично получих най-вкусното, което съм опитвал в живота си.
29.04, 15:25 ч.
Пътуваме обратно към хотела и попадаме в ужасен трафик. Умопомрачителните къщи наоколо обаче ми напомнят, че е чудесна възможност да наблюдавам и оценявам заобикалящата ме среда вместо да зяпам в телефона, нищо че проверявам детайлите за иконичната вечер, която предстои.
29.04, 18:58 ч.
Намираме се пред The Lot at Formosa – филмово студио в Западен Холивуд, защото къде другаде може да се случи най-иконичното събитие на пролетта и вероятно на годината? Посрещат ни голф колички, които ни отвеждат директно до синия килим. Стъпваме за снимки и влизаме в razr studios. Още на входа на пространството има специална експозиция, която проследява историята на най-иконичния смартфон, включително първите му версии. Енергията на пространството е наистина специфична по възможно най-вълнуващия начин и колкото и да мразя това фразиране – този път наистина зададе тона на вечерта.
29.04, 19:25 ч.
Светлините изгасват и в центъра на халето започва специален танцов пърформанс, а само няколко секунди по-късно на своеобразния подиум излиза супермоделът Наталия Брайънт, за да открие ревюто, пряко инспирирано от цветовете, текстурите и настроенията на новите устройства. Последва я актьорът Аван Джогия, а на финала пристигна глобалният посланик на бранда, истинска икона и звезда от нашата корица – Парис Хилтън. Тя застана рамо до рамо с креативната сила зад шоуто – стилистът Даниел Браун. Докато музикалното оформление вече е в ръцете на Исан Елба – да, дъщерята на Идрис Елба, разглеждаме детайлите. All of them.
29.04, 21:04 ч.
На DJ пулта застава самата Парис Хилтън. Музиката, която пуска и енергията ѝ винаги са изглеждали безкрайно заразителни. Сега, когато се намира буквално на ръка разстояние от мен, мога да потвърдя, че е така. Велико. През цялото време на наистина добрия ѝ сет цялата публика танцува и вика, а тя скачаше зад пулта, снимаше с новия си razr 70 ultra в Orient Blue и изглеждаше sliving, сякаш наистина прекарва вечерта по възможно най-добрия начин. That was hot, Motorola!
29.04, 23:06 ч.
След края на събитието с част от групата отново се озоваваме в In-N-Out, no further comments.
30.04, 08:45
Още в ранните часове на следващата сутрин вървя по Hollywood Boulevard, виждам звездата на Джим Парсънс на Алеята на славата и подготовката за Емили Блънт и Стенли Тучи, които ще получат своите малко по-късно през деня. Минавам през Target, защото we do love a good side quest и се озовавам в магазин за сувенири, в който виждам всевъзможни брандинги с облика на Калифорния.
30.04, 11:19 ч.
#SorryNotSorry, в Shake Shack съм. Няколко пъти чух, че локацията е сред най-добрите избори в града и, честно казано, ако трябва да съдя по spicy BBQ бургера и spicy пържените картофи със сос от сирена и ранч, наистина е така. Признавам си, че използвам слънчевата сутрин, за да прегледам материалите от вчера и да проследя реакциите на моите последователи, както и на тези на списанието от появата на Парис. I know, I know. Велико.
30.04, 12:04 ч.
Няма как да си тръгна от Ел Ей преди да съм видял обсерваторията "Грифит". Отчасти защото е емблематична локация, отчасти заради гледката към целия град, която открива, отчасти защото там е сниман най-иконичният момент от La La Land. Със сигурност не мога да кажа, че съм голям фен на филма – поне не толкова, колкото групата приятелки от Испания, които пресъздават танца на Миа и Себастиан на няколко крачки от мен, но наистина си заслужава да се види. Останалата налична част от деня продължава в случайни обиколки и мисли за Града на ангелите, звездите и не знам още какво. Градът, който на моменти свети също толкова ярко, колкото естетиката на Парис. Град на случайности, в който нищо не е случайно.
01.05, по някое време през деня/нощта
Пътувам обратно и си мисля как ще е практически невъзможно да събера цялата емоция в разказ. Със сигурност е по-лесно, когато си зареден – също като при телефоните, но все пак. Говорим за локация, на която съвсем спокойно можеш да седнеш и изядеш сам 2000 калории, да снимаш абсолютно всяка къща, през която минеш, да се заслушаш повече от нужното в разговорите на останалите, защото защо не? There's really something about that sunshine.
02.05, 17:00 ч.
Завършвайки текста в момента, виждам Лос Анджелис на десктопа и оставам с впечатлението, че съм откъснал четири страници от несъществуващия си дневник и съм ви дал да ги прочетете. Но пък Ел Ей носи точно това усещане на добър приятел, с който можеш да споделиш всичко и да си сигурен, че ще остане само за него. И за някой и друг също толкова близък познат. Ако Motorola edge 70 в цвят Cloud Dancer, който видяхме на живо в архитектурния, минималистичен и последователен в своята логика Ню Йорк, отговаряше напълно на концепцията му, то новите устройства са технологична версия на калифорнийската естетика – свободна, естествена, вълнуваща, по-кинетична, почти кинематографична. В нея телефонът не стои просто като обект, а като обект на желанието. Защото Motorola не е напът да се превърне в бранда, който го прави възможно. Вече е. И съм щастлив, че имах възможност да го разбера в този наистина феноменален град.
