Фотография: PR, личен архив
Искам ли да прекарам вечер в иконичното Château de Saran, което разказва цялата величествена история на Moët & Chandon? На мястото, което можеш да посетиш само с покана и на което Джесика Частейн е била само няколко дни преди нашето пристигане? Разбира се, че искам. Този диалог се случва в главата ми, когато получавам поканата да преживея лично наследството, занаятчийското майсторство и експертизата, формиращи идентичността на бранда от векове насам.
Кацам в Париж във втората половина на септември и противно на ниските температури, които очаквах, в любимата Франция ме посреща ярко слънце и усещане за пролет, макар есента официално да е започнала. Предстоят два часа път с кола до Реймс, където ще прекараме първата вечер. Градът е историческото сърце на Шампан – там са били коронясвани френските крале, а вековната култура на шампанското се усеща спокойно в иначе всекидневните ситуации. След като посещавам впечатляващата катедрала и също толкова спокойните, но централни улици, разбирам, че Реймс всъщност е идеална отправна точка за пътуването ни из региона – достатъчно оживен, за да те потопи в местния ритъм, и достатъчно близо до величествените лозя и изби, за да усетиш, че истинското приключение тепърва предстои.
А то започва още с първата вечеря в Le Jardin Les Crayeres. Ресторантът се намира в сърцето на парк, разположен на цели седем хектара площ, има съвременен интериор, впечатляваща веранда и тераса, потънала в зеленина. В кухнята водещи са сезонните продукти и уважението към местните производители, а винената листа отдава заслужено внимание на шампанското. От разговорите с екипа на марката, с който споделяме първия от многото специални моменти, веднага разбираме интересни факти. Шампанското си отива най-много с риба и леки храни, които не позволяват на вкуса им да доминира над неговия. И противно на общоприетите разбирания, тежките шоколадови десерти не са негов най-добър приятел. След това we call it a night, защото следващият ден ще бъде вълнуващ, но дълъг.
Преживяването започна във Fort Chabrol – първия изследователски център, създаден от Moët & Chandon през 1900 г. Именно на това място, включено в списъка на ЮНЕСКО, измежду няколко лозови масива нашият гид Мохамед започна да разказва историята на компанията, както и ангажимента ù към опазването на природата и биоразнообразието. Говори с такава страст и сам признава, че най-много в работата си обича именно безкрайното знание. Него, както и срещите с различни хора, които често са в сърцето на подобен тип пътувания. Разбираме, че шампанското всъщност става популярна напитка едва в средата на XIX в., по време на индустриалната революция, преди това единствените, които са имали възможност да го консумират, са били кралете и кралиците. Докато се придвижваме между залите с колеги от Словения, Румъния, Грузия, Гърция и др., научаваме повече за традицията на правенето на шампанско, която продължава и няколко часа по-късно в посетителския център и емблематичните изби.
Представете си 28 километра подземни галерии, издълбани в кредни пластове, които осигуряват подходяща среда за отлежаването на шампанското и пазят тайни още от XVIII в. Разбира се, веднага след обяда в La Grillade Gourmande, който беше бонус среща с гастрономическата идентичност на Шампан и неслучайно е в селекцията на Michelin Guide, влизаме в сградата на марката и първото нещо, което виждам, е огромният полилей, направен от кристални чаши от XIX век. Мохамед само е сменил тениската с поло, защото температурата в избите трябва да отговаря на техническите изисквания, и продължава да ни разказва повече за формата на бутилката, отварянето ù, всяка стъпка от началото до финалния резултат. Датата на гроздобера винаги се определя след щателна дегустация на зърната. В лозята най-добрите гроздове се подбират ръчно, преди да преминат през финално оптично сортиране при пресата. Безкомпромисното внимание към качеството на всеки етап гарантира, че продуктът достига до крайната точка в идеално състояние, запазвайки напълно своите качества и характер. Това е и причината тази година 14 август да се превърне в рекорд – буквално най-ранната дата, регистрирана някога за гроздобер в района на Шампан. Първоначалните анализи показват изключително добро здравословно състояние на гроздето, високо фитосанитарно качество и безпрецедентен баланс в степента на зрялост. Тоест реколта с наистина отличителен характер, която само може да се надяваме да опитаме след години. Пак там.
Следобед най-накрая пристигаме в Château de Saran, където историята на фамилията, френското изкуство и съвременното разбиране за лукс се срещат в изключително лична атмосфера. Неосъществената ми аристократска душа е готова да се разплаче, когато започваме да навлизаме в пространството, построено през далечната 1801 г. от Жан-Реми Моет, внук на основателя на Maison, който първоначално го използва като ловна резиденция. През 1833 г. имението преминава в ръцете на сина му Виктор, който постепенно преобразява скромната постройка в елегантен замък, а през 1846 г. окончателно оформя визията му. През годините се случват промени, но през 1954-та Moët & Chandon официално превръща Château de Saran в мястото за посрещане на най-специалните си гости. Като го казвам, имам предвид, че тук са нощували супермоделът Кейт Мос, тенис легендата и бивш посланик на марката Роджър Федерер, Натали Портман, Ума Търман. Някой ни разказва, че правилото за 24-часовото преживяване (позволено е да пренощуваш само една вечер, тъй като точно толкова време продължава целият experience – бел.ред.) е нарушавано само и единствено за Мадона, така че с групата се шегуваме, че сме половин Мадона, и се отправяме към дегустация с Мари-Кристин Ослен, мениджър „Енология и винени преживявания" и дясна ръка на Бенуа Гуез, главния технолог на избите.
Тя започва с Brut Impérial – най-емблематичното предложение, което отразява богатото разнообразие на Шампан чрез съчетаването на различни тероари, сортове грозде и реколти от над 280 лозарски парцела. Няма как да не познавате и обичате класиката, която в онзи момент като че ли има нов вкус. Може би е нормално, когато отдадеш повече внимание на плодовата ù изразителност и изтънчена зрялост. Усетихме ги и при Grand Vintage Blanc и Grand Vintage Rosé 2016 – моят абсолютен фаворит. Знам, че е трудно да посочиш такъв, но има нещо откровено специално в начина, по който се разгръщат ароматите и вкусовете му. Наистина е изключително. Финал на дегустацията сложихме с Grand Vintage Collection 2009, а заедно с Мари-Кристин стигнахме до интересен извод за значението на термина „индустриален", който тя отхвърля категорично, когато се отнася за историята на марката. Това че говорим за бизнес с огромни мащаби, изобщо не означава, че културата зад него е корпоративна. Можеш да забележиш целия craftsmanship във всяка от бутилките, които не спират да се появяват пред нас.
Настанявайки се в стаите на шатото, разбираме, че всички единадесет имат абсолютно различен характер, дизайн и енергия. Архитектът и интериорен дизайнер Ив дьо Марсей е успял както да възстанови историческия характер на сградата, така и да проектира интериори, които разказват отделни истории. Крайно неочаквани, но много вълнуващи истории. Момичето, което ми показва моята стая – „Руската", с усмивка заявява, че съм късметлия, защото това е един от двата апартамента в шатото и всъщност го имам само за себе си. Все едно можеше да се почувстваме още по-специални. Стаята е червена, дръзка, има подредени книги на руски, стар уред за варене на чай, емблематични шарки по килимите и щорите, банята е тъмночервена и по-голяма от апартамент в центъра на София. Намира се на последния етаж, а гледката от всеки прозорец е просто умопомрачителна. Отказвам да опитам да я опиша с думи.
Имаме няколко часа свободно време, докато звънецът на домакина не дава знак, че вечерята е готова. Създадено специално за нас от главния готвач на Moët & Chandon – Жан-Мишел Барде, имахме удоволствието да опитаме меню, предназначено да разкрие и подчертае характера на всяко шампанско. Върху съвършено декорираната маса започват да се появяват масло с билки, което има логото на марката, риба с характерни сосове, пушено свинско с бекон и гъби шийтаке, а финалът е десерт с малина и босилек, отново балансиращ вкуса на случващото се в чашите. Всяко от ястията хармонира ароматите, текстурите и нюансите.
Всъщност ако се изисква да сме абсолютно точни, вечерта започна с champagne tower. Moët & Chandon свързва този ритуал със собствената си история на празнуването. Мога да потвърдя, със сигурност задава добър тон. Продължихме до след полунощ с още шампанско, разговори и своеобразна обиколка на всички стаи. Чувствам се буквално като на училищните екскурзии, когато бяхме деца, но просто трябва да видим стаите, вдъхновени от Луи XIV, британската култура, естетиката на Dior, златната епоха на Холивуд и т.н. Най-накрая стигам до моята и лягам, защото всички казват, че закуската си заслужава и трябва да ù отделим нужното внимание.
Абсолютно „типично" за човек, който би забранил всякакви дейности преди 10 ч. сутрин, ставам в 7:30 ч., за да имам време да се разходя в тишината наоколо. Хващам изгрева, чувам птиците и осъзнавам, че разказът ми звучи като приказка, но наистина се усеща така. Отчасти заради пейзажа, отчасти заради енергията на мястото и всички негови гости. През един от прозорците виждам масата – върху нея са се появили бутер тесто с телешко, яйца, крокети с тиквички, всевъзможни плодове, печива, кафе, ядки, масло и др., а цялостната обстановка е като току-що сетната за сцена в Bridgerton.
Така за пореден път разбирам, че концепцията за savoir-faire трудно се побира в дефиниция. Не е толкова техническото умение да не правиш нищо, а да имаш усет и внимание към детайла, които в случая на Moët & Chandon са натрупвани с времето и предавани между поколенията. Вече над 280 години те съчетават традицията с непрестанно търсене на нови възможности и отношението към тях. Защото удоволствието не е специален повод, а начин на живот. И каква по-добра компания да му се насладиш от тази на виното на кралете и кралят на виното?
