Новите книги, които ни водят на пътешествие по целия свят

Три заглавия отвеждат в Франция, Гърция и Япония, а авторите им обещават незабравим полет.

20 септември 2021

Текст: Тита Найденова

Предизвикателствата на новото време превърнаха литературата в най-сигурния и пълноценен "превозвач" на дълги разстояния. 

Новите книги, които ни водят на пътешествие по целия свят

УРОК ПО ГРЪЦКИ

Журналистката Анита Димитрова е име, което повдига летвата високо винаги когато акцентът пада върху киното и актьорското съзвездие в него. Перото й не пести нито похвали, нито критика и в това отношение майсторството на Анита (дългогодишен журналист във вестник „Сега" и автор на най-детайлните и смислени кинорецензии в медийното пространство) е неоспоримо. В профила й във Facebook се открояват и любопитни разкази за пътешествията й, затова беше само въпрос на време някой да сканира този талант и да го сподели с читателите, което направи столичното издателство „Сиела". Книгата – необикновен пътеводител, „Гръцко синьо" не е дежурният туристически справочник, нито е художествено есе по темата, а е истински дневник на удоволствията по гръцки, при това разказани в типичното за Анита майсторство. „Анита Димитрова е събирала гледки, вкусове, справки, впечатления и сега ги изсипва като мидички в шепата ви. Но не си представяйте, че книгата е поетична. Вярна на журналистическия си навик, авторката няма изречение без точна информация и по силата на опита си като кинокритик тя не се притеснява да споделя както най-доброто от синя Гърция, така и някои сенки, нанесени от ненаситния туризъм. Така ви спестява време за проучване и неволни грешки. А и „Гръцко синьо" не е реклама. Ваканция е тази книга", категорична е журналистката Веселина Седларска, която е първият читател на черновата на книгата на Анита. За читателите на GRAZIA тя организира най-интересните си попадения сред 32-те дестинации в Гърция, по азбучен ред.

А като Амулиани – най-близкият и достъпен до нас остров, само на 168 километра от българската граница. Но също и като Аморгос, Андрос, Алонисос, Астипалея, Анафи..., пръснати навътре в Егейско море и примамващи по-авантюристично настроените.

Б като бугенвилия – вездесъщите реки от цикламени цветове, които оцветяват гръцкия пейзаж през летните месеци.

В като Венера – на гръцки си е Афродита, но римляните я нарекли Венера, а французите я отмъкнали и я сложили в Лувъра. Иначе е от Милос.

Г като гирос. Гръцката бърза улична храна, популярна в целия свят.

Д като Даръл – братята англичани, възпели Корфу в незабравимите си романи за деца (на Джералд) и възрастни (на Лорънс, който в българските си издания се среща и като Дърел).

Е като Елафонисос – малък остров в югоизточния край на Пелопонес, приютил един от най-прекрасните пясъчни плажове в Гърция.

Ж като жега – ако няма вятър, лятото на островите е убийствено.

З като зехтин – фундаментът на всяко гръцко ястие. Почти всяко семейство в провинцията има маслинови насаждения и си произвежда собствен зехтин.

И като Икария – островът на дълголетниците, където не е чудно да видиш 100-годишни на приказка в кръчмата. Кръстен на Икар, полетял към слънцето.

Й като Йонийско – морето с най-синьото синьо на западния гръцки бряг.

К като Казандзакис – литературният баща на Зорбас и най-обичаният гръцки писател.

Л като Лададика – солунският пристанищен квартал, съживен от туризма и днес кипящ от живот в десетките таверни и барове.

М като мелтеми – североизточният вятър, който разхлажда приятно егейските острови през лятото, но може сериозно да вгорчи почивката на туристите.

Н като Нафплио – аристократичен град на Пелопонес, преди 200 г. първата столица на съвременна Гърция.

О като октопод – ненадминат деликатес, независимо дали е сушен на слънце, маринован в оцет или изпечен на скара.

П като Партенон – храмът на Атина в атинския Акропол и най-ярък пример на древногръцката архитектура и култура.

Р като ребетико – музиката на градския ъндърграунд, родена в Пирея преди 100 г., обичана и до днес и вписана като нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.

С като Санторини – ако сте чували само едно име на гръцки остров, със сигурност е този. Невероятната му геология се дължи на вулканично изригване преди 3600 години.

Т като театър – и името, и изкуството дължим на древните гърци.

У като узо. Добавете само студена вода, морска гледка и добра компания.

Ф като филоксения – гърците приемат гостоприемството много сериозно (буквално значи любов към чуждия).

Х като Хидра – островът на Ленард Коен и артистичната бохема, на който автомобилите и до днес са табу.

Ц като Циклади – архипелагът в средата на Егейско море, дом на 5000-годишната цикладска цивилизация, а днес и на архетипното изображение на Гърция – бели къщички със сини детайли на фона на синьото море.

Ч, Ш, Щ, Ю Я като Ямас – Наздраве!

57

ДОБРЕ ДОШЛИ В СЕМЕЙСТВО ЛАКРОТ

Ако е вярно правилото, че сговорна дружина планина повдига, то в книгата на Мария Касимова-Моасе „Записки от Шато Лакрот" на раменете на българските и френските герои, стои цял френски замък. Издателство „Колибри" е издател на приключенията на ексцентричното семейство Дьо Лакрот, които най-напред оживяха в аудиокнига от каталога на StoryTel. Всъщност именно главният редактор на платформата за аудиокниги – Ани Клисарска, е основната причина „Записки от Шато Лакрот" да оживеят с гласа на актрисата и радиоводещ Богдана Трифонова. „Имаме една затворена група във Фейсбук, все приятели журналисти, и си споделяме много неща в работен и личен план. Дълго време им разказвах какво ми се върти в главата, интересните случки, с които се сблъсках от първо лице покрай моя живот във Франция. В дома на родителите на съпруга ми Стефан (Стефан Моасе е артистичен и смел в мечтите си французин, който прекосява половин Европа и цял океан от предизвикателства, за да намери своята Мария и балансира живота между очаквания и реалност в България) имахме серия от комични събития, които намериха своето заслужено място в книгата. Но преди да достигнат до нея, бяха споделени с колегите в групата. И един ден Ани предложи: „Ама ти защо не напишеш книга за това, един сериал за нас, в StoryTel!". Който познава Мария, е наясно, че като един истински писател, който следва перото и сърцето си, тя откликва на такива предизвикателства. Още щом започнала работа върху работния проект, в главата й се завъртяла идеята именно гласът на актрисата и радиоводещ Богдана Трифонова да съживи всички герои в аудиокнигата, а сценките в нея раждал самият живот. „Много често родителите на Стефан казваха: „И това също да го включиш в книгата, и това, и това!", и така в аудиосериала попаднаха много и интересни моменти от живота ми във Франция!", споделя за GRAZIA часове преди официалната премиера на книгата Мария Касимова-Моасе. Ден преди официалния празник на Франция „Записки от Шато Лакрот" събра многобройните й почитатели и приятели, които станаха свидетели на истински театрален спектакъл – Мария и Богдана Трифонова разиграха сценки от книгата и добавиха екстра доза смях и добро настроение в горещия ден. Смехът е закодиран в семейното ДНК на Мария, за която фамилната история е основно вдъхновение. Дъщеря на легендарния български актьор Хиндо Касимов, Мария е израснала сред артистична бохема и безкрайни събирания, най-често в дома на семейство Касимови. „Благодарна съм на майка си Сета и на баща си Хиндо, които ме научиха на най-важния житейски урок – да се смея от цяло сърце! Най-вече на себе си….", пише в началото на книгата, издадена от „Колибри", Мария и сякаш на всяка страница отваря вратичка или прозорче за читателите да споделят наученото в тази посока. Способността да се посмеем на себе си изисква много и понякога трудни неща – да се отвърнеш от егото си, да се погледнеш в огледалото и да се усмихнеш широко на всичко хубаво и нехубаво в себе си. Помня, че преди няколко месеца Мария сподели, че винаги носи в чантата си един червен нос като на клоун и когато се натъжи, разочарова или загуби житейски тонус, вади спасителния аксесоар, слага го на мястото му, поглежда се в огледалото и намира опорна точка да вдигне крилете си отново. Това правят и някои от героите в книгите й – първата „Близки срещи със смесени чувства: истории с бележки под линия" и семейната „Балканска рапсодия". Характерното за Мария потапяне във фамилните истории и съпреживяването им отново, с лечебен ефект, напомня за психомагическата реалност, оживяла в романите на Алехандро Ходоровски. Смехът е мостът, по който се движат и героите в „Записки от Шато Лакрот". Същият, за който ще сте благодарни на съдбата и на Мария Касимова-Моасе, че сте стъпили за среща с непосилната лекота на битието.

57

ЯПОНИЯ ЗА НАЧИНАЕЩИ

Докато светът живее, изтръпнал в очакване на състезанията в рамките на Олимпиадата, която се провежда в Япония (след едногодишна пауза заради пандемията), издателство „Книгомания" предлага безценно четиво – „ИСТОРИЯ НА ЯПОНСКАТА КУЛТУРА". Авторът Бранислав Иванов е един от основоположниците на българската японистична школа, който си поставя амбициозната задача да представи историята на японската култура в периода от 14 500 г. пр.н.е. до наши дни. Японците на шега разказват, че „историята на тяхната култура може да бъде представена като хилядолетна борба с мухъла и плесените", но авторът си е поставил по-висока цел – да запознае читателите с историята, културата, архитектурата и традициите на Страната на изгряващото слънце. Особено полезна е частта, в която са включени някои популярни думи, които използваме неправилно. Като например „камикадзе", която по-скоро възприемаме с отрицателна конотация, буквално означава „божествен вятър" и става синоним на „божествена закрила", като символизира храбростта и жертвоготовността на японската армия. Митът за божествения вятър, който пази островите, повлиява за легитимирането на властта, както и за формирането на националната митология. Фуджи пък е не просто име на планина, а в превод означава „безсмъртна планина" и идва от легенда за еликсир за безсмъртие – вълшебната течност се запалила на върха на най-високата планина. Щом става дума за Япония, не може да не се спомене още един типично японски символ – драконът. Той е свързан с изток – посоката на слънчевия изгрев, на сътворяването и на пролетните дъждове. Негов антагонист е белият тигър, властелин на запада и на смъртта. Юг се съотнася с червения феникс, а север – с черната костенурка. Макар близката среща с Япония да е изпълнена с неизвестни, авторът допълва, че има и много допирни точки с останалия свят. Като например, много популярен в съвременна Япония е празникът Свети Валентин, като е прието на този ден жените да подаряват шоколад на колегите си мъже. Този обичай е получил названието гири чокореето (гири чоко) и за много жени се е превърнал в символ на досадно задължение. От книгата ще разберете и защо чаената церемония е толкова важна в историята и ежедневието на японците. Основател на чаената церемония е монахът Мурата Джуко (1423– 1502), който известно време изучава дзен при легендарния дзен учител Иккю и обогатява чаената церемония с естетиката на дзенбудизма. Той е един от най-приближените дзен наставници на шогуна Ашикага Йошимицу. Мурата учи, че истината може да бъде постигната и чрез жестовете, съпровождащи приготвянето на чая. Той пръв издига принципите за естественост и простота при пиенето на чай, разглежда чаената церемония като опит за абстрахиране от суровата действителност в обстановка на покой и омиротворение.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA