Кое ни кара да се чувстваме обичани или как и защо възниква емоционалната отзивчивост

Лидия Делирадева 13 октомври 2019

В продължение на хиляди години философите и поетите разсъждават върху смисъла и силата на любовта. Много по-малко внимание се обръща на изучаването на обратната страна на въпроса - какво ни кара да се чувстваме обичани?

Психолозите решиха най-накрая да наваксат изпуснатото и да разберат какво точно предизвиква чувство на любов у нас и доколко индивидуална е реакцията, която съпътства този отговор.

Използвайки изследователски подход, известен като „теория на културния консенсус” (cultural consensus theory), докторът по психология Сейде Хешмати и нейните колеги от университета в Пенсилвания са провели онлайн проучване, в което са участвали около 500 души, коментирайки 60 стандартни сценария, които предполагат ответно чувство. По-точно казано, от респондентите се е изисквало да потвърдят или отрекат, че повечето хора биха се чувствали обичани в дадена ситуация.

Тези изследвания, публикувани през януари от американското списание „Journal of Social and Personal Relationships”, потвърждават не само впечатляващото единомислие на обществото по отношение на романтичните и неромантичните преживявания, но и интересни различия. Някои от резултатите са очевидни - повечето респонденти се съгласяват, че правенето на любов, прегръдките, комплиментите и подаръците определено ни карат да се чувстваме обичани. Не по-малко логично е и единомислието по отношение на всекидневните, но докосващи моменти, на които реагираме с любов: когато домашния любимец, размахвайки опашката си, тича насреща ни, когато детето увива ръцете си около врата ни или някой проявява състрадание.

Кога чувстваме, че сме обичани?

Ето примери за ситуации, които почти единодушно се признават като предизвикващи чувство на любов: когато сте болни и някой се грижи за вас нежно, когато ви казват „обичам те", когато прекарвате време с децата си, чувствате се специален или си прекарвате прекрасно със скъп на сърцето ви човек.

Значително по-малко единомислие има по отношение на преживените емоции, които са предизвикани от ситуации, в които не са участвали други хора (домашни любимци) или няма романтичен контекст. Например чувството за любов не при всички се асоциира със слънчева утрин или удоволствие от любимата храна.

Обсъждайки ежедневни ситуации, които не предизвикват взаимна любов, анкетираните са постигнали поразително съгласие, че такава реакция е естествена, ако чувствате прекомерен контрол или посегателство върху личната ви свобода от страна на тези, с които общувате. Например, ако вашият партньор/приятелка постоянно иска да знае къде се намирате или иска да прекарвате времето си само с него/нея. В статия, придружаваща изследването, Хешмати предполага, че това е напълно естествено отражение на съвременната индивидуалистична култура с нарастващ акцент върху личната свобода.

Защо чувстваме по различен начин, че сме обичани?

Изследователите са открили още един забавен аспект: определени групи (формирани въз основа на пол, възраст и т.н.) имат различни мнения относно възникващите чувства. Например мъжете, за разлика от жените, показват доста разногласия в дефиницията на емоциите, предизвикани от неромантични ситуации. Учените смятат, че тази особеност потвърждава факта, че мъжете са по-склонни да обръщат внимание на страстните и/или сексуалните аспекти - до това заключение са стигнали по-ранни изследвания. Освен това, резултатите от проучването потвърждават, че жените са несравнимо по-отзивчиви към проявите на любов от неромантичен характер.

Хешмати и нейният екип формулират основния извод от изследването по следния начин: „Хората чувстват, че са обичани в различни ситуации и вариативността на тези ситуации е много по-широка от простата романтична връзка. И въпреки че осъзнаването на любовта при различните хора става по различни причини, съществува обективно културно съгласие по отношение на това кои ситуации предизвикват топли чувства у мнозинството от световното население.”

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA